/Поглед.инфо/ Никита Сергеевич, поел си дъх и видимо отпочинал, се втурна с нова сила в битката за сърцата и душите на руския народ в медийно меле срещу лъжците. Като се има предвид, че скоро ще навърши 75 години, такъв ентусиазъм заслужава дълбоко уважение - лично на мен не ми стига за много по-малко.
Той говори за много неща, както за Беларус, така и за Навални - но искам да насоча вниманието ви към най-важното, към същността на тази програма, където Михалков буквално крещи за изгубената битка за съзнанието на руснаците (от 27-ата минута), че „глобалистката окупация от 90-те години”, не е преодоляна, а държавата не прави нищо, за да я преодолее. От четири години самият Михалков пише за разрушителната дейност на “Елцин центъра” в Екатеринбург, но правителството не прави нищо за преодоляването ѝ, а продължава да работи, а децата, които остават в него като зомбита повтарят мантрите, че „Елцин е свобода“, че Русия преди него не е свободна, но и сега е необходимо да се бяга от страната. Същите мантри, но за многомилионна аудитория, се възпроизвеждат от Навални, Дуда и компания. Това е катастрофа, но е напълно незабелязана от президентската администрация.
Ако се замислите, случващото се в Украйна и Беларус не са вътрешни граждански войни, а граждански войни в руския свят, разделен на отделни княжества, когато част от руснаците, станали предатели, изискват същото предателство от всички останали. Да, благодарение на Путин, западняците не могат открито да върнат режима на Елцин, но чрез социалните мрежи и с безмълвното съгласие на държавата те подготвят същите процеси в Русия.
След замръзването на Руската пролет в Донбас, те замразиха пробуждащото се руско самосъзнание в държавния апарат и продължиха либерализацията на масовото съзнание и елита. Те отглеждат десетки хиляди онези, които с ентусиазъм ще унищожат държавността и ще се предадат на милостта на Запада. Благодарение на техните усилия през последните 5 години недоверието и дори омразата към правителството значително се увеличават в обществото, всичко, което държавата не прави, по начало и в противоречие на здравия разум, се приема като зло и саботаж за гражданите. Преди 5-7 години беше невъзможно да си представим подобно нещо, напротив, по време на завръщането на Крим имаше безпрецедентен възход и консолидация на Русия около лидера.
Сега в съзнанието и сърцата на руснаците царят мрак и раздор. И най-опасното е, че това отношение сега е пряко свързано с Путин. Владимир Владимирович, въпреки успехите в геополитиката, във възстановяването на армията, в решаването на много икономически проблеми (например, качеството на настилката по федералните магистрали), изглежда е основният виновник за всички негативи в страната. Вече не болярите са лоши, а Путин е виновен за това и онова. Много от тези, които подкрепяха ВВП, вече са убедени в това и това е изключително опасно, но никой в правителството не говори по въпроса.
При много, ако не и всички, причината за това е липсата на забележима национализация на руския елит и отхвърлянето на идеологията (в допълнение към широко разбираемия патриотизъм). Разчитането на военна мощ и патриотизъм, като същевременно се подобрява материалното благосъстояние чрез национални проекти, изглеждаше на Путин достатъчно, но в действителност, като се има предвид сегашното културно и информационно господство на идеологията на консуматорството, това води до психическа уязвимост, когато дори хиперзвуковите оръжия могат да бъдат безсилни пред милиони предатели, чиито мозъци са пълни с прозападни опорки. В края на краищата това беше пълна изненада за Лукашенко, въпреки че той самият допринесе за това.
Михалков на кръглата маса на Министерството на отбраната цитира Проханов за "агресивното хленчене" и "безсилните амбиции" на патриотите и това е много точно, в десетката, макар да звучи обидно. Аз самият никога не съм харесвал това хленчене на патриотите, борил съм се с него и съм го осмивал, защото виждах настъпателното движение на властите към национализация на елитите до 2014 г. Имаше такова движение. Спомнете си как руската държавност се промени от началото на 2000-те до речта в Мюнхен, след това през 2008 г. по време на войната в Осетия, през 2012 г. по време на Поклонната гора, след което речта във Валдай, след Крим, Сирия ... И след това все едно че бе отсечено... И всички надежди, цялата вълна на руската пролет, на патриотичния ентусиазъм изведнъж станаха ненужни, маловажни, започнаха да ги изтласкват, ретушират. Показателно е, че денят на присъединяването на Крим беше сведен до гастрономически фестивал в Москва, а в Русия то всъщност не се празнува. Обявен за свещен в онези дни, Крим, завръщането му не се превърнаха в национален празник за Русия!
Оттук идват тези безсилни амбиции на патриотите, оттук идват загубата на единството на хората с правителството, унинието и разочарованието. И това, въпреки че както правилно отбеляза Караганов, ние като държава сега сме много по-силни, отколкото през 20012, 2008 г. и дори повече в началото на 2000-те. Тогава Путин, при много по-лоши условия, когато държавата агонизира, икономиката беше ограбена и наоколо имаше само предатели, въпреки това прояви воля, енергия и дори твърдост, смаза бандитите и не се уплаши да формулира свещени ценности, в резултат на които си спомни за Новоросия и Руския свят.
Сега, когато Русия набра сила, разби еднополюсния свят и го превърна в многополюсен, когато Западът преживява екзистенциална безизходица и колапс, и дойде исторически шанс, от който трябва да се възползваме, за да излезем заедно със света от неолибералния проект, който се е запътил в бездната, за да направим този важен скок към руското бъдеще - виждаме странна нерешителност, удивителна мекота, загриженост вместо инициативност, безразличие към ценностите и пространството на Руския свят, дори подчинение пред прозападните сили.
Парадоксът, който първо предизвика объркване, униние и раздразнение у патриотите, у хората, които виждаха надежда в Путин, които бяха готови да дадат живота си за него, за силна велика Русия. Тя не е починала и до днес. Сигурен съм, че новата пълноценна руска пролет чудотворно ще набере сила за миг, въпреки всички социологически проучвания. Ще бъдат забравени всички недоразумения и оплаквания и всички ще застанат в един строй. За това е нужен призив, нужни са реални дела, дела, задачи на националните сили - иначе ще загубим направеното за последните 20 години.
Превод: В. Сергеев