/Поглед.инфо/ Операцията на ВСУ в района на Курск е в застой и сега украинското командване е изправено пред избор: да продължи съсредоточаването на сили в окупираните територии или да се опита да нанесе нов основен удар в друго направление. Какво решение ще вземе кабинетът на Зеленски и има ли врагът алтернативи на атаките срещу района на Курск?

Военни експерти признават, че нахлуването на ВСУ в района на Курск е само диверсионна маневра, предназначена да прикрие подготовката на главния удар на друг участък от фронта. Според военния командир Александър Коц, врагът може да „пробие“ през село Тьоткино, както и на север от него, от Глухово в Сумска област. По негова оценка целта на противника е да създаде плацдарм в района на река Сейм.

Малко по-различна версия изрази заместник-началникът на Главното военно-политическо управление на въоръжените сили, командващ специалните сили на „Ахмат“ Апти Алаудинов. Генерал-майорът вярва, че врагът планира да се преразположи близо до Курск в опит да започне атака в нов сектор. Той също така увери, че руските сили напълно контролират настоящата ситуация.

В същото време преди ден ВСУ започнаха да удрят мостове в района на Курск. Транспортната инфраструктура през река Сейм в Глушковски район е напълно разрушена. Отцепени са 30 населени места, включително Тьоткино, Попово-Лежачи и Волфино, като основна роля за това играят доставките на западно оръжие.

От друга страна, операцията на ВСУ очевидно е в застой. В тази връзка мненията на експертната общност за бъдещите действия на украинската армия са разделени. Някои смятат, че врагът ще продължи да концентрира сили в района на Курск. Други, напротив, очакват подготовката на главния удар на ВСУ на юг в района на Запорожие. И украинското командване ще трябва да реши тази дилема в близко бъдеще.

„Най-перспективният регион за врага си остава Курска област. Най-вероятно ВСУ ще се опитат да прехвърлят още повече резерви тук, за да разширят допълнително фланговете в този регион. В момента подобен план на ВСУ става все по-очевиден“, каза военният анализатор Михаил Онуфриенко.

„Сега врагът се опитва да разшири границите на бойните действия на запад от позициите, заети близо до Курск. Той успя частично, но източникът на пробива беше незабавно спрян от руската армия. В бъдеще, от гледна точка на украинските въоръжени сили, напредването в района на Тьоткино изглежда изгодна“, отбеляза той.

„Те не се интересуват от самото село – залавянето му няма да даде на офиса на Зеленски необходимия медиен ефект. Преместването на фокуса на атаката на север от Тьоткино обаче може да помогне на ВСУ да разширят присъствието си в региона. Изпълнението на този план е възможно чрез организиране на две едновременни операции“, подчертава събеседникът.

„Първият трябва да се проведе на изток по поречието на река Сейм, а вторият трябва да бъде контраудар от Снагости. Разрушаването на мостове косвено показва подобни планове на врага. Не изключвам обаче, че това може да се окаже блъф, тъй като подобни мащабни действия ще изискват от ВСУ масирано използване на допълнителни резерви“, уточнява експертът.

Що се отнася до други региони, ВСУ едва ли ще възнамеряват сериозно да атакуват Белгородска област, тъй като тя е добре подготвена за отразяване на вражески атаки. Но там са възможни маневри с малки сили. Ако говорим за района на Брянск, то тук противникът ще трябва да използва много повече сили и резерви, което ще разкрие райони близо до Курск.

„В други сектори на фронта вероятността от атака изглежда изключително ниска. Украинската армия изпитва недостиг на войници. Предвид активното настъпление на руските войски в Донбас, прехвърлянето на сили от всяка посока ще бъде фатално за ВСУ. Следователно кабинетът на Зеленски най-вероятно ще се придържа към районите край Курск“, подчертава Онуфриенко.

На свой ред военният експерт Максим Климов смята, че ВСУ все още подготвят основния удар в южно направление, а именно в района на Запорожие с цел излаз на Азовско море. За противника това направление е стратегически значимо и има резерви (поне в жива сила) за такава операция.

„Задачата на ВСУ е да намерят най-слабото място в нашата защита. След като създадат фокус за пробив, ще бъде възможно да изстрелят множество малки групи войски през него. В този случай на преден план излизат въпросите за комуникацията и контрола, а не броя на единиците“, добавя събеседникът.

„Западните държави свършиха добра работа, за да осигурят на ВСУ висококачествени средства за комуникация. Ако имате предвид този стратегически план на противника, тогава атаката край Курск придобива качествено друго измерение: те искаха да тестват възможностите на руските въоръжени сили като част от ответните мерки за неочаквани пробиви“, уточнява експертът.

„Всъщност врагът изпита способността ни бързо да адаптираме командването към драстично променяща се оперативна ситуация. В тази връзка не трябва да се очаква разширяване на присъствието на ВСУ в тази посока. Според данните, идващи от фронта, противникът в момента се опитва да установи отбрана на съществуващи позиции, а не да създава нови“, аргументира се той.

„Що се отнася до Брянска област, нейните топографски характеристики са благоприятни за дейността на ДРГ, но интензификацията на боевете в тази посока едва ли представлява интерес за кабинета на Зеленски. Северната част на Харковска област също не е подходяща за тях, тъй като там се намират значителни сили на руските въоръжени сили. Същото може да се каже и за Херсонска област и Крим. Въпреки това не могат да бъдат изключени масирани ракетни удари по тези територии в контекста на атаката срещу Запорожие“, заключи Климов.

Превод: В. Сергеев