/Поглед.инфо/ Вчера Владимир Путин говори на предизборния конгрес на партия "Единна Русия". Всъщност това събитие се превърна в продължение на обръщението към Федералното събрание. Вече писахме за неочаквания ход, според който списъкът на партията беше оглавен от Сергей Шойгу.
Сега бихме искали да насочим вниманието ви към програмната реч на Путин. Най-интересният момент е задлъжнялостта на регионите, за която, наред с други неща, отговорност носят федералните агенции. Ясно е за кои ведомства става дума.
Но всичко по реда си.
Към 1 юни тази година държавният дълг на субектите на Руската федерация възлиза на 2,462 трилиона рубли. Това е доста значителна цифра. От началото на годината държавният дълг практически не е намалял.
Въпреки това още през първото тримесечие статистиците предложиха много добра програма за преструктуриране на регионалните дългове. Така че срокът за изплащане на бюджетните заеми, издадени миналата година, се удължава до 2029 година.
Търговските заеми, представляващи повече от 25% от общия дълг, се заменят с бюджетни заеми в размер на 0,1%. Освен това се стартира програма за заем за инфраструктура. До 2023 г. регионите ще получават 500 милиарда рубли за 15 години при лихва от 3%. Това ще бъдат инвестиционни пари, тоест ще бъде възможно да се харчат не за текущи разходи, а изключително за инвестиции в реалния сектор на икономиката. Така собственият доход на региона ще се увеличи.
Тук обаче въпросът е не само как да се преструктурира текущият дълг, но и как тази ситуация е била допусната. В крайна сметка, ако механизмът не бъде отстранен, след текущото преструктуриране бремето на дълга може да нарасне отново. Владимир Путин посочи виновниците за случилото се:
“И съответните федерални власти - няма да ги изброяваме сега - въпреки това трябва да контролират ситуацията, така че по-късно те да не идват и да свиват рамене: добре, такъв и такъв регион е спечелил такова и такова, сега има нужда от такова и такова. Е, къде търсихте? Разбирам, че имаме собствени правомощия, предвидени от закона, но в крайна сметка се стига до там, че всичко отново идва на федерално ниво и ние започваме отначало, от „центъра на полето“, за да решим този проблем отново”
Финансите, включително регионалните, се наблюдават (или трябва да бъдат) наблюдавани само от един орган - Министерството на финансите. Но за съжаление тук имаме същия проблем, както с Централната банка.
Министерството на финансите на Силуанов се ограничава изключително до обхвата на онези правомощия, които са му пряко предписани. Тоест, подобно на Централната банка, не участва в икономическото развитие на държавата, тъй като това не е посочено в неговите отговорности.
Да, Министерството на финансите издава бюджетни заеми на регионите, но изобщо не разглежда как субектите увеличават търговския си дълг. От тази страна няма контрол.
А особеност на работата на губернатора е, че ръководителите на регионите не се виждат дълго в този стол. Съответно те се стремят да съберат дългове сега, да повишат заплатите на чиновниците, да строят пътища. Те отчитат всички тези „отлични“ показатели пред Москва. И какво ще се случи по-нататък, след 5-7-10 години, вече не им пука. Между другото, това е един от основните проблеми на така наречения оборот на властта. Ако прекалите с ротацията и „новите лица“, тогава дългосрочното планиране ще отсъства напълно.
Силуанов е министър на финансите от 2011 г. Много хора казват, че се е заседял, че е необходимо да с смени и т.н. Въпреки че това не е абсолютно никакъв проблем. Напротив, човек трябва да бъде начело на финансовия отдел възможно най-дълго, тъй като финансите изискват стратегическо планиране. Но за съжаление на Силуанов напълно му липсва такова стратегическо планиране.
Поразителен пример е маниакалното му желание да напълни бюджета тук и сега с всички сили. Така за гигантския нефтохимичен комплекс в Находка и до сега не са съгласувани преференциите, тъй като сега Силуанов не иска да има спад в бюджетните приходи сега, въпреки че след пускането в експлоатация на комплекса всички загуби ще бъдат повече от покрити и комплексът ще започне да носи много пари за нашата икономика.
Но за съжаление позициите на системните либерали все още са силни. Ако все пак настъпи някакво размразяване в отношенията със Съединените щати или бъде сключена Голямата сделка, тогава системните либерали ще запазят своето влияние. Това има както плюсове, така и минуси, така че не си струва да драматизирате твърде много ситуацията. Разбира се, иска ми се държавниците най-после да поемат всички лостове на държавната администрация, но всичко зависи от геополитиката.
Превод: В. Сергеев