/Поглед.инфо/ За един от най-силните психолози на всички времена и народи смятам (и не само аз) Ерик Бърн.
А неговият “Транзакционен анализ” е изобщо нещо забележително. Той обяснява всичко (и за разлика от Юнг, където е нужно с години да се рови в митология и семиотика, е значително по-прост и достъпен).
Там има един такъв раздел, за отношението към себе си и света.
“Аз съм добър, светът е добър” (Аз+Светът+) - това е отношението на здравия, щастлив човек.
“Аз съм лош, светът е лош” (Аз-Светът-) е тежка депресия.
Има и, разбира се, различни междинни състояния.
Всичко това работи прекрасно, когато се занимаваш с практическа психотерапия. Но днес ще използвам въпросната класификация по друг начин.
За целта ще заменя думата “свят” с думата “страна”.
“Аз+Страната+” са повечето граждани в по-голямата част от времето. Живея/уча се/работя в своята страна, радвам се на живота. Кариера, семейство, деца и хоби.
“Аз-Страната-” е отново депресия. За нищо не ставам, страната е ужасна, няма перспектива, всички ще умрем. Тежък случай, но поправим, поддаващ се на корекция.
“Аз-Страната+” е занижена самооценка. Светът е нормален, аз съм неудачник. Всъщност най-често срещаното състояние от гледна точка на психотерапията. Пациентът признава, че има проблеми и най-често е готов към корекции - терапии, саморазвитие, обучение.
В нашия вариант “Сега имам проблеми, но ще се уча, преквалифицирам, ще потърся по-добра работа, може дори да се преместя”.
Човек вини за проблемите си самия себе си, а също така свързва със самия себе си възможните изменения към по-добро.
И накрая “Аз+Страната-”. Това е кошмарът на психотерапевта. Аз съм д`Артанян, а останалите са педера*и. Аз съм в бяло, останалите в ла*на. Аз съм най-великият, светът е г*з. Аз съм недооценен гений, а тази страна е крива.
Защо те са “кошмар на психотерапевта”? Защото с тях на практика не е възможно да се работи, защото те са напълно уверени, че всичко им е наред, а околния свят е неправилен и несправедлив.
Към тази група се отнасят всички разтройства от нарцистичен тип, биполярните разстройства, маниакално-депресивните психози (МДП), някои разновидности на социопатията (особено сред тези, които много и с лекота лъжат) и така нататък.
Както мнозина вече се досетиха, това е портретът на типичния руски опозиционер.
Баба Лера никога не е правила секс, но не тя е виновна, а „комунягите“ (tm).
Завишената самооценка води до завишени очаквания, а завишените очаквания към разочарование и фрустрация.
Формулата на професор Илин (не бъркайте с философа!) звучи като “Радост = Резултат – Очакване”.
И ако очакванията станат безкрайни, предвид идеализма, перфекционизма или баналното “мама каза, че съм гений, а ме недооценяват”, то какъвто и да е резултатът, той няма да донесе радост. От тук и вечното недоволство и неспособност да бъдеш щастлив.
При това такъв човек никога не обвинява себе си в собствените си неуспехи, отсъствие на кариерни перспективи, липсата на внимание от страна на противоположния пол и/или ниското материално положение. Винаги е виновен някой друг - началството, колегите, правителството, страната и/или “народът е сбъркан”.
В този анализ на транзакциите има такова понятие като “гласът на предците” (нищо мистично, чиста психология).
И всеки път, когато погледнете към Ходорковский, Навални, Тютюкин-Удалцов, Гиркин, Сьомин, Пономарьова или Платошкин, то в главата ви трябва да се раздава гласът на майките им “Ти си ми най-умничкият. Ти не трябва да работиш на завода или по строежите. Ти си достоен за повече. Ти си създаден за велики дела, мама те обича. На завода да работи глупакът Иван, а ти в елита”.
Почти всичките са деца на висшата партийна номенклатура на СССР. Отглеждат ги, за да “царстват”, да управляват и да тлъстеят, промивайки им мозъците (това се отнася и до някои випускници на историческите факултети, защото факултетите по история на СССР готвеха не само историци и учители, но и идеолози и пропагандатори).
Любимците на истината и неистината са в МГУ, МГИМО или другите престижни университети, от деца им внушават, че са особени, елитни и “не като другите”.
При Мишо Ходорковский при всяко негово обръщение (особено в последно време) се чуват истерични нотки “Какво сте стадо, предпочитате пред мен, такъв умничък и така добре устроил се (от комсомолски ръководител в олигарх) през 90-те, някакъв си плебей като Вова Путин”.
Забележете, “гениалният икономист” Ходорковский след като избяга “от тоталитарен Мордор в свободния свят”, не създаде нито един нов бизнес, нито един авангарден стартъп, ни-щич-ко. Да краде от държавата, използвайки служебното си положение - е неговият единствен “талант”. Но се получава само веднъж - от тук и истерията.
Отношението на Сашко Навални към своите подчинени е отдавна известно. Още на Болотна говори за някакви овце, а сега още и “вече половин клип съставих, а вие за момента сте ми дали едва четвърт от нужните пари”.
“Адвокат” без практика, загубил всичките си процеси. Типичен бездарник. Но при това пътуващ по шест пъти годишно в чужбина, плюскащ раци на снимките в “Инстаграм”, щерка в престижните западни университети. Мрази Русия, защото “стадото-народ” не иска такъв президент като него и праща малко дарения.
Костя Сьомин, когато патосно говори, че “класовата борба е по-важна от здравия разум”, го казва с рядко самодоволен вид. Че как иначе. Той е учил пропаганда в самите САЩ, а не като “стадото”. А стадото попива всякакви глупости, затова и не е нужно да се напряга. Макар и там да се вижда зле прикритото недоволство, че Костя не е признат за Вожд и Идеолог, който макар и говори много, не казва нищо ново и не издава нито една собствена оригинална мисъл.
Работата в завода или създаването на профсъюз е за плебеите. Елитът не се занимава с това. Затова пък постоянно устройва различни срещи, където плебеите да могат да лицесъзрат августейшата особа. И да треперят от възхищение в нейно присъствие.
Костя сто пъти ще ви каже “четете Маркс” и вие трябва да сте му благодарни за тази велика истина, до която нямаше да достигнете никога без неговите гениални указания.
А Платошкин изобщо не може да влезе в каквато и да е определена идеологическа платформа. “Новият социализъм е да се направи всичко така както в САЩ и Германия. Естествено, май месец ще стана президент на Русия. Путин се страхува от мен и ще избяга”. Да си проверя фактите и доказателствата? Защо път? Стадото схваща всякакви глупости, ако бъдат завити със знамето на СССР.
След това при тях настъпва периода на пречупването. Когато се окаже, че цялата им хитроумна (както им се струва) пропаганда не работи. Вместо милиони пламенни последователи, около тях кръжи шепа неадекватници, които не могат будка за алкохол да управляват, да не говорим за страна.
Малцеви, Дьомушкини, Гиркини, Кучеренко-Калашникови, Несмияни, Сулакшини, Каспаровци и прочее постоянно се оказват с празни ръце. Но това е безусловно и безспорно, не защото са тъпи бездарни дебили, а защото народът е крив. И страната е крива.
Мама им е казала така, че са умни и талантливи (здраво ги е излъгала, ама от любов).
Затова “Аз+Страната-”.
Това е нелечимо. Защото мисълта “Може би аз нещо да греша” не им идва в главата. И от там се получават Невзорови, Чичваркини, Павленски или Панини.
Защото “Каквато и глупост да плямпа синчето, каквато и простотия да прави, мама си го обича, той е най-добрият”.
Нарцисизъм, перфекционизъм, отсъствие на рефлекс и възможност за проверка на собствените изводи с помощта на мнението на другите.
И дори огледалото не помага, защото видели своята страшно дегенерирала мутра, Панин ще умили “Какъв съм хубавец. Тази страна е неспособна да оцени моя гений и е недостойна за присъствието ми в нея” (по последното нямам намерение да го разубеждавам, само да си ходи и да не се връща, както преди него Серебряков).
В цялата тази шайка вие няма да видите нито един здрав човек с възприятие “Аз+Страната+”. Защото такива хора живеят - творят, работят, обичат, развиват се - а не скачат.
Ето такъв сеанс на съвременна психоанализа се получи.
ПОСЛЕПИС: Може да сметнете, че съм го написал рязко. Но съвременната психология казва, че в стационарно състояние човек не се учи и не се променя. Той трябва да се измъкне от зоната си на комфорт (с това се занимава даже отделен раздел на психологията, нарича се “Психология на сътресението”). Нарцисите трябва да се ударят болезнено по самолюбието. Може даже да се каже, че го правя от любов към хората. Любовта понякога трябва да бъде сурова.
Превод: В. Сергеев