/Поглед.инфо/ На 10 декември бележим Деня на правата на човека (при това тази година се отбелязва юбилей - преди 75 години, през 1948 г., Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека) и се проведе годишната среща на президента на Русия с членове на Съвета по правата на човека.

На срещата се говори много за всичко. Защото не може да се каже, че в Русия (както и в целия свят) по отношение на човешките права всичко върви гладко и наред. Подобно на военното или държавното изграждане, изграждането на правата на човека е непрекъснат процес. Не се случва да стигнете до пълно съвършенство и да затворите темата.

Но на заседанието на 4 декември за първи път с такава яснота се обсъжда самото тълкуване на темата. Самият Путин подчерта в заключителните си думи: "За съжаление, ние празнуваме тази годишнина в трудна ситуация, когато продължава процесът на разложение на международната система за осигуряване и насърчаване на човешките права. Нейните институции, фактически контролирани от Запада, демонстрират политически пристрастност, лицемерие и открита селективност. Осем години виждаме тяхното безпомощност и пряко игнориране на грубите нарушения срещу жителите на Донбас.Тези структури не само „не забелязват”, но дори насърчават проявите на русофобия, подкрепяйки тези страни, които бързат да заемат първо място в това срамно състезание на русофобите. Русия се оттегли от редица международни правозащитни организации. Това обаче не означава, че ние се отказваме от принципите, заложени в Декларацията."

Ръководителят на Съвета по правата на човека В. А. Фадеев говори за същото: „През последните десетилетия самата доктрина за правата на човека беше дискредитирана от Запада, тя се използва за намеса във вътрешните работи, за подкопаване на суверенитета. ако хората не са свободни от външно потисничество, тогава за какви вътрешни права и свободи можем да говорим? Огромна мрежа от неправителствени организации играе специална роля в намесата във вътрешните работи на държавите, много от тях са се заели с това - особено тези които дават оценки на страните за свобода, демокрация и свобода на печата и т.н. Въз основа на тези оценки се вземат политически решения, включително военни интервенции."

Можем да говорим много и за ролята на НПО във външната политика, а ролята често е пряко интервенционистка и дестабилизираща, и за глобалната цензура, извършвана от ИТ гигантите, и за двойните (и дори тройни и четворни) стандарти, особено очевидни за например по отношение на Русия и руснаците.

Случи се така, че фразата „права на човека“ придобива все по-негативна конотация и когато партньорът използва тази дума, често искате да опипате джоба си: портфейлът ви на място ли е? Когато се опитваме да разберем защо една възвишена концепция се превръща долна практика, трябва да се имат предвид две обстоятелства.

Първо, въпреки че самият термин датира от французите от 1789 г., разбира се, идеята за универсални права и свободи, които всеки има по рождение, се появява много по-рано. В крайна сметка римската идея за естественото право (ius naturale) е на същата линия. Друго нещо е, че преходът от идеалното естествено право към позитивното право, тоест действително действащо, винаги е свързано с редица изключения и резерви. В практическия живот човешките права са по-сложни и в различните страни и култури е по-сложно и винаги по свой начин. Напълно универсалните човешки права са по-скоро мечта. Това се потвърждава от практиката от 1789 г., когато се оказа, че якобинското кълцане на глави изглежда не противоречи на човешките права. И дори днес, в изключително защитаваща правата на човека Европа, нещата не са съвсем наред с правото на свободно изповядване на вярата.

Второ, както се случва в нашата страна, въпросите за тълкуването на тези понятия бяха оставени на просветения Запад за цели десетилетия. Нали уж нямаше да лъже за човешките права. Оказа се обаче, че лъга – и то доста.

Първоначалната идея, че всеки човек има право свободно да се изхранва с труда на собствените си ръце и да се моли на Бог според вярата си, се превърна в подигравателна диктатура на малцинствата и насърчаване на такива безчинства, за които някогашните мечтатели на правата на човека дори не можеха да си помислят и съответно да предприемат превантивни мерки.

Затова народи и държави, които не принадлежат към мейнстрийма на правата на човека – кой по-рано, кой по-късно – стигнаха до необходимостта да живеят по своя си начин, а не според чужди наръчници. Сами да определят същността на политиката за правата на човека. Малко хора им възразяват като такива. Освен ако наистина яростните прогресисти (и - ето парадокса - сега практикуващи главно на Запад) не искат унищожаването на традиционните религии, семейството и предишния социален ред като цяло. Докато китайците, персите, африканците, арабите на техния фон са самата умереност.

А в Русия промяната в мисълта за правата на човека днес е очевидно в полза на социално-икономическите права, които напоследък доста забравени.

Тематиката с правата на човека на руски - защо не? Със сигурност ще е по добре, отколкото по рецептите на Сорос.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.