/Поглед.инфо/ Русия може да участва в създаването не само на турския газов хъб, но вече и на ирански. Помощта на Русия за извеждането на ирански газ на световния пазар обаче изглежда странна от икономическа гледна точка. Иран е вторият по големина собственик на газови запаси в света след Русия, а иранският газ е пряк конкурент на руския. Има обаче примери за успешни асоциации на основните съперници в името на една цел.
Иран планира да създаде газов хъб с участието на Русия, Туркменистан и Катар в индустриалния район Асалуйе в южната иранска провинция Бушер, разположен на брега на Персийския залив. Това съобщи министърът на петрола на страната Джавад Уджи.
Регионът е домът на производствения център на най-голямото петролно и газово находище в света “Парс”. Запасите от газ възлизат на 28 трилиона кубически метра газ плюс 7 милиарда тона нефт.
Преди няколко седмици, през май, руска делегация, водена от вицепремиера Алексей Новак, посети Иран. Тогава бяха подписани редица двустранни споразумения, но съдържанието на много от тях беше скрито. Що се отнася до газа, ставаше дума за суапови доставки на газ в северната част на Иран за 10 милиарда кубически метра газ на първия етап, който може да се трансформира в проект за газов хъб. Освен това беше обсъдено разработването на петролни и газови находища в Иран.
Все още няма подробности за газовия хъб в Иран. „Вероятно говорим за това, че руският и туркменският газ ще дойдат в Иран, ще се смесят с ирански газ и някои други и ще сменят собствеността. Тук купувачът ще го взема. Има пример за известния газов хъб “Баумгартен” в Австрия, обсъждан газов хъб в Турция. Това може да бъде както електронен обмен, така и дългосрочни договори, които ще определят точката на прехвърляне на собствеността върху газа в Асалуя “, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация.
Но тогава има много въпроси. Едно от тях е къде ще отива газът от иранския хъб, кой ще го купува там? Могат да се разграничат две посоки: на запад - към Европа или на изток - към Индия.
Доставките в западна посока изглеждат съмнителни. „Първо, не е ясно защо руският газ трябва да прави такова отклонение - газопроводи през Централна Азия до Турция и по-нататък към Европа. Това е нерационално“, каза Юшков. Освен това е по-логично Русия да транспортира руски газ директно до Турция, което вече се случва.
Второ, Турция едва ли ще одобри идването на конкурент и може да не допусне газа от иранския хъб, защото самата Турция иска да бъде газов хъб за европейците.
Трето, за самата Русия е неизгодно да помага на иранския газ да идва в Европа. Доставките ни на газ за Европа намаляха, но продължават, включително и през „Турски поток“.
Затова е по-целесъобразно иранският хъб да разглежда източното направление.
„На Изток няма конкуренция. И тази посока дава възможност за навлизане на пакистанския и бързо развиващия се индийски пазар. Нито Туркменистан, нито Русия, нито Иран са представени на тези газови пазари. За нас това също е привлекателна история“, казва Юшков.
Тук възникват нови въпроси. Първо, готова ли е Индия да дойде в Иран и да купува газ. Второ, как точно ще се транспортира този газ до Индия?
От една страна, индийската икономика расте, което означава, че потреблението на въглеводороди расте. Друго нещо е, че Делхи може да не иска да инвестира в инфраструктура за доставка на този газ от иранския хъб.
Тук има два варианта за доставка на газ – по тръбопровод през Пакистан или под формата на ВПГ по море.
Юшков припомня, че когато става дума за газопровода НАПИ за Пакистан и Индия, освен несигурния Афганистан е имало проблем и в Индия. Делхи искаше да купува газ на границата си и предлагаше да положи тръби на други. В резултат на това проектът НАПИ се провали.
Ако Индия се съгласи да вземе газ от иранския хъб, тогава ще възникне въпросът как да го доставя - по суша или по море. Сухопътният маршрут е чрез транзитни тръби през Пакистан. Експертът смята този вариант за най-реалистичен. Вторият начин - да се доставя газ по море под формата на ВПГ - е много по-сложен.
Първо, засега само западни компании разполагат с технологията за изграждане на завод за ВПГ с голям капацитет. Иран ги няма, Русия има само технологията на малък завод за ВПГ.
Второ, ако приемем, че след 7-10 години Русия все пак ще разполага със собствени липсващи технологии за изграждане на големи заводи за ВПГ, не е ясно защо ще ги строи в Иран. Не забравяйте, че Иран е страната с най-големите газови запаси след Русия в света, тоест той е пряк конкурент на руския газ.
Според Юшков, ако в бъдеще Русия може сама да строи заводи за втечнен природен газ и газови превозвачи с голям капацитет, тогава би било по-логично и икономически целесъобразно да строи такива заводи на собствена територия, отколкото да транспортира газ досега до Иран по тръби и след това да го втечнява за доставка до Индия.
Русия може да постави заводи на Ямал и да ги транспортира по море до Индия. Ако има проблеми с танкерите от леден клас, тогава е възможно да се изградят заводи за втечнен природен газ в незамръзващо море, например в Мурманск, като се проточат газопроводи там през собствената територия, твърди експертът.
Ето някои плюсове. Първо, това са инвестиции в собствените им територии, създаване на работници и данъчни облекчения в страната. Второ, това ще бъде икономически по-изгодно, смята Юшков, тъй като ВПГ е изобретен специално за транспортиране на газ на дълги морски разстояния. Най-скъпото при такава доставка е само втечняването и втечняването на газ, в сравнение с което транспортирането по море струва стотинки.
Като цяло сътрудничеството между Русия и Иран, двамата най-големи газови играчи в света, в газовия сектор изглежда странно. Това са двама конкуренти, които се възползват от самостоятелното развитие на проектите си. Защо Русия би направила иранския газ силен и повсеместен? Може би ползата е класифицирана и е извън газовата сфера. Друг вариант е и двата силни играча да мислят да се обединят, за да увеличат силата и влиянието си на световния газов пазар.
„Мисля, че всички разговори се водят, за да се покаже, че Русия и Иран с други газови играчи ще създадат газов ОПЕК. Затова преговаряйте с нас сега, отделно, преди това да се случи. Това е опит за помпане на техните преговорни позиции. Когато Новак наскоро пътува до Иран, просто се говореше много за газова ОПЕК“, не изключва експертът.
Например Русия все още не е подписала търговски договор за доставка на газ за Китай по новия газопровод „Силата на Сибир-2“. Изграждането му ще започне едва след подписването на такова споразумение, а Китай го бави, изкопчвайки отстъпка. А Русия, както знаете, загуби износа на 130 милиарда кубически метра газ годишно поради проблеми на европейския пазар. И поне някои от тези обеми трябва да бъдат приложени.
„Иранският газов хъб все още е фантастичен проект. Засега всичко е в най-началния етап. Не е сигурно, че този проект ще се осъществи. И ако сде случи, то това е перспективата не на 2020-те, а на 2030-те“, заключва Игор Юшков.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?