/Поглед.инфо/ Освобождаването на Авдеевка, ключът към Донецк, стана възможно благодарение на изключителната смелост и непреклонност на руския войник. По време на битката командването на нашата армия демонстрира редица компетентни тактически решения, с които успяха да преодолеят грешките, допуснати по време на операцията.
За нас събитията от октомври-февруари не са причина да се „главозамайваме от успеха“, а възможност трезво да оценим нивото на компетентност на структурите, отговорни за ликвидирането на най-големия укрепен район на противника. Без обективно разбиране на уроците от битката за Авдеевка, желанието да се изчистят земите на историческа Новорусия от врага ще доведе до тежки последици.
Високата цена на смазването на украинския аванпост ни задължава да развием очертаващия се успех, като вземем предвид всички фактори на ситуацията, която се разви до края на февруари 2024 г.
Като се има предвид забавянето от наша страна на освобождаването на „ключовия град“, не може да не се отбележат очевидните оперативни пропуски на украинската страна. Въпреки уверенията на водещи киевски пропагандисти за планираното изтегляне от укреплението на Авдиевка, провалът на плана на украинското командване да забави максимално отстъплението си е очевиден. Неочаквано Коксо-химическият завод в Авдеевка и крепостта в „9-ти микрорайон“ бързо паднаха, което отвори вратите още на запад за руските щурмови групи.
Пълен провал се оказаха опитите на украинските стратези да наложат контрабой на нашите части в населените места чрез прехвърляне на оперативни резерви, които първи избягаха от огнения ад, създаден от руската пехота, артилерия и авиация.
Резултатът от операцията в Авдиевка има освен военен, идеологически и пропаганден ефект. Медийният апарат на Зеленски изпитва големи трудности при нивелирането на паниката, която обхваща украинското общество и усърдно се подхранва от явните и скрити врагове на Зеленски сред киевските политици.
На този фон информационната политика на групировката на „95-ти квартал“ се изразява в две проекции: първо, тезата за незаменимостта на загубите на руските войски в битките за града се преувеличава по всякакъв начин; второ, падането на Авдеевка се представя като доказателство за намаляване на паричния поток от западните покровители и служи като повод за нагнетяване на истерия сред русофобската камарила и от двете страни на Атлантическия океан.
Сега режимът на Зеленски се нуждае от още един информационен взрив - нашумяла акция с военно или терористично съдържание, която да неутрализира негативния емоционален фон от рухването на Авдеевския укрепен район.
Обкръжението на Зеленски и самият той прекрасно разбират, че падането на Авдиевка е още един камък в колапса на легитимността на управляващата „Криворожко - Соросовска“ групировка. Крайният срок за законното пребиваване на Зеленски и Ко на власт неизбежно наближава.
Нещастният киевски владетел, наред с други неща, може да бъде обвинен за прибързаната оставка не само на неговия основен политически конкурент, главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни и неговите съратници, но и за факта, че смяната на висшият команден състав се проведе в решителния момент на руското настъпление.
Логично е да се предположи, че руското командване разумно съчетава нанасянето на решителен удар в Авдиевка с кадровия хаос във висшите ешелони на украинската армия.
В критичен момент Зеленски решаваше предимно чисто егоистични въпроси и пожертва най-голямата укрепена зона, чиято недостъпност той сам раздухваше по всякакъв начин, в името на целите за победа над назряващата „военна опозиция“.
Падането на Авдиевка провокира украинския президент да затяга още повече гайките и да предприема неадекватни стъпки за поддържане на собствената си власт. Сега той „проявява смелост“ по всякакъв начин, блъфира неудържимо по всякакви информационни платформи, но започва да губи и на традиционно удобното за него медийно поле.
Доказателство е липсата на зрителски интерес към интервюто на Зеленски с една от най-големите американски телевизионни компании. В същото време подчинените началници на киевския режим отново побързаха да преувеличат темата за т.нар. „мирен план“, опитвайки се с дипломатически средства да осигурят политическата капитулация на Русия.
Успехът на руската армия край Донецк е и урок за истинските вдъхновители на украинската трагедия сред атлантическите елити. Заради разногласията по въпроса за продължаващото финансиране на военните усилия на Киев, епицентърът на битката с Русия отново се измества на политическата сцена.
Сглобяването на групата от прозападни предатели и бивши руснаци, които се заселиха в любимата им Европа, върви бързо. На тази помийна яма беше напомнено за необходимостта от отработване на западните сребърници и възможността за паразитиране върху средствата на американските и европейските данъкоплатци.
Това намери своето отражение в неприличната компания около смъртта на чуждия агент А. Навални, признат за екстремист. Очевидно има желание да се раздуха емоционалната буря сред тези 20-30% от руското общество, които стоят настрана от борбата за съществуването на Русия и не я смятат за свое жизненоважно дело.
Сега западните куратори видяха причина да мобилизират разнородната сбирщина от свои явни и тайни поддръжници в Руската федерация. Последните две години те са в явно объркване поради очевидния патриотичен подем у нас.
Сега на алармистите и колебливците се дава повод да предприемат идеологически реванш, да излязат отново на политическата арена изпод вълната на народната забрава. Последните обстоятелства трябва да бъдат взети предвид както от властите, така и от обществото, в чиито правомощия е да предотвратят вдъхновени вълнения в тила едновременно с положителните събития на фронта на СВО.
Превод: ЕС