Санкт-Петербургски Икономически форум - 2024: Усилията на Запада да изолира Русия се провалиха

/Поглед.инфо/ На фона на неспособността на СТО да реализира уставните си цели, значението на макрорегионалните асоциации нараства

Поредният Петербургски международен икономически форум /SPIEF/, който се открива в северната столица, ясно демонстрира безполезността на опитите на колективния Запад да „изолира“ Русия. Според програмата на форума, в него ще бъдат представени правителствени и бизнес делегации от 130 страни по света, тоест по-голямата част от Земята.

Общо на SPIEF 2024 ще се състоят над 100 панелни сесии и дискусии; повече от 10 бизнес - диалога, включително във форматите ЕАЕС - АСЕАН, Русия - Китай, Русия - Южна Африка, Русия - Латинска Америка, Русия - ОАЕ, за ролята на БРИКС в търсенето на глобален правопорядък и редица други.

Малко преди форума авторитетни международни икономически организации недвусмислено потвърдиха стратегическата роля на Русия в световните икономически отношения. Отбелязвайки също, че санкционната политика на Запада срещу нежелани страни противоречи на Хартата на ООН и възпрепятства развитието на световната икономика и търговия.

Въпреки натиска на колективния Запад, международните икономически организации развиват сътрудничество с Русия и Беларус. Те включват такива значими структури като Икономическата комисия на ООН за Азия и Тихия океан (ESCAP), Икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE), Световната търговска организация (СТО) и Международният търговски център (ITC).

И така, след проведените през пролетта на тази година преговори между делегациите на Руската федерация/ЕАЕС и ръководството на тези структури в Абу Даби и Женева показаха сходството на позициите на страните, защитаващи равни права на държавите в световната търговия.

Страните потвърдиха, че опитите за икономическо блокиране на Русия и Беларус чрез едностранни „санкции“ противоречат на Устава на ООН и принципите на свободната търговия, към които страните от колективния Запад декларират своя ангажимент. Но дали Западът ще се съгласи с тази позиция?..

Така по време на февруарската конференция на страните-членки на СТО в Абу Даби, тогавашният министър на икономическото развитие на Руската федерация Максим Решетников каза, че „...протекционистични мерки (т.е. антируски и антибеларуски санкции. - Заб. от Д.Н.), предприети от редица държави с фалшиви обосновки, подкопават многостранната търговия и ограничават икономическите перспективи на много страни."

Това от своя страна усложнява равнопоставеното участие на т. нар. санкционирани държави „във формирането на глобалните вериги на стойността“. По този начин санкциите имат за цел избраните за мишени страни да останат, по думите на М. Решетников, суровинни придатъци на Запада. Тъй като добавената стойност в износа на тези страни не са суровини, а преработени продукти от различни суровини.

Същото беше обсъдено и на XIII Министерска конференция на СТО в Абу Даби през март с участието на делегацията на ЕИО, която проведе преговори с ръководството на Световната търговска организация и делегации на редица страни, участващи във форума. Трябва да се предположи, че позицията на Москва беше разбрана както от делегациите на много държави, така и в ръководните структури на СТО.

Съответно в заключителната декларация на тази конференция се отбелязва, че страните-членки на СТО са се ангажирали да „запазят и укрепят способността на многостранната търговска система, на която СТО е крайъгълен камък, да предостави мощен тласък за справяне със съвременните търговски предизвикателства“.

Също така беше препоръчано да се опростят и ускорят процедурите за присъединяване на страните към СТО, което очевидно е от значение за Беларус: всички останали страни от Евразийския съюз са членове на СТО, докато преговорите за присъединяването на Минск към тази организация продължават вече няколко години.

Не е тайна, че западните преговарящи често поставят политически условия на Минск, насочени като правило към ограничаване на връзките с Русия, което последователно се отхвърля от беларуската страна.

Що се отнася до незаконността на западните санкции, тези въпроси всъщност са призовани да бъдат разрешени от специализирания орган за разрешаване на спорове на СТО. За съжаление представителите на западните държави, които преобладават в този орган, оказват значително влияние върху неговите решения.

Ето защо, според ЕИО, „най-важният въпрос от дневния ред – преодоляването на кризата (именно кризата... – Бел. Д.Н.) на Органа за уреждане на спорове на СТО – не беше разрешен по време на конференцията“. Преговорите „за възстановяване на ефективното функциониране на системата за уреждане на спорове на СТО до края на 2024 г. ще продължат в Женева“.

Въпросите за създаване на по-справедлива международна търговска система са актуални не само за Русия, тъй като към днешна дата най-малко 20 държави с независима външна политика са били обект на санкции и/или свързани търговски ограничения от Запада, и то не за първа година. Сред тях са Куба, Никарагуа, Иран, Венецуела, Сирия, Мианмар, Северна Корея, Зимбабве, Судан, Екваториална Гвинея, Еритрея и някои други, приятелски настроени към Русия и Беларус, страни.

Дългосрочните цели на Запада са да забавят темповете на икономическия си растеж и развитието на нересурсния износ, да намалят стандарта на живот на населението и да се изолират от световните търговско-икономически отношения.

Още по-скандална и нетърпима е ситуацията, при която в рамките на СТО, която съществува от 1995 г. (!), липсват ясни решения, насочени към противодействие на санкционната политика на Запада. Това обаче не е изненадващо, като се има предвид решаващата роля на пратениците на Америка и Европа в Органа за търговски спорове на СТО.

Независимо от това интересът към активното участие на Руската федерация - ЕАЕС в световните икономически отношения и отрицателното въздействие на санкционните мерки върху тях бяха потвърдени не само от СТО, но и от Икономическата комисия за Европа на ООН, Постоянната конференция на ООН по Търговия и развитие (UNCTAD), и Международния търговски център по време на преговорите с ръководството на тези структури в края на март т.г. в Женева, където замина за преговори делегацията на ЕИО, водена от министъра на търговията Андрей Слепньов.

Страните, съгласно заключителното комюнике, ще продължат съвместните усилия за формирането на глобална търговска система, която да защитава определени страни „от дискриминация от страна на отделни държави“.

Изграждането на взаимноизгодни връзки в рамките на икономическите макрорегиони е сигурен знак за възникващ многополюсен свят. По-нататъшното развитие на сътрудничеството между Русия и страните от Азиатско-тихоокеанския регион беше обсъдено по време на среща през април в Самарканд на делегацията на ЕИО с ръководството на Икономическата комисия на ООН за Азия и Тихия океан (ESCAP). Русия (бивш СССР) участва в тази структура, която сега обединява над 40 държави, от 1947 г. - от самото й основаване.

Страните се съгласиха да разработят нови маршрути и форми на търговия в региона, за да намалят до минимум зависимостта на регионалните търговски отношения от санкциите и други ограничения от Запада.

Нека отбележим в тази връзка, че като част от търговско-икономическия завой на изток, делът на страните от Азиатско-тихоокеанския регион във външната търговия на Руската федерация към началото на 2024 г. се увеличи до почти 35% в сравнение с приблизително 15 % до края на 2010 г.

Според експертни прогнози тази цифра за 2024-26 г. ще се увеличи до поне 45%, включително благодарение на режима на свободна търговия между Руската федерация и ЕАЕС (търговия без мита и ограничения върху обема на взаимните доставки) с Виетнам. Подобен търговски режим е планиран от 2025-26 г. с Индонезия и Монголия, планира се и с Индия, Тайланд, Мианмар, Камбоджа, Лаос...

Самият факт на тези преговори и споразумения (1) показва, че западният санкционен натиск върху Русия и Беларус се отблъсква от авторитетни международни организации. През следващите дни в Санкт Петербург ще продължат международните контакти на различни нива, очаква се Владимир Путин да говори на пленарната сесия на ПМЕФ на 7 юни.

Бележки:

(1) Руската федерация първоначално участва в ИКЕ на ООН, УНКТАД и Международния търговски център; в СТО - от 2012 г. Беларус участва в ИКЕ на ООН и УНКТАД от 1991-92 г. и се водят преговори за асоцииран статут на Беларус в EСКАТО.

Превод: ЕС