/Поглед.инфо/ Неочаквано в последно време се завръщах към този проблем, но не видях никакви съдържателни реакции. Така че има смисъл отново до погледна на ситуацията.

И така, същността ѝ се състои в това, че политическите власти се опитват чрез различни комбинации да повишат авторитета на парламента изобщо и на основната партия “Единна Русия” в частност. Защо? Защо им е авторитетен парламент и то с “ЕР”? Отговорът, общо взето, е ясна. Системата на “демокрацията” трябва да работи красиво за външния наблюдател и най-вече не трябва “клати лодката” в условията на дългогодишно падане на жизнения стандарт на населението.

Ето го и основния проблем - икономическият спад. Понеже натискът върху настоящата руска власт отвън расте, не трябва да се допуска открито недоволство вътре. Но основната причина за спада е политиката на правителството, значи тази политика не трябва да се обсъжда публично. Ако парламентът (и неговата долна камара Държавната дума) загубят авторитет, то обсъждането на неадекватната политика на правителството ще си намери пътя и ще започне от друго място. И неминуемо ще се появи несистемна опозиция. Не, Думата трябва задължително да се оздрави, въпросът е до какво ще доведе това.

Защо? Работата е там, че правителството не просто е преобладаващо съставено от чиновници от времената на “приватизацията” (впрочем, тя не е довършена докрай). То е административно-организационно изградено така, че без външен източник на координация (чети - корупционен) по принцип не може и да работи, вече съм писал за това. Опитите да се създаде “координационен център” в правителството не дава ефект, твърде много са независимите центрове за вземане на решения. И дори да предположим, че лично Мишустин и Белоусов жадуват да постигнат резултат от дейността на правителството (степента на това желание по-скоро се нуждае от сериозно осмисляне), те не могат да направят нищо - това правителство не може да се отдалечи от задачите, дадени му от МВФ.

Накратко, задачите са отдавна известни.

- Първо - да не се допуска някой някак си да ограничава изтичането на капитал от Русия;

- Второ - да не се допуска в Русия да се появят вътрешни (в рубли) източници на икономически ръст.

Тези две задачи се изпълняват прилежно и не съм уверен, че някой ще се реши да започне борба с тези явления. Защото аз, бидейки отговорен секретар на правителствената комисия по борба с неуточненото налично-парично обръщение, съм се сблъсквал с тази ситуация много пъти (защото, докато бях млад, се борех), затова си позволявам да не обяснявам засега, ще отнеме твърде много време.

По-просто казано: ако някой (дори Мишустин) каже на глас, че банките трябва да бъдат лишени от валутен лиценз (а защо им е такъв вътре в Русия?), че трябва да се възстанови валутният контрол, че трябва да се ограничава рефинансирането на банките, които не финансират реалния сектор на руската икономика - веднага ще си навлече сериозни неприятности. Предвид острата конкурентна ситуация в руския елит, това ще му гарантира излитането от високите позиции. Затова никой не казва нищо по темата, докато не се каже от президента и не започне строго да контролира съответната политика. Не, народът ще подкрепи тази политика, при това масово. Но чиновниците и олигарсите не се интересуват от народа. А единствено президентът може да използва народа като политическа сила.

Накратко - Герашченко и Маслюков направиха нещо в това направление, единствено защото през август 1998 година всички се изплашиха много. Наистина много. И затова за известно време си прехапаха езика. Но веднъж след като беше възстановен икономическият ръст и приватизационният елит на Русия бързо се върна към изпълняването на заветите на МВФ. И е ясно защо. Ако не дружат с МВФ, то всичко “честно откраднато” няма да се легализира край топлите брегове на Лазурния бряг или на Маями. Но, от друга страна, също не им се иска да повтарят 1998 година...

И така, колкото и добри да са Мишустин, Белоусов и още двама-трима чиновници, те не могат да пробият създадената за решението на противоположни задачи система, запълнена с хиляди качествени и заинтересовани изпълнители. А те на свой ред следят внимателно, не дай Боже, някой да създаде система, алтернативна на правителството, която да пречи на изпълнението на задачите на МВФ. С други думи, широката правителствена либерална маса (оглавявана от Силуанов, Мау, Набиулина и маса по-малко известни изпълнители) категорично искат ЕР да остане в Думата. Защото ЕР е същата маса - като братя близнаци. И ще одобрява радостно всяка правителствена политика.

В този смисъл е доста показателен сблъсъкът с Володин. От гледна точка на личните интереси и развитие на личната кариера му е категорично нужно да държи правителството на нокти. Със сигурност зная, че той дори се е опитал да прави нещо в тази насока. И не му се получи нищо. Как мислите? Защо?

В резултат се получава напълно глупава ситуация. Политическата власт и народът искат икономическата и финансовата политика на държавата да се промени. В частност правителството и Централната банка да престанат да изпълняват базовите принципи на МВФ. Но за това е нужно пълно разбъркване на правителството и ЦБ с радикална смяна на кадрите (на ръководните със сигурност). Да се направи това отвътре е невъзможно, може само отвън. Но всички козметични движения в това направление (включително леката реформа в ЕР) очевидно не водят до успех.

А икономиката продължава да пада. Какво, нова 1998 година ли ни трябва? Сигурни ли сме, че можем да допуснем такава ситуация? Помня как през 1997 година имаше опити да не се допуска фалит (занимавах се с това). Но когато се разбра, че трябва да уволнят Чубайс и Дубинин, веднага всички по-разумни и дотогава одобрени предложения бяха заметени под килима. Помните какво последва.

Сега ситуацията е много подобна. Да, вместо Чубайс (чиято роля играе Шувалов) поставиха Белоусов. Но понеже за над 20 години цялата кадрова политика беше изградена според Чубайс, Белоусов няма да се справи (а и е слаб апаратчик). Вместо Дубинин днес е Набиулина и никой няма намерение да я сменя (засега?). Но както и тогава, през 1997 година, часовникът си тиктака. Да, днес механизмът на острата криза няма да бъде фалит, а друг, засега не се знае кога ще се задейства. Но вече е ясно, че ще се задейства. Какво да се прави?

Аз, за разлика от 1997-1998 година, съм частно лице. Но именно затова мога да пиша истината. Трябва да отбележа, че истината става все по-малко и по-малко ясна. Моделът от 90-те години вече не работи, но нямат намерение да сменят никоя от създадените тогава институции. Така че трябва или да чакаме неочаквани ходове от Путин, или... Или.

Превод: В. Сергеев