/Поглед.инфо/ Традиционно руското зърно се изнася през черноморските пристанища. В Русия обаче започна истински бум в строителството на зърнени терминали в Балтика. И не последна роля за това изигра скъсването на отношенията с Европа. Защо руските компании строят мощности за износ на зърно в северната, а не в южната част на страната? И как това ще помогне, освен всичко друго, за развитието на Северния морски път?

Русия вече пусна две големи пристанища във Финския залив. През април 2023 г. пристанищният терминал на Висоцк изпрати първото зърно. Тази година проектът трябва да достигне проектния си капацитет от 4 млн. тона зърно. През юни тази година започна работа “Лугапорт” на “Новатранс” с капацитет от 7 милиона тона до началото на 2025 г.

Освен това в пристанище Приморск може да се появи още един зърнен терминал от Приморская УПК с капацитет 5-7 милиона тона. Заедно тези три пристанища ще могат да обработват 16 милиона тона зърно в бъдеще. Това е една четвърт от целия руски износ на зърно, който възлиза на 60-62 милиона тона.

Досега пристанищата на Балтийско море са изпратили едва 1,5 милиона тона зърно този сезон (въпреки че това вече е три пъти повече от година по-рано). Но 90% от доставките на зърно сега се извършват през Черно море. Но когато трансбордирането на зърно в Балтика нарасне до 16 милиона тона, това ще означава десетократно увеличение.

В същото време потенциалът за растеж на износа на зърно през балтийските пристанища на Русия е още по-висок, при това двойно по-голям. Железопътният оператор на вагони за зърно “Технотранс” обяви планове за откриване на морски терминал за зърно близо до пристанището Висоцк.

Освен това частната компания “Содружество Груп” обещава до 2026 г. да отвори собствен зърнен терминал с капацитет до 10 милиона тона. Така общият пропускателен капацитет на всички обявени проекти в руската Балтика надхвърля 30 милиона тона. А това вече е половината от сегашните обеми на износ на зърно през черноморските пристанища от 60 млн. тона.

Русия, като водещ износител на пшеница в света, разширява своите пристанища в Балтийско море, тъй като черноморските пристанища вече не могат да се справят с рекордни реколти и нарастващ износ. Освен това Русия си постави за цел да увеличи износа на селскостопански продукти с 50% до 2030 г. Тесните места при доставката може да попречат на тази задача.

„Основната причина за липсата на капацитет на черноморските пристанища са рекордните зърнени реколти. През 2022 г. Русия е събрала исторически максимум от 157,7 милиона тона зърно. След това през април 2023 г. беше открито новото пристанище Висоцк на Балтийско море“, отбелязва Владимир Чернов, анализатор. През 2023 г. Русия събра втората си рекордна зърнена реколта в историята, след което “ЛугапорТ” се появи в Балтийско море тази година.

Друг важен момент е отказът на европейците да използват неекологични въглища и като цяло прекъсването на тесните икономически връзки с Европейския съюз. Поради това балтийските пристанища на Русия се преориентират от ЕС към други пазари, включително промяна на стоките за транспортиране. Например терминалът “Високи Порт” до 2023 г. беше едно от най-големите пристанища за транспортиране на въглища в региона. През 2018 г. през пристанището са претоварени 8 милиона тона въглища. Въпреки това през 2020 г. собствениците на терминала решиха да променят посоката на работа, след като видяха настроението на Брюксел да се откаже от традиционните източници на енергия. В резултат на това капацитетът на пристанището беше преназначен за превоз на зърно.

Освен това Русия планира допълнително да увеличи реколтата с новите територии, така че е необходимо предварително да подготви инфраструктурата за износ, добавя експертът. Теоретично беше възможно да се разшири капацитетът на черноморските пристанища, но пристанищата в Балтийско море също са изключително необходими, тъй като имат редица предимства.

„Решението за изграждане на нови съоръжения в Балтийско море се определя не само от технически причини в Черно море, но и от икономически ползи. В Балтика от икономическа гледна точка има удобен и евтин начин за доставка на зърно до пазарите на приятелски страни, което прави износа по-ефективен. В допълнение, изграждането на нови пристанища в Балтийско море ще помогне да се осигурят допълнителни възможности за увеличаване на обема на износа на селскостопански продукти“, казва Дмитрий Осянин, доцент от основния отдел за финансов контрол, анализ и одит на РИУ “Плеханов”.

Балтийските пристанища имат ясни предимства пред черноморските. Развитието на нови пристанища в Балтийско море помага за разнообразяване на маршрутите за доставка, казва Чернов. Русия традиционно доставя зърно на пазарите в Северна Африка и Близкия изток. Въпреки това прави планове за завоюване на нови пазари, включително в Латинска Америка, Африка и Азия. И може би е по-удобно да доставяме зърно тук по море от балтийските пристанища. Така от пристанището Висоцк зърното се изпраща до Алжир, Бразилия, Куба, Мали, Мексико, Мароко, Нигерия и Тунис.

„Балтийските пристанища осигуряват по-кратък и по-рентабилен маршрут за износ към Северна Африка, Латинска Америка и някои азиатски страни през СМП. Това повишава рентабилността на износа“, отбелязва Чернов.

Ако ще бъде по-удобно да се изнася зърно от нови територии през черноморските пристанища, то за реколтата от централните райони на Русия също е икономически оправдано да се използват балтийските пристанища, добавя той. Например зърното във Висоцк идва от различни региони на Русия - Централния федерален окръг, Поволжието, Южен Урал и Сибир. Тези региони имат по-малък достъп до пристанища в южната част на страната, където зърно се изнася главно от Ростовска област, Краснодарски край и Ставрополски край.

И накрая, балтийските терминали могат да приемат по-големи кораби, намалявайки общите разходи. „Черноморските пристанища имат физически ограничения за кораби с голям капацитет по отношение на дълбочина и дължина. Въпреки че е технически възможно да се увеличи капацитетът им, приоритет се дава на изграждането на нови пристанища, за да се минимизират рисковете от прекъсвания и да се увеличи рентабилността на доставките. Най-дълбокото пристанище в Русия, Уст-Луга, се намира в Балтийско море, което създава възможности за изграждане на големи пристанища с висока пропускателна способност“, заключва Чернов.

Превод: В. Сергеев