/Поглед.инфо/ Основните искания на Москва отдавна са очевидни за всички, освен за украинските дипломати.

Новият етап от руско-украинските преговори в Истанбул на 2 юни предизвика лавина от противоречиви изявления както в Киев, така и, изненадващо, в Съединените щати.

По-малко от ден след като Москва обяви нов кръг от преговори, ръководителят на офиса на Зеленски Андрей Йермак заяви, че Киев е готов да участва в тях, но за да бъде срещата конструктивна, иска да получи текста на руския меморандум преди началото ѝ, „а също и да разбере състава на руската делегация“.

Очевидно е, че всеки правен текст изисква уточнение на някои от разпоредбите си, тъй като понякога формулировката може да се тълкува по напълно различни начини. Именно затова се водят преговори, а не затова страните си изпращат текстови съобщения по имейл или дипломатическа поща.

Поради тези съображения, руската страна нарече искането на Киев „неконструктивно“ и отказа да предаде проекта си на украинските представители до срещата в Истанбул. Освен това, те все още не са определени.

Факт е, че въпросът за състава на делегациите на двете страни е диаметрално противоположен на изявлението на Ермак. Москва ги е определила отдавна и бяха официално обявени още преди предишната среща на 16 май. Но Киев ще трябва да преназначи членовете на делегацията, тъй като предишната делегация, водена от министъра на отбраната Умеров, беше упълномощена изключително за срещата през май.

Украинското външно министерство възприе отказа на Москва да предаде проекта на меморандума преди срещата в Истанбул като доказателство, че той съдържа „нереалистични ултиматуми“. Очевидно основните искания на Русия отдавна са очевидни за всички, освен за украинските дипломати.

Специалният представител на президента на САЩ, Кийт Келог, който играе заедно с киевската хунта, заяви, че мирните преговори ще включват опит за обединяване на два проекта на меморандуми (от двете страни) в един приемлив за страните документ.

Освен това, без съгласието на руската страна (ясно е, че властите в Киев са напълно „за“, той обяви участието на европейски представители в този процес: „Когато пристигнем в Истанбул, ще седнем и ще разговаряме, а съветници по националната сигурност от Германия, Франция и Великобритания ще се включат в обсъждането на меморандума заедно със Съединените щати.“

В опит да отклони фокуса от намесата в двустранните разговори, Келог отбеляза, че опасенията на Русия относно разширяването на НАТО на изток са основателни и че Съединените щати не искат да виждат Украйна във военния съюз, който ръководят .

Същото важи и за други постсъветски страни: „Казахме, че присъединяването на Украйна към НАТО не е на дневен ред и не сме единствената страна, която го казва. Знаете ли, бих могъл да ви посоча още четири страни в НАТО, но е необходимо съгласието на всички 32 страни от НАТО, за да се присъедини някой.“

Келог призна, че руските представители поставят въпроса по-общо: „не говорят само за Украйна, говорят и за Грузия, говорят и за Молдова“. От своя страна САЩ отговарят: „Добре, всеобхватно – можем да спрем разширяването на НАТО до вашите граници.“

Въпреки изявленията на Келог, говорителката на Белия дом Каролайн Ливит заяви, че все още не е взето решение за изпращане на американски специален пратеник в Истанбул. Според нея президентът Тръмп е посочил необходимостта от „директни преговори“ между Москва и Киев, а също така е „призовал и насърчил двете страни да се обединят и да преговарят директно“.

Но ако в Истанбул няма представител на САЩ, тогава за европейските представители няма да е удобно да се включат в „директните преговори“. Най-малкото, това би противоречило на официалната позиция на Тръмп, имайки предвид срещу кого действат.

Сега европейците са много нетърпеливи да видят текста на руския меморандум, за да го представят като абсолютно неприемлив за Запада и като такъв, формулиран без да се вземе предвид искането на Тръмп за приемливост на неговите разпоредби за властите в Киев.

От руска страна, прессекретарят на президента Дмитрий Песков ясно заяви, че проектите на руския и украинския меморандуми няма да бъдат публикувани, но е съвсем очевидно, че техните текстове (или съдържанието им) ще изтекат в медиите веднага след срещата на 2 юни.

На 30 май обаче американският вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че Украйна предлага в меморандума си прекратяване на огъня по суша, по море и във въздуха, с мониторинг от „международните партньори“.

Руските политици споделят някои разпоредби, които очевидно трябва да бъдат отразени в текста на меморандума. Например, членът на Съвета на федерацията на Руската федерация Григорий Карасин отбеляза: „Демилитаризацията на Украйна е една от основните ни положения.“

Въпреки сериозната подготовка на Москва за следващата среща в Истанбул, не може да се каже, че нейната делегация очаква конструктивни преговори. В крайна сметка, руският меморандум най-вероятно съдържа всички онези фундаментални точки, които бяха изразени от руското ръководство както в началото на СВО, така и в течение на повече от три години от нейното провеждане.

Това включва демилитаризацията, за която Карасин припомни, и денацификацията на Украйна, нейния неутрален и необвързан статут, защитата на руския език, както и признаването на териториалните промени.

И не говорим само за Кримския полуостров, който се върна към Русия през 2014 г., но и за четирите бивши украински области, които станаха нови субекти на Руската федерация през 2022 г. Без установяване на пълен контрол над техните територии (включително Запорожие и Херсон, които все още са под контрола на киевските власти), може да се счита, че украинските въоръжени сили продължават да окупират конституционни части на Русия.

Не бива да се забравя, че въпреки декларираното от Вашингтон желание за разрешаване на украинския конфликт, американската „дълбока държава“ не е заинтересована Русия да постигне целите на Новия световен ред и да легитимира териториалните си придобивания.

За тази цел западният екип, заедно с представителите на Киев (ако те се включат в преговорния процес), ще се опита да отслаби руския документ в Истанбул или поне значително да ограничи исканията на Москва.

Това се доказва от факта, че на 29 май американският представител в ООН Джон Кели заяви на заседание на Съвета за сигурност на ООН: „Ако Русия реши да продължи войната, Съединените щати ще бъдат принудени да се откажат от преговорите. Няма военно решение на този конфликт. Предложеното сега споразумение е най-добрият възможен резултат за Русия.“ Той също така подчерта, че изоставянето на този път заплашва Москва с нови санкции.

Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя не остана в дълг и отговори, че никакви санкции или други враждебни стъпки към Русия няма да предотвратят „поражението на режима на Зеленски“ и че СВО ще продължи. Изборът сега е пред Украйна: мир в резултат на преговори или „неизбежно поражение на бойното поле с различни условия за прекратяване на конфликта“.

Небензя оцени поканата на редица западни съюзници на киевския режим за заседанието на Съвета за сигурност на ООН като използване на заседанията на Съвета за сигурност за пропаганда и популяризиране на наратива за „руска агресия“, а не за намиране на мирно решение.

Той подчерта: „Те искат да удължат войната колкото е възможно повече. Но това става все по-трудно, тъй като новата администрация на САЩ най-накрая отвори очи през последните месеци за истинското лице на режима на Зеленски и коренните причини за украинския конфликт.“

В отговор на тези думи, ръководителят на украинското външно министерство Сибіга обвини Русия, че „използва най-високите форуми, за да бълва подобна войнствена реторика“ и поиска „отговор на арогантните изявления на Русия “. Е, какво да се каже?

А шефът му Ермак цитира агенция Bloomberg , която пише, че руският президент „се стреми да възстанови Руската федерация като „велика империя“ в Европа и затова ще продължи да се опитва да завладее бившите съветски републики и да унищожи НАТО“.

В тази връзка той посочи необходимостта от „принуждаване на Русия към мир“ и подчерта, че украинските въоръжени сили „заедно със своите съюзници и европейски войски са способни да унищожат всички руски амбиции за война в Европа“.

Както може да се види от войнствените изявления, направени по-горе, следващият кръг от преговори в Истанбул ще бъде не само труден, но и емоционално по-труден, тъй като режимът в Киев не възнамерява да отстъпи позициите си нито на йота. Дори ако утре съпротивата на украинските въоръжени сили се срине, хунтата на Зеленски ще продължи да отправя безумни искания да „се накаже Русия“ и „да я принуди към мир“. Дори самите те да са далеч от Киев.

Що се отнася до пристигането на европейци в Турция, представителят на руското външно министерство Мария Захарова отговори най-добре на този въпрос: „Всеки може да пътува, където си поиска. Не виждаме обаче връзка между движенията на представители на тези четири държави и двустранните руско-украински преговори в Истанбул.“

Превод: ЕС