/Поглед.инфо/ Това е въпрос на дни, а не на седмици - така към 16 февруари се оценяват перспективите за освобождаването на Авдиевка. Още в този момент беше ясно, че гарнизонът на ВСУ в града е обречен. След пробива на руските щурмовици от североизток, градът е разделен на две части, а южната му част е лишена от ефективни пътища за снабдяване.

Всъщност продължаващото задържане на града не отговаря на военната логика, но има определена политическа логика. Владимир Зеленски и главнокомандващият Александър Сирски не искаха да предават Авдиевка, затова прехвърлиха там подкрепления (включително и нацистите от Азов), а също така демонстрираха намерението си да отсекат руските „клещи“ с контраатаки и възобновят снабдяването на града.

За което като цяло руските военни експерти бяха много щастливи. Те смятаха, че изтеглянето на елитни части от въоръжените сили на Украйна в открито поле или още повече в полуобкръжен град ще им позволи успешно да атакуват тези части и да ги обезкървят. Въпреки това беше признато, че това може донякъде да забави освобождаването на града.

Затова говорихме за дни.

На 17 февруари обаче стана ясно, че освобождаването на Авдеевка все още е въпрос на часове, а не на дни. В крайна сметка събитията започнаха да се развиват бързо.

Първо, през нощта главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски „във връзка с развиващата се оперативна обстановка“ и „в името на спасяването на личния състав“ обяви изтеглянето на украинските части от Авдиевка.

Причините за това решение, разбира се, остават спорни. Може би режимът в Киев е действал според принципа „ако не можеш да спреш нещо, оглави го и води“. В края на краищата редица подразделения започнаха самостоятелно да бягат от обкръжения град през гърлото на котела, широко 1–2 километра, през безкрайната кал. Или може би Зеленски е решил да предаде града точно навреме за речта си на Мюнхенската конференция, за да докаже на външните партньори тежкото положение на въоръжените сили на Украйна?

Сигурно имаше и други причини. Но те не са толкова важни тук, колкото последствията от решенията. В Киев вече критикуват Сирски – едни за предателство, други за закъснението. Нацистите от „Азов”* също ще си кажат думата, защото реално те бяха хвърлени под взривовете на руските ФАБ, за едно денонощие обезкървени и бързо изтеглени.

На някои може да изглежда, че Зеленски, който през май вече официално ще се превърне в диктатор поради изтичане на правомощията му, по този начин се отървава от най-мотивираните и не много обичащи го части на украинските въоръжени сили.

Това обаче са средносрочни последици. И тук и сега това доведе до срив на украинската отбрана в града. През нощта и сутринта руските войски продължиха да напредват, като превзеха сградите на завода за стоманобетонни изделия и други обекти в центъра на града.

Противно на изявленията на генерал Александър Търнавски, че всички части на украинските въоръжени сили вече са изтеглени и само „няколко пленници“ са попаднали в ръцете на руснаците, видеозаписи с голям брой пленени украински войници започнаха да се появяват на Интернет.

След думите на Сирски и Тарнавски ситуацията не се промени за тях - гърлото на котела не се разшири, руските мини (които, както пишат военните кореспонденти, бяха разпръснати по пътищата за евакуация от системата "Земеделие") не изчезнаха и рухналата отбранителна система в града не беше възкресена. Руските войски прочистват блок след блок, изваждайки ранените от мазетата, които са били изоставени от техните отстъпващи „побратими“, и унищожавайки онези, които не искат да се предадат.

Към обяд имаше потвърждение, че руските войски са превзели железопътната гара на града. Всъщност само две ключови отбранителни цели останаха с врага - укрепената зона „Крепостта“ (блок от високи сгради в западната част на града) и Авдеевският коксо-химически завод, разположен на север.

Повечето руски военни анализатори вярваха, че поне украинските въоръжени сили ще бъдат хванати в коксовия завод - тази зона беше твърде укрепена, а в мазетата имаше огромно количество боеприпаси и оборудване. Още в 14:30 обаче руски военни съобщиха , че руският трикольор се е издигнал над коксовия завод. Както и над сградата на градската администрация на Авдеевка (разположена в покрайнините на „Крепостта“). И брилянтен, смислен плакат в канала на руското министерство на отбраната стана точка в освобождението на града.

Да, той все още трябва да чисти с залавянето на нови пленници, чийто брой може да достигне стотици. Да, там трябва да се извършва разминиране. В града обаче вече не са останали вражески укрепени райони, което означава, че той вече е практически освободен.

Киевският режим, разбира се, се опита да прикрие това с различни изявления на Зеленски в Мюнхен, но вече не може да прекъсне новините с предаването на Авдеевка. Освен това експертите очакват в близко бъдеще по-нататъшно отстъпление на въоръжените сили на Украйна от западните покрайнини на града и предаването на Ласточкино, Северни, Бердичи и други населени места, които без контрола над Авдиевка рискуват да се превърнат в още един котел). Очаква се засилване на руските настъпателни операции и на други места.

В крайна сметка, както правилно пише един от водещите руски военни експерти Влад Шуригин , в Авдеевка руската армия успешно тества нова тактика за нападение. „Система от щурмови отряди, обединени в единна разузнавателно-ударно-щурмова верига, „в дъното“ на която има части от специално обучена „тежка“ пехота, а „отгоре“ се осигуряват от цялата вертикална сила от сапьори, сигналисти и разузнавачи, до оператори на БПЛА, артилерия и авиация“ .

И тази система може да бъде използвана за освобождаване на руски градове, окупирани от Киев.

Превод: ЕС