/Поглед.инфо/ Във военна конфронтация е важна не само способността за изтласкване или обкръжаване на вражески войски. Също толкова важно е да се поддържа контрол в заетите територии. В историята има много примери за войни, които се развиват успешно, но завършват със загубата на почти всички контролирани райони.

Типичен пример е руско-полската война за Малорусия и Беларус през 1654-1667 г. Тогава, въпреки първоначалните успехи на московските и казашките войски, по-голямата част от земите на Речпосполита, населени с руснаци, трябваше да бъдат върнати съгласно условията на Андрусовското примирие. Русия изпълни историческата си мисия за събиране на руски земи едва с разделянето на Полско-литовската държава сто години по-късно при императрица Екатерина II.

Каква е причината за неуспеха, който сполетява цар Алексей Михайлович?

На първия етап военните действия се оформят в полза на московския цар. Феодалите, които съставляват основата на армията на Речпосполита, се събират за отбрана в градовете или бягат на запад в Полша. Малкото им отряди не може да устои на силната руска армия. Според местните дворяни „селяните се молили на Бога да дойде Москва“ и градовете един след друг се предавали на името на царя.

През лятото на 1654 г. са превзети Смоленск, Невел, Полоцк, Могильов. Мстислав е превзет с щурм, след шестмесечна обсада Витебск се предава. Руските войски покоряват източната част на Беларус. През лятото на 1655 г. настъплението е още по-успешно. Превзети са Минск, Вилно, Ковно, Гродно и Брест. В Украйна армията на Богдан Хмелницки, който се заклева във вярност на царя, застава в покрайнините на Лвов. Цар Алексей започва да се нарича самодържец на „цяла Велика, Малка и Бяла Русия”.

Швеция обаче пречи на тези успехи да бъдат консолидирани. Нейните войски навлизат в Полша, отслабена от войната, от север. Шведите превземат Варшава, Краков и Познан. Полският крал Ян Казимир бяга. Има възможност да се организира разделение на Речпосполита, което Богдан Хмелницки предлага да се направи. Напредъкът на Швеция обаче застрашава придобивките на цар Алексей Михайлович в Балтийските страни. В Москва се смята за най-добре да се сключи примирие с поляците и да започнат военни действия срещу шведите. Всички условия са договорени на преговорите във Вилно. От полска страна това е посрещнато с голямо облекчение. Дадени се празни обещания за избиране на цар Алексей на полския престол и дори отстъпване на цяла Беларус на него. Полската страна не без основание се надява, че като успокои Москва с обещания, ще бъде възможно да се отърве и от шведите.

Примирието с царя е сключено през 1656 г. и продължава до 1658 г., когато в Москва става ясно, че казашкият елит води тайни преговори с поляците. След смъртта на Богдан Хмелницки през 1657 г., новият хетман Иван Виховски смята споразумението с Полша за по-изгодно за себе си, отколкото подчинението на Москва. Разцепвайки казаците и сблъсквайки интересите на Швеция и руската държава, поляците успяват да отслабят опонентите си и да създадат условия за връщане на изгубените територии.

През 1661 г. московското правителство е принудено да се съгласи на примирие със шведите и да се откаже от придобиванията в балтийските държави. Политиката на преговори поставя под въпрос всички резултати, постигнати с военни средства.

В земите, окупирани от Москва, объркването и колебанията се засилват. Факт е, че западноруското общество е разделено както по класове, така и по вяра. Идеята за националното единство на руската земя, възпята от древни руски книжовници и поети като автора на „Сказание за похода на Игор“, е помрачена от идеите на полската шляхта и дребнобуржоазните магдебургски привилегии. Селяните, които са в дъното на социалната пирамида, бяха класови и икономически потиснати. Правителството в Москва трябва да се сблъска с различни клики, като се колебае между полската и руската страна, в зависимост от това кой е по-силен в момента.

Първоначалните симпатии към московския цар се дължат до голяма степен на негодуванието срещу „поляците“ след селско-казашката война от 1648-1651 г., когато народният бунт е удавен в кръв. Москва изглеждаше онази страшна сила, която може да помете поляците от земите на Западна Русия. Влизайки в границите на Беларус, цар Алексей заповядва на своите воини „да не поправят разрухата на жителите на града, да не го вземат напълно“, а жителите да останат на местата си. След полагането на клетва за вярност към двора, всички предишни привилегии и поземлени владения са потвърдени. Царят потвърждава Магдебургското право. На селяните е обещана защита от грабежи от военните. На униатите е наредено да се върнат в православието, а на римокатолиците да се заселят западно от река Березина.

Освен това царят, по време на примирието с Полша, завръща всички имоти, конфискувани от шляхтата, която се бие срещу московската армия. Земите на шляхтата са освободени от всички мита, с изключение на строителството на градски укрепления. Възстановени са традиционните дворянски конгреси – окръжни и воеводски, бившите съдилища – градски, земски и трибунални. Потвърдено е правилото да се избира на всички длъжности „според правата на шляхтата“. Възстановен е дори Сеймът на Великото Литовско княжество, сведен по времето на Речпосполита до нивото на регионално събрание. На четирима литовски сенатори е обещано място в болярската дума. Част от литовско-руската шляхта, водена от Винсент Орда, след Виленското примирие провъзгласява цар Алексей Михайлович за велик княз на Литва, тоест се застъпва за отделянето на Великото херцогство Литва от Кралство Полша.

Въпреки това е трудно да се установи реда, обещан от руския цар. Дворянството се колебаеше между Полша и Москва. Пример е могильовския благородник Вацлав Поклонски, който първо застава на страната на Алексей Михайлович, получи чин полковник и набира армия, за да окупира Кричев и Могильов, а след това предава Москва и вика полските войски на Богуслав Радзивил в Могильов.

Местните боляри не изостават в своите колебания. Жителите на същия Могильов, които успешно отбиват атаките на Радзивил и договарят различни търговски облаги от царя, през 1661 г. предателски изменят и избиват руския гарнизон. Казаците под командването на Иван Золотаренко, а след това Иван Нечай, са не по-малко своеволни. Могильовският войвода пише на царя през 1655 г., че казаците „идат в града, а в селищата пият, скитат непрестанно. Руските хора и техните жени са бичувани със саби и имуществото им се отнема чрез грабежи." Казаците атакуват отделни руски отряди и гарнизони, действайки като независима сила (Золотаренко и Нечай подобно на много представители на казашкия елит, се стремят да получат като награди имения в Беларус. Уж Хмелницки им е позволил „да се движат над Бяла Русия“). Неслучайно полският сейм подкупва главния от тях с благородническа титла.

Накрая селяните също се събират на групи и плячкосват владенията на шляхтата, без да разберат на кого се е кълнела шляхтата – на московския цар или на полския крал. Банди, водени от Мурашка, Саприка и Повкостелов, действат на своя собствена глава и риск, като се споразумяват или с казаците, или с руските отряди.

Опитът на московското правителство да разчита на шляхтата, възстановявайки нейните класови права и в същото време да държи под контрол казаците и селската бедност, която мрази шляхтата, е неуспешен.

От 1660 г. цялата руска власт в Беларус се основава на разпръснати гарнизони, разположени в белоруските градове, докато в областта ръководят дворянските и казашко-селските отряди, занимаващи се с грабежи. Московската власт не успява да въведе пряк контрол в заетите територии, след като елиминира шляхтата и казаците. Политиката на "компенсации" и отстъпки на местните хора с цел спечелване на благоволението им се проваля. Царят е принуден да се съгласи на примирие с поляците, да се откаже от обширните придобивки, запазвайки само Смоленск и левобрежната Украйна с Киев. Така става о разделянето на Малорусия, която и след това не познава вътрешен мир.

Този исторически пример напомня за съдбата на съвременна Украйна. Той показва, че едно време Малорусия не е била доведена до спокойствие нито от разделяне на сфери на влияние, нито от опита, забравяйки за социално нисшите класи, да се разчита на постоянно колебливата се местна администрация.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?