/Поглед.инфо/ Напоследък Испания даде много информационни поводи да говори за себе си. Тук има две обяснения. Първото е полугодишното председателство на тази страна в Европейския съюз, което започна на 1 юли. Естествено, испанците в това си качество започват да говорят и действат не само от свое име, но и от името на ЕС. Второто са предсрочните парламентарни избори в Испания на 23 юли, които сегашният премиер Педро Санчес и неговите социалисти загубиха.

Между другото, усещайки, че нещата ще се провалят, Санчес разви бурна международна дейност. Естествено, срещу Русия и в подкрепа на Украйна. Още в първия ден от европредседателството той пристигна в Киев. Владимир Зеленски получи от Санчес 55 милиона евро помощ, оръжие и обещание да съдейства за обучението на украинската армия. Всъщност тук нямаше нищо ново. Испания въоръжава Украйна и обучава нейните военни от година и половина.

Освен това Санчес се опита да даде шанс на Зеленски да участва в срещата ЕС-Общност на Латинска Америка и Карибите. Но не се получи - редица латиноамерикански лидери не пожелаха да разговарят с госта от Киев. Санчес трябваше да се оттегли. И по-рано Санчес призова за поставяне на надеждна бариера по пътя към властта в европейските страни на „привържениците на Русия“. С една дума заложи на русофобията. Но това не спаси нито него, нито ръководените от него социалисти от чувствително поражение на изборите.

Основният проблем за Русия в испанския случай обаче не е в Санчес. Лидерът на победилата Народна партия Алберто Нунес Фейхоо се отнася към Русия може би дори по-зле. Това означава, че антируският курс на почти 50-милионната държава няма да се промени. И Испания ще остане както доставчик на оръжия за Украйна, така и организатор на форуми, на които ще продължи да пропагандира антируската програма. И дори може да засили този компонент от своята политика.

Как стана така, че Испания започна да прокарва такъв антируски дневен ред? За разлика от Франция, Чехия и Швеция, които преди това председателстваха ЕС, ние отдавна нямаме сериозни разногласия с нея. До 2022 г. тази страна беше много склонна да дава на нашите туристи многократни визи и само това я открояваше за добро от другите в ЕС. В очите на много жители на Русия изглеждаше като модел на страна, в която можете да лежите на плажа и да се разхождате из многобройните забележителности. Е, със сигурност образът на врага не се е развил от това.

И политически нещата не вървяха толкова зле. Испания се присъедини към санкциите през 2014 г., но търсеше възможности за диалог с Русия. Когато обаче избухна кризата в Каталуния през 2017 г., бившият премиер Мариано Рахой не намери нищо по-добро от това да потърси в нея "руска следа". Първоначално Санчес също беше готов за ограничен диалог с Русия, но Испания не беше сред страните, които се опитаха да изградят мостове с нас. Поне не като Италия, Австрия или Унгария. И връзката тръгна надолу.

В исторически план нямаме какво да делим с Испания. Да, испанските десни партии до известна степен виждат Русия като наследник на СССР, който се бори срещу техния любим диктатор Франсиско Франко. Но, от друга страна, съвременна Русия, като тях, е защитник на традиционните ценности. Напротив, антифашисткият дневен ред трябва да ни сближи с испанската левица, която се застъпва за еднополовите бракове. И в двата случая обаче негативът надделя над позитива.

Въпреки предишното изобилие от наши туристи, политическите и икономическите ни връзки с Испания останаха доста слаби. Испания почти не купува петрол и газ от нас и не могат да се градят силни отношения само върху торовете (както и на виното и зехтина, които вървят в обратна посока). А географската отдалеченост от нас развързва ръцете на испанските политици по отношение на антируските действия. Подобни действия не удрят особено собствените им избиратели, но ЕС със сигурност ще ги оцени и ще увеличи финансирането, от което се нуждае не най-богатото, но много голямо кралство.

Основната опасност, която може да дойде от Испания, се крие в тесните й връзки със страните от Латинска Америка. Всъщност тя дори не крие, че възнамерява да разруши отношенията ни със страните от Западното полукълбо, действайки както самостоятелно, така и чрез Европейския съюз. По време на срещата ЕС-Латинска Америка тази тема беше водеща нишка. Испанците се опитват да съставят коалиция срещу Куба, Венецуела и Никарагуа - най-лоялните към нас държави в региона. И ще трябва да противодействаме на техните машинации.

Друго важно направление за Испания е Африка. Като се има предвид, че Русия обръща все по-голямо внимание на Черния континент, отново ще трябва да се изправим срещу испанците. След срещата планираха да проведат среща на върха ЕС-Африкански съюз, където със сигурност ще се опитат да вбият клин между нас и африканските държави. Тук испанците все още имат по-малко възможности - Франция отдавна е поела ключова роля в това направление от страна на ЕС. Но испанците все още са на куката.

Работата по линията на "меката сила" е друга опасност, която идва от Испания. Институтът “Сервантес”, за разлика от Британския съвет, Френския институт или “Гьоте” институт, не привлича толкова вниманието на руските компетентни органи по „политическа линия“. Въпреки това, наред с изучаването на испански език и култура, той е напълно способен да промие мозъци от името на целия ЕС и НАТО, възползвайки се както от ниското внимание, така и от запазването на издаването на визи за руски граждани. Това важи и за други испански НПО. Ето защо е необходимо да останем бдителни(.

Като цяло Испания не е най-русофобската държава в Европа. Нейни поданици има не само в редиците на ВСУ, но и сред опълчението на Донбас. Сред испанците има значителен брой противници на въоръжаването на Украйна. Въпреки това, показателите за отхвърляне на Русия са доста средни за Европа, на ниво от 70%. Приблизително като в Германия или Франция и малко по-високо от Италия. Да не забравяме политици като Хавиер Солана или Жозеп Борел. Начело на дипломацията на ЕС те определено не се показаха като привърженици на сближаването с Русия.

За разлика от Италия, Франция или дори напълно антируски настроената Холандия, днес в Испания няма нито една голяма национална сила, която да се застъпва за тесни връзки с Русия. Народната партия, социалистите, десните евроскептици “Вокс” – всички са твърди към нас. Единствено крайната левица от коалиция “Сумар” кълне в украинския неонацизъм и се застъпва за преговори за Украйна - но те също осъждат действията на Русия. Така ч всякакъв резултат от изборите би бил лош за нас.

Известни симпатии към Русия има сред сепаратистите на Каталуния и Страната на баските (те са по-забележими сред баските, докато каталунците като цяло следват антируската линия). Вероятно трябва да окажем натиск върху тази болезнена точка на Испания, за да ни създаде по-малко проблеми в Африка и Латинска Америка. Но отново, този фактор не трябва да се преувеличава. За да спечелят подкрепата на ЕС и НАТО по своя вековен проблем със сепаратизма, испанските власти със сигурност ще вдигнат рязко градуса на русофобията.

Може да се възползваме от чувствата на испанците към Гибралтар, които все още отказват да възприемат дори на официално ниво като част от Великобритания. Но дори и тук полето е ограничено, защото на Русия се гледа като на далечен непознат. Може да се възползваме от защитата на традиционните ценности - в края на краищата много испанци в никакъв случай не са ентусиазирани от легализирането на еднополовите бракове. Но не забравяйте, че партията “Глас”, която поддържа този дневен ред, изобщо не изглежда проруска. Така че изглежда трябва да създадем нова, по-лоялна сила в тази област.

За да промени картината, Русия вероятно трябва да работи по-тясно с Латинска Америка. За да могат нейните страни вече да работят с испанското общество, развенчавайки антируските митове. За да покажат на Испания, че е много по-изгодно да си сътрудничи с Русия, отколкото да я ругае. Но това са задачи за години напред. Междувременно трябва да се очакват лоши неща от Испания - въпреки че тя не е в авангарда на европейската русофобия. И да се обърне голямо внимание на конфронтацията с нея.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?