/Поглед.инфо/ Един от основните резултати на 2023 г. беше рязкото увеличение на железопътния товарен оборот от Русия към Китай. Изграждането на нови пътища и гранични пунктове, които са в ход днес в Източна Русия, отива далеч отвъд простото разширяване на Транссибирската железница и БАМ и има последици за Евразия като цяло. Освен това усилията на Москва се подкрепят от нейните партньори от БРИКС и ШОС.

„Много важен въпрос е развитието на транспортните коридори. Всички коридори дават растеж. Изток – плюс 5% общо, износ – плюс 7%. Отделно стои транспортът с Китай. Забелязахте, че ще има увеличение на търговския оборот с Китай - повече от 200 милиарда [долара]. Виждаме това в обема на трафика.“ С тези думи на среща с руския президент Владимир Путин шефът на руските железници Олег Белозеров описа ръста на товарооборота в източното направление в края на 2023 г.

Ръстът на търговския оборот между Русия и Китай отдавна показва необходимостта от разширяване на капацитета на железопътните маршрути. Тази цел беше поставена още в средата на 2010 г. Но тогава, в условията, когато основните външнотърговски интереси на Русия бяха в Европа, азиатската посока изглеждаше второстепенна. Освен това в отминалата епоха на глобализация основният поток от стоки от Китай към Русия минаваше по море през Суецкия канал и европейските центрове, а не по железопътен транспорт.

Всичко се промени след началото на СВО и въвеждането на антируските санкции от ЕС. Вътрешната транспортна свързаност по сухопътни пътища се оказа критична за търговията в целия Евразийски континент. И основният инструмент за това са железниците.

През последните две години железопътната мрежа на Русия отново бързо се насочи на изток – към Китай. Двете най-важни магистрали – БАМ и Транссибирската железопътна линия – напълно оправдават огромните средства, изразходвани за изграждането им още от времето на Имперска Русия. Сухопътният път към Китай, базиран на БАМ и Транссибирската железница, се превърна в ключова артерия на руската външна търговия. По-нататъшното нарастване на товарния транспорт обаче е обект на редица обективни ограничения. Русия ги преодолява заедно с всичките си съседи на Изток, разширявайки своята железопътна мрежа.

Съществуващи маршрути

В момента железопътната комуникация между Русия и Китай се осъществява по пет основни маршрута:

– Транзит през Казахстан;

– Транзит през Монголия;

– Преход към китайска територия в близост до град Забайкалск (клон от Транссибирската железница);

– железопътен мост през Амур на прехода Нижнеленинское – Тунцзян (открит през пролетта на 2022 г.);

– прелез в Усурийск близо до източния край на Транссибирската железопътна линия.

Пускането на моста през Амур веднага направи възможно увеличаването на товарооборота в тази посока пет пъти. Според ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев, който финансира проекта, в близко бъдеще това направление ще осигурява 10% от целия руско-китайски товарооборот.

Тук можем да добавим прехода от руския Благовещенск към китайската страна на Амур – до град Хейхе. Там през май 2022 г. беше открит пътен мост през реката. Граничният пункт от двете страни на границата е достъпен с железопътен транспорт, така че този контролно-пропускателен пункт вече е много важен при превоза на товари между двете страни.

Възможностите за разширяване на транзита на китайски товари през Казахстан бяха изчерпани още през 2021 г., когато бяха изпратени повече от 15 хиляди влака от Китай до Казахстан и по-нататък към Русия и Европа. Увеличаването на капацитета на алтернативните железопътни маршрути е от първостепенно значение.

В резултат на това модернизацията на БАМ и Транссибирските железници се превърна в един от ключовите инфраструктурни проекти на страната. Но ние говорим не само за разширяването на магистралите до руските далекоизточни пристанища, но и за началото на формирането на разклонения от тези магистрали, включително извън границите на нашата страна. С други думи, създаването на пълноценна вътрешноевразийска транспортна мрежа. Тя ще осигури глобална свързаност на целия континент по сухопътни маршрути.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Планове за развитие на железопътната мрежа

В момента се разширява капацитетът на железопътния граничен пункт в Забайкалск - той ще бъде увеличен до 32 двойки влакове на ден. В село Староцурухайтуй, разположено на изток, се планира изграждането на втори железопътен граничен пункт в посока КНР. Предвижда се също да се модернизира граничният пункт Соловьовск-Еренцав към Монголия, което ще създаде още един транзитен маршрут към Китай през тази страна.

Въпросът за изграждането на железопътната линия Лесозаводск – Хулин в Приморския край отново е на дневен ред. Може да има търсене за тези китайски товари, които ще бъдат изпратени по Северния морски път.

В Амурска област също се планира да се възобнови работата на граничния пункт Джалинда-Мохе. Джалинда е свързана с Транссибирската железница чрез възловата станция Сковородино, която от своя страна е свързана с БАМ.

Увеличените доставки на руски продукти за Китай ни карат да мислим не само за модернизиране на стари, но и за изграждане на напълно нови маршрути. През октомври 2023 г. Русия обяви планове за изграждане на две нови железопътни линии до Китай.

Едната от тях ще премине от град Кизил до Монголия, където ще се раздели на две части: източният клон ще отиде до Ерлиан, а западният клон ще стигне до Урумчи. Втората ще премине от Бийск (Алтайски край), а също и до Урумчи. Експертите казват, че този проект е сравним по мащаб с БАМ, но времето за изпълнение е определено да бъде много по-кратко. Строителството на тези магистрали е включено в плана за изпълнение на Стратегията за социално-икономическо развитие на Сибирския федерален окръг до 2035 г.

КНР вече е извършила значителна част от работата по изграждането на своя участък от линията Бийск - Урумчи. Ван Вен, изпълнителен декан на Института за финансови изследвания “Чонян” към Народния университет на Китай, казва, че „новата железопътна линия ще допринесе значително за регионалното развитие на Русия и Китай. Сега центърът на тежестта на руската икономика е в западната част на Евразия, икономическият център на тежестта на Китай е в източната част на континента. Железопътната линия ще играе важна роля за балансирането на икономическото развитие на двете страни. С други думи, западната част на Китай и източната част на Русия ще получат допълнителен тласък за развитие именно благодарение на новите железопътни връзки.

Заедно с партньори

Не само Китай и Русия активно строят железници по този маршрут. Например, тече подготовка за изграждането на път от Североизточен Казахстан през територията на Синдзян-Уйгурския автономен район на КНР до северозападната част на Монголия.

Освен това през 2022 г. заместник-началникът на ОАО „Руски железници“ Алексей Шило каза, че „с нашите казахстански партньори работим по проект за нова железопътна линия Аягоз-Бахти с нов контролно-пропускателен пункт на казахстанско-китайската граница“. А с Монголия „се разработват въпроси за реконструкцията на линията Соловьовск-Чойбалсан, а оттам и изграждането на нова линия до монголско-китайската граница“.

През септември 2023 г. ръководителят на иранските железници Миад Салехи заяви, че Иран подготвя „основата за скок в обема на железопътния товарен транспорт до Китай“. Железопътният транзит се планира да бъде изпратен през граничния контролно-пропускателен пункт Сарахс на границата между Иран и Туркменистан. Несъмнено този скок ще бъде постигнат и след завършването на друг ключов железопътен маршрут в региона: коридорът между Азербайджан и Иран по маршрута Ращ-Астара. Очаква се строителството на тази линия да започне скоро. Отсечката ще се превърне в последния фрагмент от международния транспортен коридор Север-Юг.

Сътрудничеството между Русия и Китай в развитието на железопътната мрежа ясно показва степента на икономическо сближаване между Москва и Пекин. Докато разговорът беше основно за транзита на китайски стоки към Европа, се развиваха широтни железници. Но сега, когато на дневен ред е по-тясната интеграция на икономиките на двете страни, има нужда от допълване на ширините с по-плътна мрежа. Включването в тези процеси на други страни – членки на БРИКС и ШОС – допълнително укрепва геополитическата позиция на Русия. Създаващата се мащабна железопътна мрежа потвърждава статута на Русия като интеграционен център на Евразия.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.