/Поглед.инфо/ Изложението "Армия-2024", което се проведе тази седмица, беше запомнено с цяла поредица от обещаващи модели на руско оръжие. И един от най-интересните беше проектът малка корвета „Каракурт-Е“. Пред нас стои кораб, който е способен да решава ключовите задачи на руския флот в близката морска зона. За какво става дума?

Една от най-важните, но същевременно малко известни на обществеността структури във ВМС е така наречената Охрана на водния район (ОВР). Това е организация във военноморска база, предназначена да гарантира сигурността на основните сили на флота в районите на базиране от вражески действия от морето.

Но въпросът не е в защитата на базите като такива, а в защитата на района - тоест мястото на излизане от базите. Защото предварително се знае по кой път ще поемат нашите кораби от базите си и врагът може да ги причака наблизо, а след това да ги проследи - за да може внезапно да ги унищожи.

Това е особено опасно, когато става дума за подводници, носещи балистични ракети, оборудвани с ядрено оръжие – които извършват бойни патрули. По същество това е въпрос на надеждността на ядреното възпиране. Ядрените подводници трябва да достигнат зоните за патрулиране безопасно и незабелязано, но е невъзможно да се гарантира това без подкрепа срещу подводници.

Как да разчистим пътя за стратегически подводници

Опитите за проследяване на нашите ядрените подводници точно близо до военноморските бази са предприемани от американски подводници ловци през цялата Студена война. Подводниците на НАТО могат да поставят мини по маршрутите за напредване на нашите подводници или тайно да навлизат в обхвата на торпедна атака.

Силите на ОВР, организирани в бригади, са длъжни да предотвратят това и да освободят прилежащия към базата район от подводници на противника. В съветско време бригадите за ОВР обикновено включват дивизион (четири до осем единици) малки противолодъчни кораби (МПК) и дивизион миночистачи. Бригадите ОВР биха могли да осигурят на ядрените подводници безопасен изход от техните бази и отделяне от потенциално проследяване от противника.

Въз основа на опита от Студената война един или двама МПКвинаги са били готови незабавно да отидат в морето, за да търсят чужда подводница. Систематично се провеждаха издирвателни противолодъчни операции.

В началото на 70-те години противолодъчните дивизии на ОВР започват да получават епохални за времето си МПК - кораби от проект 1124, известни под кода "Албатрос". Те са шедьовър. Корабът съчетава малък размер и отлична мореходност, висока скорост и оръжия на нивото на западните фрегати от тези години или по-високи. При икономична скорост корабът работеше с дизелови двигатели, така че работата му беше евтина. И най-важното, той беше способен да открива тихи американски подводници на разстояния от десетки километри.

Какъв трябва да бъде новият кораб за ОВР?

През 80-те години на миналия век ВМС планираха да обновят изцяло противолодъчните си сили, но поради разпадането на СССР това не се случи. “Албатросите” продължиха службата си. Разпадът на страната имаше тежко въздействие върху флота като цяло и ОВР в частност. Нямаше пари за актуализиране на корабите, предназначени за ОВР..

От началото на 2000-те години флотът направи опит да обнови своите сили за борба с подводници, използвайки кораб от нов проект - корвета 20380. Но по различни причини това не беше напълно успешно. Корветите се оказаха твърде скъпи, сроковете им за доставка бяха твърде дълги, така че те всъщност се превърнаха в заместител на построените от СССР кораби от 1-ви ранг, които излизаха от експлоатация поради възраст.

И за ОВР продължиха да служат старите МПК “Албатрос”. Днес в експлоатация има 17 такива кораба за три флота - Северен, Тихоокеански и Черноморски. Балтийският флот разполага с още шест МПК от проект 1331М. Тези кораби са остарели както физически, така и морално. Най-младият от МПК е над 30 години. Скоро те ще бъдат отписани.

Въпреки това задачите по наблюдение на акваторията пред нашите бази и осигуряване на противоподводна поддръжка на разполагането на ядрени подводници не са изчезнали. Напротив, станаха по-остри. Нарастващият риск от война със САЩ изисква възраждането на пълноценен ОВР за руския флот.

Флотът се нуждае от масивен кораб, който да отговаря на редица важни характеристики. По-специално да ще бъде евтин, независим от вносни компоненти, способен да сваля вражески противокорабни крилати ракети и да се бори с вражески подводници - всичко това едновременно. И е важно да бъде строен във всяка руска корабостроителница.

През 2010-те години в Русия масово се строят малки ракетни кораби (МРК). Първият беше проект 21631 “Буян-М”. Именно тези кораби бяха първите, които атакуваха терористични цели в Сирия с крилати ракети. Но те бяха предназначени за вносни дизелови двигатели и се оказаха твърде скъпи.

През 2015 г. Централното морско конструкторско бюро (ЦМКБ) “Алмаз” показа своя вариант на малката ракетна установка - проект 22800 “Каракурт”. Корабът е добре проектиран и най-важното е, че не съдържа критични компоненти, внесени от недружелюбни страни. По време на създаването му дори не е извършена развойна и конструкторска работа. Всичко е направено от серийни системи, евтино и лесно, както трябва да бъде за масово произвеждан кораб. Няколко такива кораба вече са на въоръжение в руския флот, но именно като носители на ракетно оръжие с голям обсег.

И сега на изложението "Армия-2024" беше показана нова версия на “Каракурт”. И може би именно тя може да замени легендарния „Албатрос“. И то в ново, много по-добро качество.

Проект на ново поколение малък противолодъчен кораб

Проектът на кораба е с номер 22800-E и прилича на “Каракурт”. Но има важна разлика. Под кила на модела има обтекател на хидроакустична антена, а на задната палуба има пускови установки за комплекса “Пакет-НК”. Това означава, че корабът може да отразява торпедни атаки с помощта на антиторпеда. Има и контейнер на кърмата със сменяем товар, например устойчиви на мини необитаеми подводни апарати. Това е необходимо, за да може корабът сам да премине през минното поле - без миночистачи.

В кърмата има лаппорт (голям люк) за освобождаване на теглена хидроакустична станция. Това е най-важното. Такива са способни да откриват вражески подводници на много голямо разстояние, но това не е всичко.

Няколко такива кораба, работещи в група, са в състояние да създадат зона на хидроакустично осветление, простираща се на повече от сто километра във всяка посока. Бригада от такива кораби може напълно да „вижда“ огромни водни площи, като не дава възможност дори на най-тихите вражески подводници да се скрият. Всяка "Вирджиния" в оперативната зона на няколко такива кораба ще бъде като муха върху стъкло.

И ако вражеска подводница бъде открита дори на няколко десетки километра от кораба, той може да я удари с противоподводна ракета от същата пускова установка, която се използва за изстрелване на крилати ракети "Калибър", или просто да извика противолодъчни самолети от брега. Това е коренна разлика между новия кораб и стария “Албатрос”. Те трябваше да се доближат до лодката-мишена в рамките на обхвата на стрелбата на своите торпеда, но новият кораб не се нуждае от това. Между другото, той ще използва конвенционалните крилати ракети от семейството на “Калибър”. А и не само "Калибър", а също "Оникс" и "Циркон".

Корабът се задвижва от четири водни струи, което прави възможно използването на по-малко дизелови двигатели в сравнение с традиционния дизайн с витло. Това от своя страна дава възможност да се строят кораби в големи количества.

Съдейки по модела, такъв кораб е по-евтин от всяка корвета. Такива „бебета“ могат да бъдат построени във всеки руски завод. Този кораб е универсално средство за водене на морска война в близката морска зона. И много необходимо средство специално за ОВР.

Заплахите от морето само ще нарастват и няма други проекти, подходящи за масово строителство, които могат бързо да изпълнят почти всички мисии на ВМС в близката морска зона. Новият проект дава шанс на ВМС бързо и евтино да „съживи“ ОВР, като същевременно увеличава общия залп от крилати ракети от всички видове.

Превод: В. Сергеев