/Поглед.инфо/ Руският президент Владимир Путин публикува статия на руски и украински „За историческото единство на руснаци и украинци“. Според руския лидер руснаците и украинците са един народ, едно цяло и стената, възникнала между тях през последните години, са резултат както от собствените им грешки, допуснати през различни периоди, така и от "целенасочената работа на онези сили, които винаги са се стремили да подкопаят нашето единство." В резултат на това на територията на Украйна е осъществен проектът „анти-Русия“, “който никога няма да приемем“, пише държавният глава. Философът, лидер на Международното евразийско движение Александър Дугин, в интервю за телевизионния канал "Радиоточка НСН" заяви, че призивът на президента трябва да бъде последван от решителни действия от руска страна, които ще бъдат насочени към потискане на всякакви форми на проекта “Анти-Русия”.
Това е много решителна статия, напълно правилна, по своето съдържание не може да бъде оспорена. Това е ясна историческа, геополитическа, политологическа, етносоциологическа констатация на това що е Украйна днес, как протича процеса на формиране на украинската държавност, как се проваля. Но възниква въпросът защо е написана тази статия? Тя фактически е закъсняла със седем години. Тези неща бяха очевидни преди седем години, през 2014 година. Може би Путин е имал илюзии и не е имал толкова ясна картина, но това е много тъжно. Или просто тогава, когато е било възможно да се премахне проекта “Анти-Русия”, той не се решава на това. Нима това е покаяние на Путин, че не е направил това, което е бил длъжен преди седем години? Ако е така, то трябва да последват действия. Нима това е най-накрая достигналото до него разбиране какво всъщност е съвременна Украйна? Тогава това е закъсняло прозрение. Но и след него трябва да последват някакви действия не от страна на руснаците в Украйна, не от страна на Зеленски, не от страна на Радата, а от страна на самия Кремъл.
Статията звучи като рог: “Ставай, руснако, освободи своите братя, попаднали под зависимостта на чуждата хегемония”. Но всъщност това е обръщение на Путин към самия себе си. Тази статия е написана от Путин за Путин, защото тя няма друг смисъл. Ако това е призив да се изправим срещу проекта “Анти-Русия” и да освободим украинския народ, това е прекрасно. Ако нищо не последва след това, доверието ще бъде изчерпано. Ако говориш, прави го. Ако не искаш, не можеш, нямаш време - не говори. Такива статии не трябва да се подмятат, това не е журналист, а това е президент. Президентът не може да си позволи мнение: или говори и действа, или мълчи. Ако статията е написана с цел да се действа, то тя означава възобновяване на “Руската пролет”. Ако след нея не последва нищо и ни кажат, че не сме разбрали правилно, то в крайна сметка рогът вече няма да привлече внимание.
Всичко зависи от Путин. Ако се обединим днес с Лукашенко и се заемем сериозно с Украйна, това ще е въпрос на месеци, а ако ли не - тогава никога. Сега или никога.
Превод: В. Сергеев