/Поглед.инфо/ Икономистите продължават да обсъждат изявлението на бившия вицепремиер Алексей Кудрин за това колко по-добре живеят руснаците днес в сравнение със съветските времена. „Сега стандартът на живот е с около 20% по-висок, отколкото в Съветския съюз“, казва ръководителят на Сметната палата. Възможно ли е наистина да се сравни благосъстоянието на съветските и съвременните руски граждани?

На пръв поглед думите на Алексей Кудрин просто са извадени от контекста. Ето и пълен цитат от интервюто с ръководителя на Сметната палата, публикувано в началото на годината: „През 2003-2004 г. възстановихме (средно, разбира се) стандарта на живот, който гражданите имаха през 1990 г. преди разпадането на СССР. Средно това е постигнато както за учителите, така и за лекарите. Сега стандартът на живот е с около 20% по-висок, отколкото в Съветския съюз. През нулевите години, когато бях вицепремиер, от 2000 до 2011 г., стандартът на живот в страната се утрои.”

В друго интервю, публикувано през юли миналата година в “Комерсант”, същият Алексей Кудрин заяви следното: „Около 2004-2006 г. средният стандарт на живот на съветски гражданин беше задминат. И в този смисъл сега сякаш сме отишли малко по-далеч. Сега живеем по-добре с около 30% от средния съветски гражданин. Средно аритметично!".

Разбира се, разликата между 20% и 30% е сравнително малка. Така или иначе, ние не говорим, че качеството на живот в съвременна Русия се е увеличило в пъти в сравнение със СССР. Всяка от двете оценки на Алексей Кудрин загатва за скромните постижения на постсъветския период и това със сигурност се дължи на дълбочината на икономическия срив през 90-те години. Но основният проблем се крие другаде: до каква степен подобни оценки като цяло са състоятелни?

Не само с хляб

Възможно е цифрите, споменати в интервюто на Кудрин, наистина да са резултат от някои изследвания и да са представителни. Веднага обаче възниква въпросът за метода на изчисление, отбелязва Екатерина Безсмертная, декан на Факултета по икономика и бизнес на Финансовия университет към правителството на Руската федерация. Според нея в научните среди все още няма единен поглед върху съдържанието на такава категория като стандарт на живот на населението. Нито в съветската, нито в руската статистика няма единен показател, характеризиращ стандарта на живот, който да се използва за сравнение.

Сега показателите за стандарта на живот са доходите на глава от населението, моделите на потребление, цените на основните стоки и услуги, разходите за жилищно-комунални услуги, нивото на образование, медицински грижи и т.н. Други показатели са използвани в съветските методи. Освен това цените от съветския и руския период не са сравними.

Може би единственият идентичен индикатор, който се намира както в съветските, така и в руските източници, е покупателната способност на средния паричен доход на глава от населението на населението. Например, според резултатите от първите девет месеца на миналата година, “Росстат” е изчислил, че с месечния си доход средният руснак може да закупи 525,1 кг хляб и хлебни изделия от пшенично брашно. За сравнение: през 1985 г. тази цифра е 443,8 кг, през 1990 г. - 551,3 кг, а през 1992 г. - едва 257,4 кг.

“Но човек не живее само с хляб!”, казва Екатерина Безсмертная. “Стандартът на живот е сложна категория, която включва оценка на степента на задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданите, както и на наличните в обществото условия за тяхното задоволяване”, допълва тя.

Естествено, тези нужди нарастват с развитието на цивилизацията и техният състав се променя. Например, в съветско време закупуването на телевизор е събитие на годината за обикновеното семейство и изисква големи разходи. През 1988 г. средната цена на дребно на цветен телевизор е 713 рубли, докато средният общ годишен доход на глава от населението на работниците и служителите е 1834 рубли. Днес това съотношение е съвсем различно.

Освен това днес има нови видове разходи, които не са съществували в съветското минало - например платени образователни и здравни услуги. Променя се и структурата на разходите, мащабът на цените и съотношението между себестойността на определени групи стоки и услуги. През 1980 г. в структурата на потребителските разходи на съветските домакинства делът на плащането за жилищни и комунални услуги е едва 3,7%, а през 1990 г. тази цифра е още по-ниска - 3,1%. Днес делът на разходите за комунални услуги в разходите на руснаците е значително по-висок.

Две различни реалности

Когато се сравнява стандартът на живот през съветския период и днес, трябва да се вземе предвид и коренно различната структура на икономиката. Цифрите на съветската статистика няма да ни кажат нищо за същността на икономическата система, изградена в СССР. Нейната присъща характеристика е дефицитът на стоките с голямо търсене, чиито реални цени (на черния или „сивия“ пазар) могат да се различават рязко от определените от държавата. Следователно преходът към пазарна икономика създава напълно различна конфигурация на стоки и цени, несравнима със съветските реалности.

Типичен пример е предоставянето на лични автомобили на населението. В РСФСР през 1991 г., според оценките на агенция "АВТОСТАТ", има само 60 коли на хиляда жители. Автомобилът в Съветския съюз е обект на престижна консумация. За да се купи на държавна цена, трябват няколко години да се стои на опашка.

Днес скоростта на моторизация в Русия надхвърля 300 автомобила на хиляда души. Това несъмнено показва подобрение в стандарта на живот. Но едва ли е възможно да се преведе това петкратно увеличение на моторизацията в показатели за „средната температура в болницата“. Всъщност се осъществява известен качествен преход - автомобилът се превръща от дефицитна стока в неразделен атрибут от живота на милиони руснаци.

Ако сравним материалните блага, консумирани в СССР и Русия, тогава поради сравнителното намаляване на цената на много стоки поради отвореността на икономиката, днес можем да видим средно по-значителни обеми на потребление, казва Сергей Толкачев, ръководител на катедрата по макроикономическо прогнозиране и планиране на Финансовия университет към правителството на Руската федерация. Според него обаче няма метод за сравняване на двете икономики, който да позволи да се получат резултати в конкретни числа.

Факт е, че е невъзможно да се вземат предвид много разлики, свързани с качеството на стоките и услугите. Например руското сирене през 1977 и 2021 г. са два различни биологични продукта. Хранителните продукти със сравнимо качество със съветския период днес са няколко пъти по-скъпи от обикновените хранителни продукти в руските магазини. Друго нещо е, че храната в СССР също е дефицит.

Огромен слой проблеми възниква и при сравнението на обемите на консумираните обществени блага, добавя Сергей Толкачев. Днес руснаците финансират образованието и здравеопазването до голяма степен от собствените си джобове, докато при съветския социализъм хората дори не са предполагали, че престоят в болница може да струва нещо.

„Ако Алексей Кудрин се ръководи от сравнение във времето на такъв показател като реален доход на глава от населението, тогава, вероятно, като се вземе предвид системното подценяване на официалната инфлация през последните 30 години, може да се стигне до заключението, до което е стигнал“, обобщава Толкачев. “Обаче простото сравнение на Русия и СССР в проценти е безсмислено и чудовищно неточно. Качествените различия в стандарта на живот означават много повече от измерването на обема на продуктите, консумирани от гражданите”, допълва експертът.

Цената на неравенството

Също така е важно да се вземе предвид значението на такъв фактор като фундаментално различни мащаби на социалното неравенство. Ако за късния СССР стойността на коефициента на Джини - ключов показател за оценка на неравенството (колкото е по-висок, толкова по-голяма е стратификацията в обществото) - е около 0,27, то през последното десетилетие и половина той постоянно надвишава нивото от 0,4 - сравнимичисла са характерни за Руската империя в началото на ХХ век. “Така че новината за повишаването на сегашния стандарт на живот средно с 20% в сравнение с края на съветския период ще бъде малка утеха за 13,1% от руснаците, чиито парични доходи, според Росстат, са под установеното ниво на живот”, смята Екатерина Безсмертная.

Има и друг метод за оценка на неравенството – т. нар. индекс на Кейтс, който се изчислява като съотношението на минималната работна заплата (минималната работна заплата) и средната работна заплата. Според управляващия директор на “Пакър Тулс” Сергей Гусков, според стандартите на Международната организация на труда тази цифра трябва да бъде 50%, докато в съвременна Русия е едва 24%. За сравнение: тя е 55% във Франция или Южна Корея.

„Хората не започнаха да живеят по-добре, отколкото в СССР, само причините за ниското качество на живот са различни“, смята Сергей Гусков. “В СССР, поради ограниченото предлагане на потребителски стоки, паричните доходи не определяха стандарта на живот. Социалистическата система обаче приемаше, че основните нужди на гражданите, като жилище, храна, лекарства и образование, са гарантирано покрити. В съвременна Русия хората нямат достатъчно пари и значителното разслоение по отношение на доходите засилва този ефект”, допълва специалистът.

Дори при високи нива на неравенство днес обаче най-лошите прояви на съветската дефицитна икономика са нещо от миналото. В СССР, който оцеля след революцията, Гражданската война, колективизацията, Великата отечествена война, нивото и качеството на живот на по-голямата част от населението са критично ниски, припомня Вероника Холина, ръководител на катедрата по регионална икономика и география в Икономическия факултет на Руския университет за дружба на народите.

Освен това разликата между бедни и богати по днешните стандарти е много произволна – с изключение на малкия партиен елит. Представителите на съветската "средна класа" често имат една или две стаи в комунална квартира с условни удобства, купони за храна и поръчки за празниците, купони за хладилници и ботуши. Селското население в определен период от историята на СССР като цяло е работило за “трудови дни” без възможност да смени мястото си на пребиваване.

Така че оценките на Алексей Кудрин не се потвърждават от никакви изчисления. Освен това той не уточнява какво точно има предвид под стандарта на живот, обобщава Вероника Холина. Ако, например, говорим за БВП на глава от населението, то това е средната цифра за страната при огромни разлики между доходите на „собствениците на фабрики, вестници, параходи“ и жителите на провинцията. Сравненията по отношение на доларовия еквивалент и по отношение на покупателната способност също няма да дадат реален резултат, тъй като системата и динамиката на цените са различни в СССР и в съвременна Русия. Оценката може да стане по-обективна при наблюдаване на структурата на доходите и разходите на различни социални групи и в различни региони на Русия, но това е предмет на отделно научно изследване.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели