/Поглед.инфо/ В понеделник, 12 юни, лидерите на Германия и Полша ще отлетят за Париж, за да обсъдят украинската тема с френския си колега - и това ще бъде втората среща на Еманюел Макрон и Олаф Шолц за пет дни.
През изтичащата седмица, след като бързо ограничи държавните и светските задължения, предвидени за събитието по случай датата на десанта на Западните съюзници в Нормандия, Макрон спешно отлетя за Берлин. Имаше само една официална причина: работна вечеря с канцлера. Но има много по-неофициални.
Първата - и най-значима за Макрон - страните от еврозоната навлязоха в период на рецесия. Засега спадът в производството и сривът на икономиката се наричат технически“, но ситуацията не се е променила от шест месеца и, както смята Евростат, векторът няма да се промени в близко бъдеще. Тоест локомотивът им лети надолу. Ускорението на свободното падане е пропорционално на масата, както знаем, и комбинираната маса на двете водещи икономики на континента е от съществено значение, за да падне тържествено, да се удари силно и дори да се счупи на малки парчета. Заедно с всички други икономики.
Числата и фактите са очарователни, защото преди малко повече от три месеца синьор Джентилони, който отговаря за икономиката на ЕС, беше уверен, че "еврозоната ще избегне рецесия". Тази, която започваше точно в този момент.
Ако европейските бюрократи, еврокомисарите, европейските лидери бяха малко по-малко очаровани от идеите, които се роят в главите им, щяха да си спомнят основното правило в политиката. Правилото е просто: трябва да оценявате реалността, а не какво мислите за нея.
Макрон имаше какво да каже на Шолц. И то неприятно. Едва ли е започнал да припомня, че от въвеждането на единната валута печелеше само германската икономика, но със сигурност не е пропуснал да спомене различните „зелени инициативи“ на коалицията на Шолц, а преди това игрите на Меркел в икономика (която всъщност унищожи френската ядрена енергетика). Държавата е принудена да национализира ЕДФ (“Електрисит дьо Франс”), като плаща почти десет милиарда евро. И това без да се броят дългове, технически проблеми и недостига на енергия, чието ниво е най-ниското за последните 35 години.
Но това са вътрешни разправии, от които Русия не се интересува. Сега Москва наблюдава с крайчеца на окото си избухването на битка в ЕС. И това, че всеки ще бъде срещу всеки в тази каша, е очевидно за нея. Една отслабваща икономика е в състояние да събуди такива инстинкти за самосъхранение, че нравите на примитивна пещера ще изглеждат като образец на учтивост.
Берлин - с разпадащата се икономика, но оставаща сила - изобщо не се нуждае от нови кандидати за членство в ЕС. Париж просто наистина иска да подкрепи отслабващото си тяло с помощта на кандидати, скупчени на опашка: Украйна, Молдова, по-надолу в списъка.
Въпросът за влиянието (тоест силата) в ЕС, където всички са равни, но в рецесия някой ще е по-равен, става ключов. По-точно въпросът за оцеляването на общността.
Макрон и Шолц разбират това, но по различен начин, което също е причина за битката.
Тези, които практикуваха самохипнозата за "общия европейски дом", пропускаха десетилетия наред, че главното в международната политика е силата. Силната държава. Дамите и господата, занимаващи се с самозалъгване, забравиха, че силата на държавата не зависи от външни и често лицемерни оценки на нейната идеология и ценностна система. Крясъците, че Русия е диктатура, всъщност са димна завеса. За тях беше политически невъзможно да признаят Русия за могъща и влиятелна, но "авторитарна" - да, за здраве. Те предоставиха на САЩ решението на втория въпрос - отслабването на страната ни до такава степен, че тя повече да не се издига, потапяйки се в изкуствено създадена кома.
Е, във Вашингтон пиянският въздух на хегемонизма удари главите на ревностните атлантически политици. Резултатите ни се предават почти на живо.
Абсолютно нищо не успя. Въпреки десетките милиарди, напомпани за отслабване на Русия, износване на обществото, унищожаване на нашите ценности, промяна на културния код, подкопаване на държавните институции, резултатът тук е не просто нулев, а по-скоро отрицателен.
Оркестрираната от Запада геополитическа криза на континента и срутването на язовирните стени в основата на европейската и световна сигурност не доведоха до желания отговор.
Въпросът "Въобще разбираш ли какво си направил?" висеше във въздуха почти десет години.
Съдейки по начина, по който западната върхушка скача из планетата в последен опит да поправи стария свят, те започват да разбират. Но не могат да направят нищо. Ражда се нов свят – не без мъки, не без страдания. Но справедлив и честен. И в които ще намерят място. Макар и може би в предверието.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?