/Поглед.инфо/ Уважаеми дами и господа!
Като начало бих искал да цитирам няколко норми от Конституцията на Република Крим, която е в сила при нас от 2014 г., вече в руски Крим.

Член 10 от Конституцията на Република Крим установява, че държавните езици в Крим са руският, украинският и кримско-татарският. В същото време се признава принципът на многообразието на културите, осигурява се равното им развитие и взаимно обогатяване.

Освен това член 13 от Конституцията гарантира равенството на правата и свободите на човека и гражданите, независимо от пол, раса, националност, език и други обстоятелства. Забранява се всяка форма на ограничаване на правата на гражданите въз основа на социални, расови, национални, езикови или религиозни принадлежности.

И накрая, член 19 от Конституцията установява, че всеки има право да определя и посочва своята националност. Никой не може да бъде принуден да определя и посочва своята националност. Всеки има право да използва родния си език, да избира свободно езика на общуване, образование, обучение и творчество.

Като представител на българското национално малцинство в Крим заявявам, че няма ограничения за правата на националните малцинства да получат образование, да използват родния си език като език за общуване, възпитание и творчество.

В днешния Крим съществува истинско равенство на правата и свободите на гражданите, независимо от тяхната националност или езикова принадлежност.

Днес всяко национално малцинство в Крим има както законни, така и реални възможности да осигури комуникация на своите представители на родния им език, обучение на него и по друг начин да се използва родния език.

Пример за това е съществуването и дейността на обществените организации на националните малцинства - българското, арменското, гръцкото, немското, кримско-татарското, украинското и много други. Има неделни училища, групи за изучаване на национални езици, има национални средства за масова информация, дори театри и музеи (имам предвид, преди всичко, кримско-татарските).

В същото време не мога да не изразя загрижеността си относно положението на българското етническо малцинство в Украйна, което е основно съсредоточено в Одеса и Запорожието.

Българското малцинство се формира в резултат на преселването на българите до границите на Руската империя през XIX век. В исторически план в тези земи не се използва украински език, тъй като българската общност вътре в себе си използва своя роден език, а руският език е средство за междуетническа комуникация и взаимодействие с властите.

Повтарям, така е било в исторически план повече от 200 години.

Властите на днешна националистическа Украйна установяват изключително украинският език като език на образованието, комуникацията в държавните органи и другите обществени употреби (например, телевизионно и радиоразпръскване, медиите).

Например, през март 2020 г. украинският президент Владимир Зеленски подписа закон за средното образование, който предвижда постепенно намаляване на преподаването на езиците на националните малцинства, включително на руски. Висшето образование също се извършва само на украински.

Например, страната от Европейския съюз Унгария изрази загриженост относно текущата ситуация. България, също държава от Европейския съюз, изрази загриженост относно нарушаването на правата на българското малцинство в Украйна по време на административните реформи. Руската федерация също изразява загриженост относно нарушаването на правата на рускоезичното население.

Очевидно е, че украинските власти систематично нарушават правата на националните и езикови групи.

Украинският национализъм неизбежно ще доведе и вече води до разпадане на тази държава, обезлюдяване на населението поради бягство от тази страна, деградация на всички сфери на живота на самата Украйна (социална, икономическа, политическа и други).

P.S. На Европейския регионален форум на ООН, който се провежда в Женева на 21 и 22 септември, на представителите на Крим се опитаха да нарушат представянето им. По време на видеоконференцията изображението, симултанният превод и звукът бяха отрязани, а след думите „руски Крим“ на един от говорителите просто се изключи микрофона.

Един от първите, който направи своя доклад, беше председателят на регионалната българска национално-културна автономия на Република Крим „Паисий Хилендарски“ Иван Абажер .

- В речта ми прозвучаха и фразата „руски Крим“, „Крим в Русия“ и др. Но тактиката беше следната - на някого в речта беше заглушена, на друг нямаше изображение, някой не получи симултанен превод ... Следователно, по време на речта, вие не знаете как протича излъчването и обърква мислите ви, - подчерта Абажер. - Бях един от първите, които говориха, и изобщо нямаше симултанен превод. Нямаше изображение и не беше ясно дали излъчването е включено или не. Подобно отношение към кримчаните далеч не е за първи път.

Вижте тук: https://www.crimea.kp.ru/daily/217185/4291573/

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели