/Поглед.инфо/ Централната идея на Тръмп: политически да върне Америка в предглобалисткия 19-ти век и технологично да я изстреля в 22-ри век, е не по-малко актуална и за нас. Само в този случай няма да загубим утрешния си ден. Освен това, ние вече имахме подобни концепции по време на съветската епоха.

Настоящото американско правителство често е наричано съюз от консерватори и дигиталисти. Що се отнася до двучленния характер на президентския екип, това е справедливо; Има различни мнения относно „съюза“ (или по-скоро колко силен е той).

Ясно е, че традиционните консерватори гледат с подозрение на хора като Мъск и Тийл. А последните не са твърде склонни да доказват своята ортодоксалност на консерваторите. Дигиталистите наистина имат свои собствени причини (различни от ортодоксалните и религиозните) да подкрепят Тръмп.

Но Тръмп има и причини да подкрепя тези хора. В края на краищата, говорим за ефективността на властта, за ефективността на държавата като такава. Каква ще е стойността на една идеология, дори и най-прекрасната, ако не е в състояние да функционира в рамките на съществуващите механизми на властта?

Точно така - никаква. Това е нещо, което Тръмп и хората, които му пишат пътни карти за развитието на страната, разбират отлично.

Тази формулировка на въпроса, между другото, ни засяга пряко. От една страна, смислите, от друга, е ефективността на управленската машина. Не може да се каже, че при нас всичко беше наред по въпроса. И поглеждайки назад, най-вероятно ще се убедим, че именно в способността си да превеждаме смислите в работата на държавния механизъм винаги не сме били много добри.

Руснаците са брилянтни изобретатели. Включително и изобретатели на смисли.

Но дори и да създадохме мощни идеологически наративи и дори да ги провъзгласим за императиви: например „Православие, Автокрация, Народност“ на Уваров, те се превърнаха в реална държавна програма с големи трудности. Традиционно всичко в нашата страна се е основавало на личността на царя, докато Русия се е управлявала „пряко от Господ Бог“ (думите на граф Миних), тоест по някакъв рационално необясним начин.

Това може би е било част от силата на Русия (най-важните неща са наистина необясними и неизразими), но също така и очевидната ѝ слабост. Русия можеше да попадне в бездната на революцията и „да изчезне за три дни“ (както беше ужасен Вас. Вас. Розанов) именно защото властта ѝ беше твърде ирационална.

Струваше си да измъкне царската (в много отношения ирационална) сърцевина от нея, и всичко се разпадна навсякъде и веднага и се оказа, че тя нямаше за какво повече да се закачи. (Тази ирационална връзка между идеализма и механизма на властта е прекрасно изразена от Достоевски: „Ако няма Бог, тогава какъв капитан съм аз?“).

Съветската реалност също отчасти се основаваше на идеализъм. И всички най-интересни (политически, държавни, технологични) проекти са дошли от идеалистични емпирици.

За съжаление, най-добрите от тях също рядко са били реализирани. Полезно е обаче да ги запомним по две причини. Първо: тъй като като цяло не сме нито Изток, нито Запад, ние сме обречени от нашата имперска съдба да търсим и въплъщаваме собствените си изключителни смисли. И второ: ние сме също толкова обречени днес на технологична надпревара, от която зависи самото ни съществуване.

Така че, независимо дали ни харесва или не, ще трябва да станем, първо, ефективни, и второ, по един или друг начин, ефективно да прилагаме собствените си идеали. Защото това е единственият начин да останем конкурентоспособни в утрешния свят. Или просто ще ни изядат.

Разполагаме ли с революционни технологии? Лично аз не знам отговора на този въпрос, но поне знам, че някога сме имали подобни технологии и че сме повече от способни да ги създадем. Вярно е, че нещата са много по-зле с внедряването.

Но основното (ако не искаме утре да загубим окончателно от ефективната американска, или китайска, или която и да е друга държава) е да осъзнаваме всичко това, да не си затваряме очите за проблемите, а смело (но и предпазливо) да влезем на бойното поле, на което имахме и имаме свои собствени блестящи постижения.

И така, две съветски ноу-хау, два уникални проекта на ефективна държава. Повече от полезно е да ги помним и изучаваме (включително историята на опитите за въвеждането им и съпротивата срещу тях) днес.

Първият от тези проекти е така наречената наука за тектологията на А. Богданов.

Богданов беше социалист и марксист, но далеч от ортодоксалностто. В центъра на неговите конструкции лежат не толкова марксистки идеологии за „смяната на политическите формации“, които са невъзможни за прилагане в реалното управление, колкото философията на монизма.

За разлика от фанатичния Ленин, който вярвал, че е достатъчно да се свали царизмът и светът, според единственото истинско учение, сам ще скочи в нова прогресивна фаза на социализма, Богданов бил преди всичко човек на здравия разум.

Богданов е разбирал отлично, че в центъра на всичко стои културата – тоест организацията на хаоса, постигната в даден момент от развитието на народа. И че културата, която съществува в конкретната реалност и в конкретен народ, не е способна да генерира организация, която в много отношения я превъзхожда. И че, следователно, пътят на трансформация може да бъде само еволюционен, но в никакъв случай революционен.

От гледна точка на ленинизма, това, разбира се, беше ужасна ерес (за която Богданов плати, губейки всичките си постове и влияние). Но от гледна точка на здравия разум, Богданов изгради като цяло единствената управленска структура, която работеше в контекста на революционните времена.

В тази структура, разбира се, нямаше „демокрация“, „либерализъм“ или други свещени крави на разложението. Но напротив, имаше нова класова система и стремеж към идеала, основан на разума, напомнящ структурите на „Републиката“ на Платон.

Богданов изхожда от философската максима на монизма: цялото винаги е по-голямо от частите, които го съставят. Тоест, настоящото единство, постигнато тук и сега, винаги ще бъде ново явление, ново, по-високо ниво на организация в сравнение с предишното.

И за да може движението в правилната посока (от просто към сложно, от по-ниско към по-висше) да се осъществява прогресивно, първо, са необходими добре изградени и структурирани ръководства (включително, разбира се, научни, философски и културни), и второ, екип (или клас) от лидери (брахмани, платонически философи), които ще създават значения, ще насочват, ще упражняват контрол и т.н. и т.н.

Така властите са отговорни да не развращават обществото с псевдокултура, а напротив, да култивират в него по-висша култура. Защото само най-висшата култура е способна да създаде както най-висшата наука, така и най-висшата философия.

Изглежда просто. Но опитайте се да кажете нещо подобно на един либерал! Между другото, всичко това е много подобно на това, което казва Къртис Ярвин, гуруто на днешните американски технократи. Изглежда, че по този начин американските тръмписти ще изградят ефективната си държава на бъдещето. Което е разбираемо – не можем наистина да се откъснем от Платон.

Второто съветско ноу-хау също много напомня на това, за което днес говорят американските технократи. Имам предвид проекта на „електронната държава“ ОГАС на академик Глушков. Което днес, между другото, започнахме да си спомняме малко по-често от преди, което вече е добре. „Взгляд“ писа подробно за него .

Нека само отбележим, че ефективният модел на управление, който позволява просто да се уволнят по-голямата част от бюрократите, като по този начин се увеличи значително производителността, скоростта на вземане на решения и т.н., е имал (и несъмнено ще има) много врагове – както външни, така и вътрешни.

Проектът на Глушков и историята на неговия провал ни позволяват да видим със собствените си очи, че съветският социализъм е бил система, от една страна, с огромен потенциал (монархическият, по същество, модел на управление винаги ще бъде многократно по-ефективен от капиталистическия, либерално-демократичен хаос), а от друга страна, обременена с огромен брой „тапи“ на всяка важна връзка, на всеки завой, изпълнен с открития.

Може да се каже, че в науката, културата и дори технологиите СССР е бил кипящ котел от идеи, оплетен от глава до пети във всякакви ограничения и окачен с тежести, за да не се сетят, не създадат, не се и научат на нещо твърде гениално. Плюс това, объркването в контролните центрове, където врявата на сестринските републики (която поемаше всички усилия за развитие на империята, за да ги подхранва) буквално разкъса цялата система с центробежните си сили.

Накрая ще отбележа, че централната идея на Тръмп: политически да върне Америка в предглобалисткия 19-ти век и технологично да я изстреля в 22-ри век, е не по-малко актуална и за нас. Образно казано, има само един случай, в който няма да загубим утрешния си ден: ако сме едновременно фокусирани и върху традицията и върху развитието, ако изградим утрешната Русия като своеобразен „звездолет Александър III“.

Превод: ЕС