/Поглед.инфо/ В началото на този век и хилядолетие, в така наречените нулеви години, в Русия и почти в целия свят се разви аномална ситуация. Границите бяха прозрачни и отворени във всички посоки. Визовите режими бяха опростени, визите бяха премахнати, стана по-лесно и по-лесно да се получат паспорти и разрешения за пребиваване в други страни. Транспортните комуникации се развиха, пътуванията и полетите ставаха по-евтини от ден на ден. Специални "нискотарифни" авиокомпании предлагаха самолетни билети от държава до страна на цената на закуска (добре де - вечеря). Изглеждаше, че да си „гражданин на света“ е не само възможно, но и доста лесно.
Курортите по света станаха по-достъпни, а хотелите от „икономична класа“ в Египет и Турция станаха толкова евтини, че летенето там на почивка стана (в Русия) едва ли не знак за „бедност“. Масовата култура, вземайки за модел висок (очевидно недостъпен за масите) стандарт на потребление, много се подиграваше на "туристите от Нижни Тагил".
Освен това цифровите технологии и комуникации се развиват с бясна скорост. Всеки човек има джаджа. Джаджите се вплетоха в световната мрежа, където хората не само се забавляваха и намираха познати, но и получаваха цялата необходима информация и работеха, трудеха се за реални, а не виртуални пари.
И масовото производство на потребителски стоки в Китай (включително Тайван) и други азиатски страни стана не само евтино, но и с високо качество. В резултат на това целият свят беше запълнен със стоки: дрехи, електроника, домакински уреди. Евтината, конкурентна логистика на стоки (главно по море) направи възможно поддържането на ниски цени за крайния потребител (в Русия, например). А Русия от своя страна осигури на половината свят (главно Европа) евтини енергийни ресурси. И Европа процъфтяваше.
Или идваше ерата на всеобщ просперитет, или Русия беше почти приета в „златния милиард“ - така се виждаше през 2000-те години. И дори периодичните финансови кризи (като катастрофата от 2008 г.) не промениха много общото настроение. И тогава всичко свърши.
Наистина приключи, защото това беше консенсусът на управляващите елити в света, тъй като тази аномална ситуация застрашаваше тяхното господство. Решението беше взето много преди началото на нашата специална военна операция в Украйна. Те използваха „зеления дневен ред“ (необходимо е да се намали въглеродният отпечатък!), пандемията (всички граници затворени за една нощ), така наречените санкции и прочее. За това вече е писано много и аз самият съм писал за това повече от веднъж. А сега говоря за друго.
Във времето на „отвореност“, „развитие на комуникациите“, „растеж на потребителските стандарти“ и т.н. успяхме да израснем и да формираме цяло поколение. Това са деца, родени през 90-те години, но не само. Много повече са възрастните, които обаче са склонни да се идентифицират с младите. Те не разбират (не всички и не винаги, но често е така), че тази ситуация е просто аномална. Че в историята на човечеството, народите и държавите са нормални периодите на ожесточена конкуренция, близост, самоотбрана. И соевото вегетарианско време е по-скоро изключение, колкото и да ми се иска да е иначе.
По-лесно е за нас, 40-50-60-годишните: по-голямата част от живота ни е преминала в трудни времена, помним разпадането на СССР и гангстерския хаос от 90-те години и как не очаквахме да е завинаги летенето с ол инклузив полет до Хургада. Завинаги е твърде дълго. Е, имаше възможност – възползвахме се се. И пак опасност и работа. И нашите деца си мислят, че опасностите и работата са някакъв ужас, някаква катастрофа, нещо невиждано, нечувано, а нормалното е Рига за уикенда, Париж за празниците, Италия на почивка, барове навсякъде, дъвки , приятелство, живея в Русия - работя за САЩ или обратното. И никой не се кара, никой никого не отменя.
Нашите родители успяха да ни разкажат за трагедията на трудните следвоенни години, но не можахме да обясним на децата си, че животът не е приказка, не блясък в социалните мрежи, а борба. Трябва да се бориш за хляб, за права, за територия, за език и култура, за всичко.
Но най-нелепата грешка, която носталгичните по изгубената аномалия правят, е, че си мислят: ако Русия загуби, тогава всичко ще се върне. Всичко ще бъде както преди. Курорти, Европа, откритост, модни марки в магазините, холивудски новости в кината, евтин внос и приятелство с целия свят. И тесногръдитеи хора, попаднали под влиянието на илюзията, започват да желаят поражение на родината си. Да желаеш поражение за родината си и да мислиш, че ще спечелиш от поражението на родината си, е, както се казва, гарантирана „награда Дарвин“. Всъщност е точно обратното.
Първо, аномалната ситуация не беше толкова щастлива за нас, колкото изглежда сега. Ако сте си водили дневници, отворете и прочетете дневниците си от онези години. Или четете вестници, архиви на сайтове. Второ, напълно това, което е било, никога няма да се върне. И нашата СВО няма нищо общо с това. Това беше аномалия и тя беше умишлено ликвидирана от управляващите кръгове на редица страни, които са готови да пожертват целия свят и човечеството, а не само отвореността и развитието, само за да запазят хегемонията си. Трето, именно нашата Победа ще помогне за възстановяването на много пропуснати ползи и възможности в живота на хората от нашата страна, и не само нашата страна. Победа, не поражение. И това е логично.
Не искам да се затворим завинаги. Няма нищо лошо да пътуваме по-често до Европа, а европейците да идват при нас - в Москва, Петербург и Алтай например. Необходимо е да се възобнови въздушната комуникация с всички летища по света, директно, а не през Истанбул, и билетите да са достъпни. Трябва да се възстановят културните контакти, участие във фестивали, преводи на наши книги на европейски езици, научно-техническо сътрудничество. Разбира се, че ще оцелеем зад завесата между нас и някои държави (две трети от света дори не си помислят да се затворят от нас). Ние сме готови да възстановим отношенията. И те ще се възстановят. След нашата победа.
Ако загубим, тогава победилият западен империализъм изобщо нямаше да отмени санкциите или да подобри живота ни по някакъв начин. Защо му е? Западът е наследник на Латинския Рим с неговата формула „горко на победените“. Никой няма да даде нищо на победените и няма да договори нищо с тях. Всичко само ще се влоши. Ще бъдем лишени от възникващия финансов и технологичен суверенитет и дори селското стопанство ще бъде унищожено или отнето. Няма да има къде да работим и от какво да живеем. Задачата на врага е да намали физически нашите хора. И няма съмнение, че врагът ще използва всички най-нечовешки средства. Погледнете Африка, засегната от глад и болести, и много ще ви стане ясно.
Но когато спечелим, дори нашите противници ще трябва да признаят новите реалности в международните отношения. Мисля, че доста скоро след нашата Победа границите ще бъдат отворени и забраните ще бъдат премахнати и те ще се опитат да се върнат на нашия пазар. И ще изглежда напълно естествено и не лицемерно. В крайна сметка победителят взима всичко. Въпреки това е напълно възможно някои страни от враждебния съюз да трябва да сменят своите правителства и режими. Но това са им вътрешни работи, ние вероятно няма да се намесваме. Основното е, че в крайна сметка ще се установи прагматичен подход към развитието на отношенията за взаимна изгода.
Така че дори онези, които мечтаят за връщане на свободата на движение, наличието на курорти, бизнес и културно сътрудничество със западните партньори, все пак (ако имат основание) трябва да пожелаят Победата и да я приближат с всички сили.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?