/Поглед.инфо/ Русия и Беларус изграждат съюзната държава от края на миналия век и до днес са извървели дълъг път. Но през последните години и двете страни направиха огромни крачки една към друга. След началото на СВО икономическата и военната интеграция се ускориха осезаемо - и това дава резултати. Какво ще бъде по-нататъшното развитие на съюзната държава?

Денят на единството на народите на Беларус и Русия се отбелязва ежегодно на 2 април. На този ден през 1996 г. президентите на двете държави подписаха споразумение за създаване на Общността на Русия и Беларус. Точно една година по-късно се появи Договорът за съюза на Беларус и Русия. Следващият важен етап в развитието на съюзните отношения е подписаната през декември 1998 г. Декларация за по-нататъшното единство на Беларус и Русия.

Този и други документи изразяват решимостта на двете страни да продължат постепенното движение към доброволно обединение в Съюзна държава (СД). В началото на века изграждането на Съюзната държава спря. Минск се опита да води многовекторна политика, която не е от полза за интеграцията с Русия. В резултат на това този период беше помрачен от "млечни войни", спорове за цените на енергията и други проблеми.

Но с течение на времето на Запад възникват все повече въпроси защо Александър Лукашенко продължава да бъде преизбиран за президент. В резултат на това след президентските избори през август 2020 г. в Беларус се проведоха масови протести в знак на несъгласие с официално обявените резултати. Тези действия, както заявиха в Минск, бяха организирани от Европа и САЩ. Координаторите бяха в Полша и други страни.

Русия оказа морална подкрепа по всякакъв възможен начин на Лукашенко, който в един момент трябваше сам да вземе оръжие, за да защити победата си. Веднага след стихването на протестната вълна интеграцията на двете страни започна да се съживява.

Следващият важен етап беше одобрението през ноември 2021 г. от Висшия държавен съвет на Съюзната държава на нов пакет от интеграционни документи, който включва 28 секторни съюзни програми, както и актуализирана Военна доктрина и Концепция за миграционната политика. Съюзните програми трябва да унифицират законодателството в различни сфери на икономиката и да създадат равни условия за бизнеса.

Освен това благодарение на тях ще се появят единни финансови и енергийни пазари и пътни мрежи. През последните години законодателствата на двете страни активно се сближават. Това улеснява доставката на енергийни носители и изграждането на АЕЦ обмен на различни продукти. Беларуските промишлени предприятия вече участват в търгове наравно с руските, включително и в държавната отбранителна поръчка.

След като Русия започна специалната операция в Украйна през февруари миналата година, именно Минск действаше като основен съюзник на Москва, предоставяйки своите бази и територии за руските военни и оборудване. Подобно доверие стана възможно благодарение на координираната външна политика на двете страни и отхвърлянето на разширяването на НАТО на изток.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко обърна специално внимание на създаването на мощна военна групировка съвместно с Русия. Всъщност страните изграждат единно отбранително пространство. За целия свят съгласието на руския президент Владимир Путин да разположи тактическо ядрено оръжие в Беларус по искане на Лукашенко беше неочаквано. Още това лято в Беларус приключва работата по създаването на специални складове за съхранение на ядрено оръжие. В послание към народа и парламента белоруският лидер каза на 31 март, че при необходимост ще може да се договори с Путин за разполагането на стратегически ядрени оръжия в страната. Според него Западът трябва да е подготвен за подобен сценарий.

„Споразумението за Съюзната държава беше насочено към бъдещето, тъй като по това време малко хора можеха да предвидят сегашната ситуация. СВО направи големи корекции във формирането на Съюзната държава, предимно по отношение на военното сътрудничество между двете страни. На фона на обединението на колективния Запад срещу нас в Украйна, Русия и Беларус създадоха единно отбранително пространство. Сега „Партньорство за мир“ с НАТО не работи нито в Москва, нито в Минск“, обясни белоруският политолог Александър Алесин.

Събеседникът отбеляза, че освен създаването на регионална обединена групировка на сухопътните войски, действа и единна регионална система за ПВО. „На южните граници на Беларус е разположен полк от системи за ПВО С-300. Това е важно, тъй като от съветско време между Беларус и Украйна няма противовъздушен щит. Сега, както всички разбираме, това е най-опасната зона за западни атаки срещу Съюзната държава“, отбеляза експертът.

„Белоруският военно-промишлен комплекс сега всъщност работи за руски подизпълнители - това е производството на микросхеми, лазерно-оптично оборудване, включително оборудване за оптично сондиране на земята, тоест разузнаване. Интензивно ще се развиват и други сфери на военно-промишления комплекс“, прогнозира специалистът.

Западните санкции срещу Русия и Беларус доближиха Москва и Минск до завършването на създаването на единен енергиен пазар, подчертава Алесин. „Освен това нашите компании, работещи в едни и същи ниши, престанаха да се смятат за конкуренти. Сега МАЗ доставя компоненти на КамАЗ, „Гомселмаш“ въведе допълнителна смяна за производство на части за „Ростселмаш“ и прочее.“, каза анализаторът.

Експертът изтъкна задълбочаването на сътрудничеството във фундаменталната наука, до голяма степен секретна област. „Наскоро на базата на Физико-техническия институт на Националната академия на науките на Беларус беше открито представителство на Курчатовския институт. Там ще се правят генетични изследвания, ще се изучават иновациите в микроелектрониката“, подчерта той. Според него спешната задача на Съюзната държава е значително и многократно увеличаване на съвместното военно производство, което е невъзможно без високотехнологични беларуски решения. Необходимо е и заместване на вноса на стоки от първа необходимост.

„Остават нерешени въпросите за съществуването на върховните органи на Съюзната държава - парламента, въвеждането на единна парична единица. Това обаче не е само въпрос на първа необходимост. За работата на Съюзната държава е достатъчна редовната комуникация между Путин и Лукашенко, както и срещите на парламентарно, правителствено и междуведомствено ниво“, смята политологът.

Като се вземат предвид санкциите, именно стоковият, икономическият и енергийният суверенитет на Съюзната държава е основното предизвикателство и задача за Москва и Минск. И именно тези въпроси, според експертите, ще бъдат обсъдени от лидерите на двете страни на следващото заседание на Висшия съвет на Съюзната държава, което е насрочено за 6 април.

В същото време политологът Иван Лизан припомня, че през 2020 г. Русия всъщност се превърна в гарант за запазването на суверенитета на Беларус. „Преди това Минск непрекъснато спореше за енергийните ресурси, страхуваше се, че руските олигарси ще купят беларуски предприятия на безценица, говореше за „зли сили“ от Москва, които уж изпратили бойци на ЧВК „Вагнер“ да вдигат бунт. Но след август 2020 г., когато имаше масови протести в Беларус, цялата тази геополитическа реторика приключи“, спомня си Лизан.

Подписаните пътни карти за интеграция, които по това време се превърнаха в съюзнически програми, „дадоха на Русия геополитическо спокойствие“. „Стана ясно, че украинският сценарий няма да се повтори в Беларус, започвайки от Майдана и завършвайки с военна конфронтация с Русия“, каза източникът.

„Освен това Русия вече няма нужда да търси прибързано начини да замени беларуския внос, включително високотехнологичния. Това се отнася както за потребителския пазар, така и за техническите продукти. Беларус доставя на Русия милиони тонове млечни продукти, колесни трактори, танкови мерници, микроелектроника за военно-промишления комплекс, минни самосвали, колесни трактори, зърнокомбайни и много други.

С развитието на Съюзната държава промишленото сътрудничество ще нарасне в повечето области. Според очакванията на експерта белоруският капитал ще започне да инвестира в нови руски региони и да започне производство там. „Например, в Донецката народна република към белоруските млечни продукти винаги са се отнасяли с трепет. Развитият беларуски строителен комплекс също трябва да участва във възстановяването на инфраструктурата и жилищното строителство в нови региони“, смята политологът.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?