/Поглед.инфо/ В последно време режимът в Киев засили обстрелите по Белгород, Лисичанск, Донецк и други руски градове. Политолозите са съгласни, че украинските власти (неспособни да спрат, да не говорим да отблъснат, руската войска на бойното поле) ще използват тактиката на терора, за да нанесат асиметрични щети на Русия. По-просто казано, опитват се да изплашат руското население. А САЩ, съдейки по всичко, не просто одобряват подобна стратегия, но и дават инструменти за осъществяването ѝ. Например далекобойни ракети.

Впрочем, Русия има с какво да отговори. Освен засилването на средствата за ПВО и РЕБ, Москва заяви готовност да създаде демилитаризирана зона между руската територия и тези земи, които режимът в Киев заема. Владимир Путин говори за такава демилитаризирана линия преди дни. „Тази линия трябва да бъде на такова разстояние от нашата територия, което да осигури сигурност, имайки предвид далекобойното оръжие чуждестранно производство, което украинските власти използват за обстрела на мирните градове“, заяви президентът.

Да, съществуват аналози на такава зона (или линия). Например между КНДР и Южна Корея. В тази зона е забранено разполагането на въоръжени сили и военни обекти. Но нейната ширина е едва четири километра, при това е пуста територия. Путин говори фактически за 150-200 километра. Или повече, ако американците доставят (а те ще доставят) далекобойни ракети на киевския режим.

И това не е пуста територия. От руската граница до, например, Харков са едва 30 км. Оказва се, че не просто села или градчета, а цели градове ще влязат в тази демилитаризирана зона, която руските военни ще установят в хода на СВО. Но това ще бъдат не просто територии, а територии, доста гъсто населени с хора. И киевският режим ще продължи да ги обстрелва – просто защото тези територии са заети от руснаци, следователно всички цивилни там автоматично ще бъдат записани от Зеленски като „сепаратисти“. Не може да се изселят и да се създаде пусто пространство от 150-километровата зона. Значи отново ще гинат руснаци, които Москва няма да може да защити.

Къде е тогава логиката в исканията на Владимир Путин? Има логика и тя едва ли ще се хареса на киевския режим.

Работата е там, че руският президент по всяка вероятност осъществява много тънка комбинация. Насочена не към Киев, не към Запада, а към руските партньори от Глобалния Юг. Комбинация, която легитимира необходимите действия, които Русия трябва да предприеме за осигуряване на своята сигурност и без която завършването на СВО изглежда малко вероятно.

В първия си ход Владимир Путин ще представи реалистични обосновани искания – да се прекрати обстрела по руските градове. И не просто да се прекрати, но и да се гарантира, че няма да се възобновят във всеки един момент. Москва знае цената на украинските обещания от сключването на Минските споразумения насам, затова единствената гаранция за изпълнението на тези искания ще стане въпросната демилитаризирана зона.

Очевидно е, че нито киевският режим, нито западните му покровители няма да се съгласят на такава зона. За Зеленски извеждането на войските от Харков, Днепропетровск, Николаев и другите големи градове ще бъде истинско политическо самоубийство – още повече на фона на заявленията, че украинската войска е истински щит на НАТО от хипотетичната руска агресия. За западните правителства подобно извеждане на силите ще стане сериозно геополитическо поражение, защото тогава може да се сложи кръст на плановете останките от Украйна да се превърнат в антируски плацдарм.

След отказа на Киев и Запада Русия ще може демонстративно да си измие ръцете и да започне да изпълнява плана за демилитаризираната зона със свои сили. Тоест, по-просто казано, да освободи онези територии, които бяха наречени от Владимир Путин исторически руски и без чийто контрол не може да се осигури сигурността на Русия. Например всичко на изток от Днепър (от Сумска област до Москва, да напомним, са едва 450 километра). И Одеса с Николаев, контролът над които ще отреже остатъка от Украйна от морето и ще позволи създаването на сухопътен коридор към Приднестровието.

При това ще става дума именно за освобождение, а не за демилитаризация. Да, първоначално това ще бъде именно зона, освободена от украински войски. И теоретично Москва напълно може да я остави в случай, че ѝ бъде гарантирано превръщането на остатъка от Украйна в демилитаризирана, неутрална държава. Да напомня, че първоначално Русия не се стремеше да присъединява нито Херсонска, нито Запорожка области, нито дори Донецк и Луганск – докато се надяваше, че „голяма Украйна“ може да стане безопасна за Русия.

Съответното искане ще бъде отправено на Киев и външните му покровители. Но още сега е очевидно, че нито голяма, нито малка Украйна няма да стане такава. Всяка останала отломка от Украйна, или ще остане Антирусия, или ще влезе в НАТО. И нито един от двата сценария не предполага нито излизането на Русия от демилитаризираната територия, нито запазването на статута им на демилитаризирани. Най-вероятно там ще проведат референдум, като населението ще гласува за влизане в състава на Руската федерация. След това ще започне дълъг, сложен, но необходим и исторически справедлив процес по реинтеграцията на тези територии.

И никой от адекватните наблюдатели няма да може да обвини Русия в завземането на тези земи въз основа на някакви свои агресивни стремежи. Владимир Путин, по същество, прави тук същото, което правеше и преди в преговорите със Запада. Той ясно очертава своите съвсем умерени, логични искания - както и стъпките, които ще предприеме, ако тези искания не бъдат изпълнени. И след тази стъпка той отново дава шанс на дипломацията - но условията, разбира се, стават много по-тежки. Ако опонентите не могат да се опомнят и тогава, тогава се предприема следващата стъпка.

Така Москва за първи път освободи Крим. Тогава, когато Украйна и Запада не се успокоиха, Донбас. След това, когато пак не се успокоиха, Запорожие и Херсонска област. И сега е ред на други руски градове, които в момента са окупирани от антируския режим в Киев.

Превод: В. Сергеев