/Поглед.инфо/ Неотдавнашен доклад на генералния секретар на ООН за заплахата от “Ислямска държава” гласи: „Транснационалната заплаха от тероризъм остава много сериозна и тази заплаха произтича главно от “Ислямска държава”. След като загуби последната си крепост в Сирия през март 2019 г., ядрото на групировката продължава да се възстановява бързо, превръщайки се в подземна мрежа”.
Възниква въпросът: накъде се движи “Ислямска държава” и накъде се извършва това „бързо възстановяване“? Отговорът беше даден на заседание на Съвета за сигурност на ООН в навечерието на новата година, когато руският представител Кузмин изрази загриженост относно укрепването на позициите на “Ал Кайда”, “Боко Харам” и “Ислямска държава” на африканския континент. Руският представител изказа съболезнования на правителството и народа на Република Нигер във връзка със смъртта на над 70 военнослужещи в резултат на терористични нападения над военен лагер близо до границата с Мали. И няколко дни след това руското външно министерство изрази съболезнования към Република Буркина Фасо, където беше обявен национален траур във връзка със смъртта на 40 цивилни и военни.
В концептуалната бележка, представена на Съвета за сигурност, се посочва, че една от основните пречки за напредъка на Африка към стабилност и просперитет е засилената заплаха от тероризъм и екстремизъм от “Ислямска държава” и свързаните с нея “Ал Кайда”, “Боко Харам”, “Аш Шабаб” и АКИМ.
Особено притеснение е формирането на групировката "Ислямска държава в Западна Африка", която се стреми към създаване на глобален халифат в страните от региона и извършване на терористични действия на кръстовището на границите на Камерун, Нигерия, Нигер и Чад. Неконтролираните миграционни потоци, унищожената или неоформена система за контрол на трафика на оръжие и трансграничната контрабанда на наркотици предоставиха солидна ресурсна база за терористичните групировки.
Успехът на държавите в борбата срещу “Ислямска държава” е неравномерен. След поредица авиационни удари по района на Марзук “Ислямска държава” беше изметена от Либия, но това доведе до разпространението на терористи по цяла Африка.
След почти двугодишна пауза “Ислямска държава” се появи отново в Алжир. През ноември 2019 г. една от нейните банди “Джунд ал Хилаф” извърши нападение в южната част на страната. Този район (кръстовището на границите с Мали, Нигер и Буркина Фасо) е една от основните крепости на "Ислямска държава в Голяма Сахара".
“ИДГС”, заедно с групировката "Ислямска държава в Западна Африка", атакува въоръжените сили на Нигерия, Чад, Камерун. Участва в грабежа на оръжие, военни превозни средства, гориво. „ИДЗА“ включва повече от пет хиляди бойци. Известен успех в тяхното ликвидиране донесе военната операция през втората половина на 2019 г. в Сомалия. Сега техните единици са разположени в централната част на континента, в ДРК. Новосъздадената "Ислямска държава в Централна Африка" включва повече от 2 хиляди местни и чуждестранни терористи.
Напълно ново явление беше навлизането на “Ислямска държава” в южната част на Африка. Появата на тази организация в Северен Мозамбик „съвпадна“ с антиправителствените вълнения. Основното „съвпадение“ обаче е нещо друго - тук са открити колосални запаси от въглеводороди и редки метали (в зоната на Медния пояс в Южно Зимбабве). Вече има съобщения за наличието на “Ислямска държава” в Зимбабве и Замбия.
В края на 2018 г. в Южна Африка бяха проведени няколко конференции, посветени на присъствието на “Ислямска държава” на континента. Беше отбелязано, че Африка "няма имунитет от терор".
В бъдеще стратегически важният район на Южна Африка ще привлече повече внимание. В провинцията на Мозамбик Кабо Делгадо разработването на въглеводороди трябва да се ръководи от руски компании. В близост са САЩ и Италия, чиито компании “Анадарко” и “Ени” планират да инвестират 50 милиарда долара за четири години в развитието на газов басейн. В района присъства и Китай, който провежда проучване за редки метали. Най-голямото находище за рубини в света е открито в Кабо Делгадо, британската компания “Джемфилдс” получи правата да го експлоатира.
На този фон е „странната” политика на редица международни органи, които, уж трябва да се борят срещу “Ислямска държава” , придобива специфична логика.
Международният наказателен съд (МНС) започна предварително разследване на ситуацията в Нигерия през ноември 2009 г. Наивните ентусиасти на "международното правосъдие" вярваха, че прокурорът на МНС подготвя обвинителни актове срещу терористите от “Боко Харам”. Въпреки това в течение на десетината години „разследване“ не бяха повдигнати обвинения. Както се вижда от последния доклад на прокурора от МНС Бенсуда, са намерени основания да се смята, че нигерийската армия ... преследва привържениците на “Боко Харам”!
Всъщност МНС в Нигерия действа като защитник на терористите в борбата им срещу правителствените сили.
Това се потвърждава от анализ на ролята на Международния наказателен съд в Либия. Първо, МНС изигра активна роля (издаде заповед за арест) в свалянето на лидера на либийската Джамахирия Кадафи, което създаде безкраен хаос в Либия. Второ, МНС свали отговорността от страните от НАТО и терористичните групировки, всяващи хаос в Либия.
В неотдавнашно изявление на Съвета за сигурност относно напредъка на разследването на ситуацията в Либия прокурорът на МНС Бенсуда отново говори само за случая с Кадафи и три други случая, свързани с членове на неговото правителство. Нито дума за терористичните групировки не беше казана. Международният наказателен съд безсрамно прикрива дейността им.
Тази позиция на МНС намира подкрепа в някои структури на ООН. Те се опитаха да хвърлят примитивен доклад до Съвета за сигурност на ООН, заявявайки, че причината за колосалния прилив на насилие в Либия са ... “конфликтите между фермери и номадски пастири”. Русия основателно отбеляза, че тези конфликти не са причина, а следствие от случващото се в Либия.
Разпространението на "Ислямска държава" по света като цяло и в частност в цяла Африка е резултат от планираните действия на институциите за глобално управление, използващи тази терористична организация като свой боен отряд.
Превод: В. Сергеев