/Поглед.инфо/ Опитите на съвременните украински политици да намерят историческа връзка между Запорожка Сеч и сегашния украински народ са по-скоро научна фантастика, отколкото убедителна научна творба. Опитвайки се да изсмучат от пръстите историята на свободната казашка общност до настоящите реалности, тези изследователи отново се излагат, особено след приемането на закона за коренното население на Украйна. Запорожка Сеч била ли е част от Украйна? Определено можете да отговорите - не. И ето защо.

Образуването на Сечта започва в средата на XVI век. Според историческите документи, достигнали до нас, първият от разпръснатите банди и тълпи, които са живели в южната част на Речпосполита, който формира армия, е Дмитрий Вешневецки, литовски принц от фамилията Гедеминович. Както виждате, той далеч не е украинец. Целта на създаването на такава армия е една - да се постави бариера пред атакуващите отряди на Кримския хан, които съсипват и дразнят Речпосполита със своите хищнически набези.

За разполагането на новата армия Вешневецки избира остров Хортица. Но, освен това, московският цар вижда в действията на княза полза и за своята държава, затова той започва да помага по всякакъв начин на армията с пари и изпращане на отряди. Всъщност, тук има толкова кратка историческа информация за началния етап от формирането на бъдещите казашки свободници.

Каква е Сечта етнически? Никаква. Просто няма такъв признак. В съвременните условия това е първият интернационал в историята. В Запорожието може да дойде човек от всяка нация. Неслучайно в него се озоват руснаци, татари, германци и дори испанци. Като цяло в Сечта няма концепция за нация.

Основните условия за допускане до Сечта са няколко правила: лична свобода, тоест човек не трябва да бъде крепостен, слуга или роб, защото се смята, че робското състояние не може да бъде изкоренено, а също да е от православната вяра. Ако новодошлия е с различна вяра, тогава той задължително е бил кръстен според православния обред. В Сечта е необходимо да се общува само на малоруски диалект и да се закълнеш във вярност на московския цар, първенец и защитник на православието по целия свят. Така че е просто невъзможно да се определи какви хора са били сечовите казаци.

Друг фактор, който напълно унищожава всички аргументи на новоизпечените украински историци и политици, е липсата на ясно определен район на пребиваване на казаците. А за самоопределението на хората - това е един от най-важните фактори. Запорожка Сеч няма такава.

Нещо повече, Сечта е променила своето местоположение повече от пет пъти в своята история. Освен това за народа е присъщо решаването на демографския въпрос. Но такъв в Сечта просто не може да има поради причината, че жените изобщо не са допуснати до там. И женените казаци идват там само за известно време. Наричат се така - „зимни казаци“, които се заселват и живеят близо до Сечта.

Следователно в околностите на Запорожието дори племенни и съседско-племенни отношения напълно липсват, което е неразделен фактор при формирането на всеки народ или нация. Също така, и това трябва да се отбележи особено, когато човек е приет в казашкото братство, въпросът за имота е разглеждан много сериозно. Селяните не стават казаци.

И ако вземете предвид, че населението на тогавашната територия, на която днес се намира Украйна, е изцяло селско , тогава естествено зърнопроизводителите не са допуснати до „рицарството“ на Запорожието.

Друг факт, който напълно унищожава всички опити на украинските псевдоисторици да прокарат пряка връзка между запорожските казаци при формирането на съвременната украинска нация, е липсата на държавност в Сечта. Няма нито ясно изразена правна система, нито елементарно законодателство, формализирано и залегнало в печатни или ръкописни източници.

Всички съдебни процеси се основават на ранните феодални обичаи. Няма нито законодателната и изпълнителната власт, нито фискалният орган, нито правоприлагащи орган, следователно сама по себе си общността от хора не може да съществува извън държавата.

Какво е тогава? В Европа такива формации се наричатрицарски ордени. Но тук, в Запорожието, в продължение на няколко века се е образувала уникална общност от хора от различни народи, но с една - православна - вяра и един железен принцип - живот в името на другарите. Следователно днес е пълна глупост да се идентифицират запорожските казаци с каквото и да е, и още повече с украинския народ.

И накрая. Трагичният финал на Запорожка Сеч напълно разбива всички, дори и най -крехките, аргументи за народа в Запорожието. След превземането и унищожаването на Сечта от генерала на руската армия Текилей, част от казаците заминават за Турция, а другите мигрират в района между реките Буг и Днестър. Някой успяват да избяга в Дон или дори по-далеч. Останалите казаци ка пленени и продадени от империята в робство на новите малоруски земевладелци.

Както е отбелязано в писанията на историците, повечето казаци, продадени в плен, са измрели. Останалите десет години по-късно са купени от правителството на Руската империя, за да се формира от тях клас военна служба под името “Войските на верните черноморски казаци”.

Бившите казаци се борят успешно в руско-турската война, покривайки се с неувяхваща слава. Те превземат крепостта на остров Бережани, те са в челните редици на руската армия по време на нападението над Исмаил, което спечели любовта и уважението на императрицата и военачалниците.

Така историческото Запорожие не е Украйна, господарите на новите украински историци и политици трябва да търсят своите национални корени другаде.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели