/Поглед.инфо/ В тази статия за първи път провъзгласяваме концепцията за Русия като особена северна цивилизация, формирана върху специфични климатични, географски и геополитически условия. Предлагаме в буквалния смисъл да обърнете глобуса, да смените парадигмата на мислене и да погледнете на света с очите си, а не с очите на европейските колонизатори. Това е поглед от полярния връх на Севера.
В голямата политика много се определя от това, което е прието да се нарича господстващ дискурс, гледна точка, оптика на геополитическия поглед. Някои проблеми в икономиката са просто нерешими, ако се гледа на тях през призмата на неолибералната или марксистката догматика. Същото е в геополитиката: понякога е нужно да се смени гледната точка, да се промени привичната оптика на възприятията и някои проблеми започват да изглеждат като трошици, а на хоризонта се появяват цели континенти и неизследвани маршрути.
Изглежда, че с широкото протежение, с двуглавата хералдика, с направленията на усвояване на териториите и с източниците на заплахи ни е предначертан живот и развитие по географската ос Изток-Запад. Цялата история, хоризонтите на геополитическата мисъл и възможните алтернативи все едно лежат на тази плоскост, извън чиито предели няма нищо: или западната ценностна и стратегическа парадигма (ЕС, САЩ, НАТО, евроатлантизъм, либерализъм, права на човека, пазар и прочее), или Изток (Китай, Турция, Иран, ШОС, Средна Азия, Туран, ислям, диктатура, автархия и прочее). Такава парадигма на съществуване по хоризонталната координатна ос е историческа безпътица, която ни се налага отвън. Това може лесно да се докаже.
Като конкретен пример за състоянието на нашата геополитическа оптика най-добре се вижда Украйна. Техният политически елит и преобладаващото мнозинство от населението мислят единствено в категориите на Запада и Изтока. В зависимост от конюнктурата основен и единствен приятел е или колективният Запад (САЩ и ЕС), или Изтока (Русия със съюзниците ѝ). За Украйна това е незаличима част от политическата митология - и всички стратези се движат по тази ос Изток-Запад. Но ако Украйна наистина се стреми към независимост и разцвет, тя просто трябва да смени оптиката на суверенна, отхвърляйки изобщо мисленето в парадигмата Запад-Изток.
Тук можехме да се присмеем на нашите братя, ако и в случая не мислехме абсолютно в същата логика, само мащабирайки я до размера на континент. Нашата ментална карта се е зациклила върху същия химеричен избор между Изтока и Запада - в културата, политиката, въпросите на вноса и износа, сигурността и геополитиката. Хубаво, че за 30 години все пак се осъзнахме като отделна цивилизация: “Не Русия се намира между Изтока и Запада. Изтокът и Западът се намират отдясно и отляво на Русия”. Но парадигмата на възприятията си остава същата.
Част от Европа и европейското християнство ли сме, или сме наследници на ордите на източния византизъм? Трябва ли да строим държава до демократичен европейски образец или според източните патерналистични деспотства? Китай или САЩ са ни по-близо? Този проклет и безплоден спор се води едва ли не от времената на Петър Велики.
Междувременно Изтокът и Азия са изобретение на средновековните европейци, обективизация на врага, продължение на колониалния манталитет, а ние все едно продължаваме да живеем в зададената от тях система. Колонизаторите си заминават и оставят след себе си измислени граници: в Африка, в арабския изток, между Пакистан и Индия, Бангладеш и Мианмар, а аборигените радостно се избиват взаимно за господство над тази линия. Същите линии са оставени и при нас от европейските колонизатори, само че не на земята, а в главите. Измисленото разделение между Запада и Изтока се разбира от самите Европейци. “Изтокът и Запада не са постоянни точки. Докато Северът и Юга са постоянни направления. Рядко или дори никога не се е случвало южен народ да завоюва северен, а е именно обратното. Именно поради климата северните страни без помощта на военно обучение винаги са с по-здрави тела и горещи сърца”, пише прославеният британски учен Франсис Бейкън. Тогава британците по отношение на колониите си действат като северен народ.
Всичко неевропейско, по-малко цивилизовано, с други форми на държавност и ценности се нарича “Изток”, “Азия” от колонизаторите. Те създават мита за “загадъчната руска душа”, в която за нас самите няма нищо загадъчно. Германската, арабската и английската душа са загадъчни и непонятни за нас. Всички са уникални е по своему неповторими.
Изходът от тази безкрайност е северът. Живеем в собствена северна културна матрица със своите ценностни ориентири и предпочитания. И ще говорим с цивилизационните опоненти като Север - уверено и хладнокръвно.
Предшествениците на съвременните европейци - древните гърци и римляни, както и останалите древни цивилизации мислят битието си в оста Север-Юг. Северът са войнствените и аскетични германски и славянски племена, силата на духа и древната прародина Хиперборея, където живеят родените от кръв на титани предци. По-нататък на Юг е отпуснатото битие - хедонизмът и примитивните форми на живот. Югът са Картаген и Африка. Северът са германците и Хиперборея. Дихотомията Запад-Изток не се познава от никого на света до XVIII век, докато западноевропейските просветители не “изобретяват” Източна Европа, надявайки ѝ свойствата на изостаналостта и варварството в противоположност на европейската просветеност и цивилизованост.
Време е да забравим това и просто да не се месим в тази дискусия. Ние сме северна цивилизация, която е пуснала суровия климат в душата си. Китайците живеят край топло море, канадците се приютяват основно край границата със САЩ и всички без изключение се стремят към топлина и комфорт. За нас Северът винаги е бил някакъв метафизичен принцип - родина на мъжеството, спретнатостта и героизма. Ако първите монаси на Египет бягат в пустинята, то нашите основни манастири са далеч на север. Там ходят съветските геолози и покорители на полярните ледове. Стремежът към Полюса е принцип на възход, а на юг на разложение. Ние сме сродни на този климат и сме се влюбили в него и никой друг няма да може да живее тук. Само за руснаците Северът може да бъде романтика, за останалите, според Нансен, това е “страна на ледения ужас”. “Генерал мраз” първи наказва ловците да завземат нашите земи, а ние само изкусно доубиваме оцелелите.
Ниското плодородие на почвите, формираният със столетия сечищно-коренно земеделие характер, огромните заснежени пространства и зимната нощ създават особен културно-исторически тип (според Данилевски), северен.
Северът е синоним на силата на духа, мобилизацията, спретнатостта, аскетизма, труда и приложния интелект. Северът не прощава безделие и леност, откъдето е известното в геополитиката разделение на “богатия Север” и “бедния Юг”. Нали самият естествен подбор в северните ширине избутва като лидери най-решителните и смелите. Другите не оставят потомство тук и не оцеляват.
Ние провъзгласяваме Русия като северен субконтинент, цивилизация на Полярната звезда. Русия в системата на геополитическите координати е Север, а не Изток или Запад. На Север ние граничим единствено със Северния полюс, от това извежда заключенията си за Хартланда Хелфорд Маккиндър - кръстникът на съвременната геополитика.
Северът не е просто нашето минало. В приложен смисъл Северът е направление на движението и поглед към бъдещето. Още сега британците в учебниците си по география обозначават Балканите и Сибир като място на вероятна евакуация в случай на климатични катаклизми, затова и подкопават стабилността в тези региони. Дълги години се води невидима борба за Арктика, където всички арктически страни искат да засилят тук своето присъствие. Затова Русия засилва и без това най-големия ледоразбивачен флот, засилвайки военната инфраструктура, води геоложки изследвания и правни битки за запазване на желания от всички регион за себе си. За движението на Север ще са нужни всички най-нови технологии от плаващи петролни платформи и атомни ледоразбивачи, до съвременни системи за връзка и роботехника. На Юг може да се живее спокойно с храната под краката, а Северът се нуждае от постоянни иновации и наука.
Заявлението на Сергей Шойгу за създаването на градове в Сибир изхожда от разузнавателните данни и логиката на разполагането на центъра за вземане на решения в северните региони на света. За нас създаването на такива градове ще бъде пробив по много причини. В тях може да се насочи цялата съзидателна енергия на нашия народ. В тях може да се преселят нашите съотечественици, които се чувстват неудобно в Средна Азия, в Закавказието и Украйна. Северът е философия на общото дело.
Освен това, при настоящото политическо положение по света, когато лобито на содомистите налага на здравото мнозинство живота по собствените си правила, ние трябва да се готвим за приема на Север на политически бежанци от далечната чужбина – делови хора, здрави и принципни. За коренните религиозни американци, здравите европейци и всички останали нашият руски Север ще стане „Тера Нова“ – спасителен ковчег под крилото на Голяма Русия. Както при императрица Екатерина към нас ще потеглят стотици хиляди немци и други просветени европейци, както при нас бягат още сега. След едно-две поколения руската откритост, климат и безкрайни простори ще свършат своето – всички те ще станат наши, руски.
Ние каним в нашия геополитически проект Монголи, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Узбекистан, Туркмения, Украйна, Беларус, Прибалтийските държави, Финландия, Норвегия, Дания и Германия, Швеция, Шотландия и Исландия. Но северните държави ще трябва да се борят за членството в този клуб .
Ако Новият път на коприната е китайска мечта, то Северът е пълноценна руска мечта. По Северния Ледовит океан край руските граници в бъдеще ще преминават главните търговски маршрути и нашият атомен ледоразбивачен флот се готви именно за това. Тази година в доковете в Шлиселбург е заложен първият сериен северен танкер от проект 21130, способен да превозва товари по северните морета. В бъдеще такива ледоразбивачи и танкери ще бъдат още повече и към тях ще се добави необходимата пристанищна инфраструктура на Северния морски път – руска алтернатива на Пътя на коприната.
Докато обясняваме на Запада и Изтока, че не сме нито едното, нито другото, нас ни използват и едните, и другите. Ние сами попадаме първоначално в риторична безизходица, а след това в геополитическа. Нито на Европа, нито на Америка, нито на Азия не сме длъжни да обясняваме нищо и да се оправдаваме. Нашата ориентация е Северът, където замръзват цялата кал, разложение и упадък. Още Константин Леонтиев моли „Русия поне малко да помръзне“, за да не гние, а Павел Флоренски казва, че „замръзналата бодрост дава сили за справяне с разрушителните сили на хаоса. Замръзването е елинство. Това е древното елинско разбиране на живота, трагичен оптимизъм“.
Евроатлантизмът е геополитическа и цивилизационна концепция, както и Евразия в западната геополитика. Северът е същата основна концепция, обозначаваща уникална цивилизация. Такова самоопределение има принципно значение и ни задава програма за развитие като северен цивилизационен полюс.
Ако при определянето на идентичността се опираме на Запада и Изтока, то всичките ни културни основи се оказват производни от източните или западните: в религията, политиката, културата и ценностите. Концепцията за Севера премахва проблема от този избор. Все пак, ако Русия е северен Хартланд, то Западът, Изтокът и Югът са на запад, изток и юг от нас, докато ние самите ставаме център.
Така или иначе темата за Севера остава открита за нас. Тази статия е манифест и покана за размисъл, обозначаване на евристичната позиция и тънко разбиране на момента. „Изборский Клуб“ кани всички желаещи на компетентен диалог на тази тема.
Северът е пространството на руската свобода, романтика, велик порив и стремеж към свръхчовешки цели. По цял свят познават, страхуват се и обичат руснаците. Затова движението на Север е завръщане към предначертаната съдба, едновременно пробив към бъдещето и завръщане към корените. В крайна сметка това е завръщане към самите себе си.