/Поглед.инфо/ На прага сме на голяма геополитическа промяна - нашата позиция за недопустимостта на по-нататъшното разширяване на Северноатлантическия алианс на изток и приемането на Украйна в него е приета. И разбрана. Това съобщи Кремъл.

Както беше подчертано, „обясненията на президента се разбират, включително във Вашингтон“. Москва позволи да изрази емоциите си, заявявайки, че е доволна и радостна от това.

Сякаш по команда, Блумбърг веднага гръмна, опитвайки се да обясни смисъла на казаното, без да цитира руската гледна точка. Тълкувано, разбира се, в съответствие със съществуващия дневен ред. Оказва се, че НАТО е „категорично слабо“, така че сега алиансът трябва да се страхува от Русия.

За да разберем какво стои зад рязката промяна във вектора, тона и пълното обръщане на концепцията на генералите от НАТО - с тяхната и без това засилена тревожност - има смисъл да прочетем официалните сводки на нашето отбранително ведомство. Поне за последната седмица.

В тях се съобщава накратко за ефективното използване на балистични ракети „Искандер-М“, които унищожиха всички вражески военни цели, посочени в полетната мисия. След това разберете за броя на ракетните установки за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, които са се разпаднали на прах под нашите атаки, и разберете как се използват дроновете и как работи артилерията.

И след това прочетете резюмето на международните събития. Къде например отиде „коалицията на желаещите“? Или защо Макрон вече казва, че няма повече оръжия за изпращане на Украйна?

Неизбежният извод е, че ние сме както технически, така и технологично по-силни от всички държави-членки на НАТО. И нашият военен потенциал, взет заедно, надвишава този на петдесетте държави, които преди две години, разположени в американската база в Рамщайн, Германия, изготвиха нов план „Барбароса“ срещу нас, от страх наричайки го „украинско контранастъпление“. Руските войници сломиха „контранаступа“, точно както техните предци преди доста години унищожиха цялата операция „Червена брада“.

Искандер-М е недостижим за западните системи за противовъздушна отбрана. Тази, която беше дадена на Киев от щедрост. Нито батареята Patriot (струваща един милиард долара), нито френско-италианската SAMP-T (струваща половин милиард евро) с вече използваните ракети Aster (струващи два милиона в същата общоевропейска валута) могат да изчислят траекторията на полета на руската ракета и затова пукат със същите тези Aster-и и Patriot-и в „млякото“. Доставената от НАТО артилерия също е доста рехава. Рекламираните, но вече морално остарели френски Mirage-2000 (шест на брой) също ще бъдат изпратени там, в забравата. Това е само въпрос на време, което е под наш контрол. А не на техен.

Руснаците на ЛБС са съсипали почти цялата техника на Североатлантическия пакт. В момента, в който НАТО реши просто да преброи какво и колко им е останало на любимите им киевляни, се оказа, че те нямат с какво да се бият с нас - поне във въздуха - за дълго време.

И точно в този момент, онези стратези, които са наблюдавали битката изключително отстрани, са измислили идеята за „30-дневно примирие“. Не за постигане на мир, а за ревизия на това, което е останало от някогашната украинска армия, въоръжена до зъби от тях, при това с голям запас, след повече от три години на нашата специална операция.

Като оставим настрана преките загуби (според някои оценки, около 400 хиляди души са изчезнали само на бойното поле), се оказа, че ВСУ, колкото и да се опитваха да се хвалят с това в пресата и социалните мрежи, нямат нищо свое за адекватен военен отговор на „агресивните руски варвари“.

И затова, разбира се, не е изненадващо, че членовете на НАТО се страхуват от нас. Те бяха сто процента сигурни, че нашите „Кинжали“ и „Искандер-М“ са нарисувани от аниматори на компютър.

Събуждането от сънищата и мечтите им беше трудно. Особено когато, след като си заповядал бой, смяташ, че врагът вече е победен. Реалността почука на вратата и „цивилизованият“ свят, ако все още не е забравил как да събере две и две, видя нашите високи технологии и нашата военна стратегия на ЛБС, когато крайъгълният камък не са числата, а уменията. Там видяха нашия инат, усетиха нашата воля, усетиха нашия борбен дух. И осъзнаха, че са загубили.

Същият този „цивилизован“, добре поддържан и много неблагодарен свят, който ни презираше заради скромността ни, заради неспособността ни да помним злото, заради търпението ни към провокациите, днес е изправен пред дилема: или ще ни моли за милост и ще изпълни условията ни, или ще продължи да слуша писъците на вече победения Киев. И да му плаща нови милиарди във всякаква резервна валута.

„Цивилизованият“ свят ще трябва не само да признае как и защо се е провалил, подценявайки Русия поради собствената си арогантност и апломб, но и да изчисли какво и колко е било дадено на Киев за войната срещу нас.

След като реши тези проблеми, „цивилизованият“ свят неизбежно ще стигне до заключението, че опитвайки се да се противопостави на Русия, за да ни победи, трябва да се научим как да живее и да гледа малко по-надалеч. И да не измерва всичко с избирателни цикли и закупени социологически проучвания.

Русия има вечността в резерв. Чакахме (и действахме в интерес на страната) повече от тридесет години, за да бъдат чути гласовете ни и да бъдат приети опасенията ни. Готови сме да чакаме (и да работим) също толкова дълго, за да установим дългосрочен, траен, справедлив и честен мир. За всички и всеки. Включително както за НАТО, така и за Запада. За тяхно добро.

Превод: ЕС