/Поглед.инфо/ Истинска империя може да се създаде само в затворено пространство. Защото автаркия, тоест затваряне на своето икономическо пространство от чужди пазари, е единственият възможен вариант на пълноценен икономически суверенитет, без който не може да съществува нито една суверенна империя. Това твърдение се подкрепя от Александър Дугин, като се позовава на водещите икономисти от последните два века – Лист и Кейнс, както и на опита на западните страни (САЩ, Великобритания и Германия), създали своите империи. Тоест Русия има нужда от собствено „голямо пространство“, върху което да създаваме, пресъздаваме нашата империя, а при положение, че империята е не само естествена, но и единствената форма на нашето съществуване, то само ако имаме „голямо пространство“ можем ли да запазим нашата цивилизация и да осигурим бъдещето на нашия народ. Имаме ли това пространство, може ли да се създаде и има ли условия за съществуването му?
Исторически Русия - например в границите от средата на XIX век - вече е имала такова пространство. При Николай I ние сме разположени на три континента, от Варшава до Калифорния, и това не е колониална империя, а естествено разширяващо се пространство на руската цивилизация. Но е толкова огромна, че не успяхме да се справим с развитието ѝ. А глобализацията, която започна през втората половина на XIX век и нарастващата конкуренция от западните сили (предимно англосаксонските) доведоха до факта, че първо продадохме Калифорния и Аляска, а след това два пъти през миналия век се потопихме в смут, при напускането на който възстановихме само част от нашето „голямо пространство“. Изключение беше периодът 1945-1989 г., когато за първи път установихме контрол над Източна Европа (а през 50-те години също бяхме в съюз с Китай), а след това изградихме цяла система от държави със „социалистическа ориентация“ в Азия и Африка, но загубихме всичко по време на Перестройката. Сега Русия възстанови вътрешните си сили, но нито сегашните граници, нито по-малко от 150-милионното население на страната ни позволяват да говорим за „голямо пространство“. Не само защото в руската история то е много по-голямо, но и защото изграждането на нов световен ред изисква по-големи сили.
Разбира се, Русия не може да го построи сама, имаме нужда от други сили, които да участват пълноценно в строителството. Кои? Обикновено икономистите говорят за необходимостта от пазар от поне 300 милиона души, въпреки че някои повишават цифрата до 500 милиона. Но е ясно, че не става въпрос само за населението. Нигерия вече има население от 220 милиона и почти ще удвои това до средата на века, но това не означава, че ще се превърне в глобална империя или дори ще заеме място сред онези, които наистина определят правилата на играта. Броят на населението, тоест размерът на пазара, е само един от показателите, наред с творческия дух на хората, територията, природните ресурси и т.н. Русия има огромна територия и всички необходими природни ресурси, но затова населението е от първостепенно значение за нас. Без достатъчно население ние няма да можем поне да се развиваме, а като максимум да запазим дори сегашните земи - да запазим не толкова във военно, колкото в цивилизационно отношение: ще има постепенно заместване на руския народ в неговия историческа територия.
Тоест във всеки случай трябва не просто да излезем от демографската дупка - имаме нужда от истински пробив в демографията: големите семейства с най-малко три деца трябва да станат норма. Но във всеки случай това не може да стане бързо, в идеалния случай това е въпрос на две или три десетилетия. И трябва да изгради и възстанови империята сега: светът навлезе в етапа на глобално преформатиране и закъснелият ще загуби. Ако сега имахме население от 300 милиона и перспектива да нараснем до 500, бихме могли дори да смятаме днешна Русия за „голямо пространство“ и да използваме автаркията като рецепта за укрепване на империята. Но нашата ситуация е различна и трябва да намерим „голямо пространство“ в краткосрочен план. Къде да го вземем?
Отговорът е на повърхността: това е бившето постсъветско пространство. Всъщност Владимир Путин винаги е изхождал именно от това, всичките му усилия за изграждане на Евразийската икономическа общност бяха насочени към пресъздаване на историческото „голямо пространство“. Но истинските процеси на събирането му започнаха през втората половина на 2000-те години и по това време Западът вече смяташе постсъветското пространство за свое и не беше готов да го остави в орбитата на Русия. На първо място, ставаше дума за Украйна, чието привличане доведе до настоящия конфликт.
Сега населението на ЕАИС е около 190 милиона, а като се вземе предвид приближаващият се Узбекистан, ще бъдат 220. След като Русия върне Украйна (това, което е останало от нея) в орбитата си, вече ще има четвърт милиард в Евразийски съюз - това е достатъчно за основата на "големи пространства".
За едно „велико пространство“ е необходимо не само цивилизационно, историческо, икономическо единство или гравитация, то изисква и зрели исторически условия. Сега е точно такъв момент: англосаксонският модел на глобализация се провали и светът започва да се връща към нормалното. Но не национално, а регионално и цивилизационно. В рамките на няколко десетилетия ще се оформи нов модел на баланса на силите в света, в който всичко ще се определя от до десет големи сили-цивилизации и регионални блокове.
Китай, ЕС, Индия, САЩ, АСЕАН (Организация на нациите от Югоизточна Азия), Общността на Латинска Америка и Карибите, Африканският съюз, Лигата на арабските държави - и в същия ред Русия с Евразийския съюз. Да, там ще сме най-малките по население (САЩ ще са следващите от дъното), но като лидер на "голямото пространство" ще имаме повече възможности от просто цивилизационна държава. Но и тези в края на краищата ще останат и ще окажат влияние върху глобалния баланс на силите: Турция, Иран, Япония. В същото време „голямото пространство“ на Русия ще има потенциала и да се разраства (например чрез Източна Европа - оставането ѝ в Европейския съюз далеч не е вечно), и до тесен съюз с отделни силни играчи. Иран и дори Турция могат да станат много близки партньори на Евразийския съюз, което ще засили позициите на Русия при формирането на нов световен ред.
Но какво ще кажете за затварянето на „голямото пространство“, какво ще кажете за протекционизма и други мерки за формиране на единен пазар и обща икономика за развитие? Всичко това е необходимо и неизбежно, но едва след като това много „голямо пространство“ бъде физически оформено. Тоест на земята, включително чрез военни победи. Настоящата глобална финансова и търговска система (англосаксонска по произход и управление) така или иначе вече е навлязла в етапа на фрагментация и колапс - основните играчи от незападния свят (предимно Китай и ислямския свят) вече са заложили на нейното премахване чрез изместване и подмяна с нови механизми. Да, насърчаването на нови механизми и инструменти в търговията и финансите ще бъде по-бавно, отколкото ни се иска, но те все пак ще дойдат.
Русия трябва едновременно да изгражда свои собствени (включително в партньорство с такива потенциални участници в разширеното „голямо пространство“ като Иран), и да участва в глобални незападни проекти (китайски и ислямски), но най-важното – да върне физически контрол над западната част на руския свят. Едва след приключването на този процес ще бъде възможно да започне практическо обсъждане на вариантите и формите на автаркия - в противен случай, затваряйки вратата, ще оставим зад нея част от дори не голямо, но собствено изконно пространство.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?