/Поглед.инфо/ Русия завзе инициативата по цялата многокилометрова линия на бойно съприкосновение. ВСУ преминаха в отбрана и отстъпват в редица райони. Фронтът обаче все още не е рухнал, а Киев още не е изчерпал резервите си. Въоръженият конфликт няма да приключи през следващите месеци. За обстановката в зоната на СВО – в материала.
Пробив край Донецк
Донецко направление остава най-горещо. Най-големият укрепен район на украинските въоръжени сили в Донбас по същество престана да съществува. И трите му ключови бастиона - Маринка, Пески и Авдеевка - паднаха. Командирът на групата "Център" Андрей Мордвичев отбеляза, че врагът е отхвърлен на повече от десет километра.
Но това все още не е достатъчно, за да лишат ВСУ от възможността да нанасят артилерийски удари по Донецк. След като избягаха от Авдеевка, украинските военни, както винаги след големи поражения, започнаха да се изправят срещу цивилното население. През последните дни столицата на ДНР и особено централните ѝ райони бяха обстрелвани с особена жестокост, има загинали и ранени. Има само един начин да спрат това: като премесят фронта още на запад.
Това прави руската армия. На 26 февруари Министерството на отбраната обяви освобождаването на малкото село Ласточкино в западните покрайнини на Авдеевка. През него минава маршрутът, по който украинският гарнизон се снабдява с боеприпаси, храна и лекарства. Това даде възможност за бързо развитие на успеха и още на следващия ден руските части овладяха селищата Северное и Петровское (Степовое).
Така фронтът на запад от Авдеевка днес е подравнен по линията Петровское - Ласточкино - Северное - Водяное. Предните части на групата „Център“ се бият в покрайнините на Бердичи, Орловка и Тоненкое, разположени на ключови маршрути близо до линията на бойния контакт. Освобождаването им ще наруши сериозно логистиката на ВСУ в региона. Особено внимание се обръща на Тоненкое. Именно там се крият артилерийски екипажи, които редовно удрят центъра на Донецк.
Несъмнено едно от най-забележителните събития на тази седмица е унищожаването на танка M1A1 „Ейбрамс“ край Бердичи, който е на въоръжение в 47-ма отделна механизирана бригада на украинските въоръжени сили. Това направиха военнослужещи от 15-а отделна мотострелкова бригада. Бойната машина е обездвижен от прецизно попадение на ФПВ-дрон и е довършен с изстрел от гранатомет. В резултат на това руската армия придоби и трите най-добри танка на западната конструкторска школа: американския „Ейбрамс“, германския „Леопард-2“ и британския „Чаланджър-2“.
На подстъпите към Угледар
Югозападно от Донецк руските войски също се придвижват напред. На 22 февруари Министерството на отбраната официално потвърди освобождаването на село Победа, на пет километра южно от Маринка. Сега авангардът пробива към Новомихайловка и Константиновка. На запад продължават ожесточени боеве за Георгиевка. Успехът тук ще ни позволи да влезем във важния логистичен център на ВСУ - Курахово.
Освобождаването му ще прекъсне снабдителните линии на украинската групировка, окопана в Угледар. Този град остава непревземаем досега. Намира се на хълм и е невъзможно да се приближите незабелязано. Трябва да хванем Угледар в клещи и да принудим врага да отстъпи. Тоест по същество да се повтори сценарият на Авдеевка и Артьомовск.
Активизираха се боевете и в Южнодонецко направление, където след безславния край на украинската лятно-есенна офанзива беше относително спокойно. ВСУ, припомняме, успяха да отрежат т. нар. Времевски перваз на границата на ДНР и Запорожка област, като превзеха няколко села. Врагът, спрян в триъгълника Новодонецкое-Новомайорское-Кременчик, унищожи три пълнокръвни бригади срещу руската отбрана. Сега нашите части се опитват да върнат Времевския перваз, като постепенно се придвижват към Старомайорское, Благодатное, Урожайное и Пречистовка.
Без големи промени
Няма специални промени в посока Запорожие. Руските части, подкрепени от артилерия, продължават да настъпват от запад и юг към село Работино, което украинците завзеха през есента с цената на големи загуби. Има също напредък северозападно от Вербовое. Основната цел тук е да се възвърнат загубените позиции и да се стигне до Орехово, важен транспортен и железопътен възел, който осигурява цялата логистика на ВСУ в този район. Противникът прехвърля резерви от Запорожие.
Близо до Херсон артилерия и авиация довършват малък плацдарм на ВСУ в района на Кринки, където украинското командване продължава да прехвърля подкрепления през Днепър. Окопаните тук могат да бъдат хвърлени в реката с един мощен удар от пехотни части с подкрепата на бронирани машини, но Министерството на отбраната защитава личния си състав: ВСУ активно използват безпилотни самолети-камикадзе и артилерия, стреляща десния бряг. А режимът в Киев все още „разполага“ с войниците си на малко парче земя без никаква перспектива.
В Луганско направление се водят ожесточени контраборби в Серебрянския горски район южно от Дуброва. Руската армия атакува по линията Терни - Ямполовка - Торское, за да достигне каскадата от язовири на левия бряг на река Жеребец. Основната цел в този район е Красни Лиман. На север бавното настъпление към Купянск продължава - има битки при Синковка северозападно от града. Ако врагът бъде отхвърлен през река Оскол, той ще загуби голям железопътен възел.
Анализирайки ситуацията по фронтовете, можем да заключим, че руските военни най-после са намерили мястото, където ВСУ са отстъпили - в Донецко направление близо до Авдеевка. През втората половина на февруари тук са освободени редица важни населени места. Още няколко вероятно ще паднат скоро. Противникът ще трябва да прехвърли тук подкрепления от съседните участъци на фронта, което от своя страна ще създаде възможност за пробив на други места.
Превод: В. Сергеев