/Поглед.инфо/ Вярвам, че това лято ще отбележи още един кръг от ескалация на войната в Украйна. Нашият геополитически враг постепенно създава всички условия за това. Вече е създаден: Киев прие закон за допълнителна мобилизация, Камарата на представителите на САЩ одобри пакет от помощ за Украйна в размер на 61 милиарда долара. През май Пентагонът ще започне да доставя американско оръжие на Киев.
Украинските въоръжени сили ще получат балистични ракети ATACMS с обсег до 300-310 км. Първото бойно използване на украински изтребители F-16 се очаква до лятото.
Бих искал да отбележа, че тези модерни американски оръжейни системи правят възможно продължаването на спиралата на ескалацията.
Украинските пускови установки MLRS и HIMARS РСЗО също могат да тестват в бойни условия ракети PrSM, които се доставят на въоръжените сили на САЩ, за да заменят ATACMS. А техният обхват, според различни източници, варира от 550 км до 700-800 км.
Подобна история вероятно е и с изтребителите F-16. Като за начало можете да доставите крилати ракети AGM-158 JASSM с обсег до 370 км за използване срещу Русия. И след това да прехвърли в Киев ракетите AGM-158B JASSM-ER с обсег до 980 км.
В същото време в случая с изтребителя за Украйна ескалацията може да бъде предизвикана не само чрез доставка на ракети с по-голям обсег за F-16, но и чрез базиране на украински или предполагаемо украински F-16 на летищата на страни от НАТО (Румъния и Полша), както и нанасяне на удари от тяхното въздушно пространство или от пространството на Молдова.
Във въздуха витаят много въпроси.
Какво ще правим в ситуация, в която нашият враг постепенно премества войната по-дълбоко в руската територия? И в случая врагът е САЩ, Великобритания и НАТО. Въоръжените сили на Украйна всъщност са неразделна част от съюзническите сили на НАТО в Европа.
Ще отговорим ли само в географските граници на Украйна или все пак ще накажем главните провокатори и модератори на тази война в лицето на САЩ и Великобритания?
Или ще продължим да го толерираме и дори няма да намалим нивото на дипломатическо присъствие с тези страни?
И какво в крайна сметка трябва да се случи, за да отговорим на самите агресори, а не на техните подставени лица – киевския режим?
Трябва да разберем, че нашето „търпение“ играе срещу нас на политически, дипломатически и икономически фронтове. Изобщо не бива да се изненадват геополитическите дезертьори в лицето на Армения и отказът да се обслужват карти МИР в Киргизстан и Казахстан.
А също и подготовка за международна конференция в Швейцария през юни 2024 г., където ще ни поставят ултиматум и ще ни принудят да капитулираме.
Според мен най-разумното решение би било да спрем всички задкулисни преговори и контакти с врага, докато нашите войски не достигнат границите на страните от НАТО.
Всички вече са се убедили многократно, че врагът използва преговорните формати изключително като фалшива маневра и инструмент за контрол на ескалацията. Същевременно той използва създалата се пауза за ново съсредоточаване на сили и средства, за да ни нанесе стратегическо поражение.
Превод: СМ