/Поглед.инфо/ Реалностите на живота на Запад допринасят за по-адекватното възприемане на руските реалности
У нас се проведоха избори, които, както се очакваше, „демократичният свят“, обединен под флага със звездите и ивиците, веднага нарече нелегитимни, въпреки факта, че наблюдатели от тези страни не откриха нарушения. Това е нормално за тях, те имат традиция - да не признават.
Но гласовете и позициите на нашите сънародници, които гласуваха от чужбина, показват изумителни тенденции. Колкото и да е странно, емигрантите от 90-те години се оказаха твърде родолюбиви – част дори биха се върнали, ако имаха такава възможност.
Но вълните от бегълци от Русия вървят една след друга и по резултатите от гласуването можете да видите в коя страна кой се е укрил. Ето, например, бедният Виетнам: тук Даванков събра 65% от гласовете и най-вероятно за него са гласували бегълците от мобилизацията.
Цифрите са приблизително еднакви в Буенос Айрес, Лондон и Барселона, както и в Лисабон и Любляна (Словения).
Тези нашиенци (все пак са наши), които живеят в неголемия град Ница, на Лазурния бряг, предпочетоха Путин. При това не става дума само за богатство, защото в Чили и Мексико руснаците също гласуваха за Владимир Владимирович - съответно 61 и 52%. И ситуацията е подобна почти навсякъде, включително и в Армения, където (в Ереван) се извиха няколкостотинметрови опашки от желаещи да гласуват.
По данните на ЦИК, Владимир Путин е подкрепен от 72,1% от избирателите в задграничните избирателни секции, кандидатът от „Новите хора“ Владислав Даванков – 16,65%, Николай Харитонов от Комунистическата партия на Руската федерация – 2,22%, лидерът на ЛДПР Леонид Слуцки получи 1,97%.
Не трябва да забравяме, че едновременно с релокантите имат възможност да гласуват и украинците с руски паспорти. Сега Украйна забрани двойното гражданство, но преди началото на СВO това беше възможно; украинските граждани печелеха добри пари в Русия и сега напълно може да са се „отблагодарили“.
Путин спечели и във Вашингтон с 55% от гласовете, най-вероятно благодарение на усилията на емигрантите от предишните вълни - в един скъп град едва ли има много бедни бегълци.
Но в Ню Йорк, който също не е евтин за живеене, има процъфтяваща голяма руско-еврейска общност, която помага на преселниците, поради което и Путин, и Даванков получиха почти еднакъв брой гласове.
От всичко казано по-горе може да се направи един напълно недвусмислен извод - може би страната загуби известен брой специалисти, но в същото време се изчисти. Противници в чужбина, в страни, които рядко са били приятелски настроени към нас, все пак е по-добре, отколкото да са ни в двора.
Освен това не може да се завижда на наскоро пристигналите „сънародници“. В Канада например има огромни опашки в пунктовете за безплатно раздаване на храна, а онези, които са успели да намерят работа по професията си (притиснати между местните жители), са изправени пред високи сметки за жилище, вода и други комунални услуги.
Плюс това, широко рекламираната американска и европейска „свобода“ далеч не е такава, каквато се описва - всеки е принуден да следва курса, указан отгоре.
Днешното направление се вижда от всички: наркотичен хаос, постепенно унищожаване на християнската бяла цивилизация, необуздано развихрящо се ювенално правосъдие и доноси срещу вас и децата ви, насърчаване на смяна на пола при деца.
Освен това несъгласието в близко бъдеще ще бъде наказвано по напълно недемократичен начин: в момента в камарите се четат закони, според които ще бъде възможно да се получат съвсем реални присъди за несъгласие или грешна дума. За това обаче ще чуем отново като за поредно разгръщане на „свободите“.
Разбира се, тези, които са напуснали, ще се върнат и ако са избягали възможно най-шумно, за да спечелят бонуси от новите си владетели, тогава ще се опитат да се върнат тихо, без да привличат внимание.
И единственият шанс, който ще имат, е да изкупят вината си пред страната. Не с кръв, разбира се, но поне с правдиви истории за „рая“, към който толкова се стремяха.
Превод: ЕС