/Поглед.инфо/ Бяхме поканени да обменим мнения по две теми. От една страна, евразийската тема е поставена за обсъждане. И ние ще говорим въз основа на категории и методологии, свързани с географското местоположение, в този случай Евразия. Затова взех класическата категория на геополитиката - “Хартланд”. И втората тема е историческа. Следователно позоваванията на историята биха били на място тук.
Като начало пред какви предизвикателства сме изправени. Ако разсъждаваме в категориите на борбата между Хартланда и Световния остров, тогава нека видим: какво прави врагът днес и какви стратегии за борба с Хартланда се използват? Първо, това е блокирането, което се наричаше класически „изграждане на санитарен кордон“. На второ място, това е фрагментацията на пространството на Хартланда - такива технологии също вършат работа. Трето, използването на технологията на хаоса, въвеждането на проблеми в структурите на Хартланда. Четвърто, изграждането на алтернативни възли, каквито се произвеждат днес, например, по пантюркисткия проект. Пето, преориентацията на регионите на Евразия към други центрове. И от това преориентиране, произтичащата промяна на идентичността: вместо единна, както и да се нарича - съветска, руска цивилизационна идентичност - нови идентификатори. Шесто, идеологическото поражение на функциите на центъра: центърът престава да носи мисията да сглобява евразийското пространство.
Как да отговорим на тези предизвикателства? Класическата теория на геополитиката казва: стабилността на системите се определя от изхода към крайните океански пространства за тях. Приложено към Хартланд, това означава следното: една държава ще бъде геополитически стабилна, ако достигне два океана едновременно: или по оста Атлантически океан-Тихи океан, или оста Арктически океан-Индийски океан. Създаването на такава ос би означавало неуязвимостта на Хартланда.
Исторически Русия се движи по геополитическата линия Запад-Изток. В теорията на геополитиката тези вектори на руската политика са свързани с концепцията за голямата континентална ос. Както знаете, Карл Хаусхофер е бил апологет за създаването на континенталната ос „Берлин – Москва – Токио” сред западните мислители. Но стратегията на континенталната ос е в застой исторически. Първата и Втората световна война са провалът на политиката Запад-Изток. Последвалото влошаване на отношенията между СССР и КНР в периода след Сталин също подкопава перспективата за създаване на евразийска континентална ос. Сегашната ситуация показва също, че основните европейски участници, като Германия, няма да се съгласят на континентален съюз с Русия (концепцията за „Обединена Европа от Лисабон до Владивосток“). Затова “Изборски клуб” предложи следната формулировка на въпроса за изграждане на стратагемата на Русия: да не се опира на схемата Запад-Изток, а да се преориентира към геополитическата ос Север-Юг, което означава съюз Русия-Иран-Индия, и има основания за по-голям стратегически успех.
Поставя се и въпросът за методологията за формиране на геополитическа стратегия. Методологията на Оста се използва широко в геополитиката. Берлин – Москва – Токио или Берлин – Москва – Пекин са проекти, използващи аксиалната методология. Условно може да се нарече методология на Карл Хаусхофер.
Но има и друга методология за геополитическо моделиране, която е описана от модела на Световните системи на Еманюел Валерщайн. Основава се на тезата, че всяка система има свой център, полупериферия и периферия. Струва ми се, че тази методология, приложена към реалната политика, работи много по-добре от аксиалния подход.
В това отношение принципният въпрос не е за съюзниците по оста, а за изграждането на собствена световна система. И най-важното – как в тази световна-система и благодарение на какво ще бъде изграден центърът. Ако Русия се смята за такъв център, тогава въпросът е в потенциалите на рускоцентричното изграждане на световната система.
И с какви средства могат да се изграждат световни системи по принцип? Има няколко такива обстоятелства на изграждането на световната система около предложения Център:
- центростремителни икономически връзки;
- технологични вериги;
- излъчване от Центъра на квалификационни потенциали (както преди Русия, пренасяща индустриален потенциал на Изток);
- интеграция на елитите (Русия исторически включва националните елити в общоруския);
- наднационална идентичност (пример от този вид дава съветската идентичност в СССР);
- наличието на език на междуетническо общуване;
- обща история;
- религиозна общност;
- консолидация чрез образа на противника;
- наличието на общо културно съдържание;
- единни образователни стандарти;
- система за колективна сигурност, защита от Центъра от врагове на периферията (Русия защитаваше малките народи от геноцида от по-силни съседи и тези народи се втурват под скиптъра на руския цар).
Центърът на световната система може да има различни функционални аспекти. Центърът на световната система може да бъде политически, финансов, духовен, научен, културен. Всички тези функционални аспекти могат да бъдат свързани в един център на световната система. Но това не винаги е така. И се случва да се развие моделът на разпръснат център. Но Центърът за световната система е необходим във всеки случай, защото без него не може да функционира.
Какви исторически образи трябва да се използват при изграждането на нова рускоцентрирана световна система? Всичко, което е възможно и исторически свързано с интеграционната семантика. Ще изброя изображенията, които могат да бъдат взети от историята по отношение на интеграцията.
Първо, това е образът на СССР, преосмислен в перспективата на нов съветски модернизиран проект. На второ място, образът на Руската империя със семантиката на "белия цар" - обединяващ свещен символ за Изтока. Трето, образът на Византия и свързаният с нея неовизантийски проект. Представянето на такъв проект ще даде възможност за подчертана идеологическа работа в поствизантийското пространство. Четвърто, изображенията, свързани с темата за "скитите" ("Да, скитите - ние сметакива!"). Пето, изображения с призив към темата за "славянството", използвани например от Сталин, който в края на войната противопоставя идеята за славянско единство на пангерманизма. Шесто, образът на Монголската империя - най-голямата държава в цялата история на човечеството. Седми, малко известен, но притежаващ определени потенциали, е образът на Църквата на Изтока като най-голямата по териториално разпределение на християнската общност от Средновековието, с идеолог на ново християнизиране на Изтока. Осмо, образите на „Свещена Индия“ и „Свещен Иран“ не са толкова като съвременни държави, а като свещени символи, свързани, наред с други неща, с праисторията на индоевропейската общност.
Друг важен компонент от формирането на единна световна система е нейното противопоставяне на друга световна система. Ако има свещен Център, тогава трябва да има и адски Център. Никое сглобяване не е възможно без присъствието на образ на враг, и то не просто ситуационен враг, а метафизичен.
Следователно, ако говорим за нова евразийска общност, тогава е фундаментално важно да се определи на кого тя се противопоставя в онтологичен смисъл. И се противопоставя не само и не толкова на Запада или на световния остров, както учи геополитиката.
Преди време швейцарски учени представиха уникална разработка, която проследи връзките на хиляди световни корпорации. Беше показано, че всички най-големи ТНК са вградени една в друга. Те не просто са взаимосвързани, а представляват единна система, включително и в управленски смисъл. Тоест има един-единствен корпоративен център: светът на транснационалните корпорации, глобалната система на олигархията, която стои над националните държави, включително държавите на Запад. Това е предизвикателство към зараждащата се антицивилизация, която заплашва всички цивилизации. В публикациите на “Изборски клуб” се нарича „цивилизацията на потопа“. Като алтернатива на него, а не на Запада, трябва да се изгради руската световна система. Колкото до Запада, не трябва да говорим за борба с него, а за спасяването му като жертва на антицивилизация. Това всъщност беше начинът, по който Съветският съюз поставя въпроса.
И какво казват нашите опоненти в това отношение? Барак Обама беше попитан: "Възможна ли е студена война с Русия?" И той отговори: „Не, ние не влизаме в нова студена война. В крайна сметка Русия, за разлика от Съветския съюз, не ръководи блок от държави, не представлява глобална идеология. Русия, според оценката на Обама, е регионална сила не защото не е достатъчно силна, а защото няма глобална идеология. Регионалните идеологически проекти, както е представен евразийския проект: с обръщение към Евразия, не са достатъчни. Пространствени ограничения, проявления, че държим нашата територия, за да спечелим в глобалната борба - това не е достатъчно. Нуждаем се от глобален проект, насочен към цялото човечество. Но този глобален проект може и трябва да включва и регионални проекти. Така всъщност се осъществяваше съветската идеологическа конструкция.
Има ли причина да вярваме, че може да се формулира такава интеграционна идеология като Хартланда? Основанието за такова твърдение дава по-специално един от най-амбициозните проекти за количествено изчисляване на ценностната ориентация на страните по света „Световно проучване на ценностите“. Прилага се от 1981 г., като обхваща около сто държави. Многобройни данни от проучването се вписват в системата, разработена от Роналд Ингълхарт, в рамките на две ценностни дихотомии: традиция – секуларизъм и колективизъм – индивидуализъм. Държавите, принадлежащи към различни цивилизационни области, са ясно групирани, което потвърждава правилността на използвания метод на изчисление. Русия и целият „православен” клъстър от държави са ценностно най-отдалечени от клъстърите на „протестантските” и „англосаксонските” области. Въз основа на получените количествени резултати можем да говорим за световната алтернатива Русия - Запад (най-високият показател за ценностна отдалеченост сред всички цивилизации). Близки по стойност се оказват не само православните страни, но и страни с други религиозни традиции, които потенциално могат да бъдат обединени в рамките на Евразия. Емпиризмът на социологията показва, че има основа за ценностно обединение на платформата на колективизма, солидарността, приоритета на общото пред частното.
И има смисъл да се каже, че евразийското пространство е място за развитие на световни цивилизации. Именно около това пространство се формират различни цивилизационни системи. И този призив към генезиса на цивилизационните системи допринася и за издигането на позицията за обединение на всички цивилизации срещу общ враг – настъпващата антицивилизация, която се свързва с транснационалния корпоративен свят и глобалната олигархия.
Разбира се, икономическите, социалните и военните аспекти са много важни за перспективите за интеграция. Но Русия, наред с други неща, винаги е действала като генератор на големи значения. Но тези значения са крайно недостатъчни в днешния свят. И фундаменталната основа на новото, предстоящо сглобяване може да бъде развитието от Русия на първо място на интегрална система от ценностно-семантични координати за спасението на човечеството.
Превод: В. Сергеев