/Поглед.инфо/ В края на първата седмица от турското военно нахлуване в Сирия настъпи драматичен обрат, който коренно промени стратегическото положение и, както изглежда, ще доведе до края на войната в страната. В резултат на непрекъснатите ежечасни преговори в "дипломатическата академия" - Центъра за помирение на страните в руската база „Хмеймим“ - представителите на сирийското централно правителство и сирийските кюрди от Рожава успяха да постигнат принципно споразумение за съвместни действия за противодействие на турската намеса.
Общата картина в театъра на операциите в зоната на инвазия веднага решително се промени. Разширените звена на правителствената Сирийска арабска армия (САА), предимно от 5-и механизиран корпус, обучен от руски съветници, както и 7-ма механизирана дивизия, със светкавична скорост заеха почти всички ключови точки в Рожава.
На запад те навлязоха в големите градове Манбидж и Кобане, като по този начин затвориха пътя на турците да прехвърлят подкрепления от Идлиб и Африн за създадената от тях марионетка Сирийска национална армия (СНС).
В центъра CAA неочаквано прескочи Ефрат при най-големия язовир в страната – „Табка“ и окупира Айн Аса, ограничавайки възможностите за разширяване на турския "коридор" в този участък.
В източната част на Рожава, в района на действителната столица на местните кюрди Камишли, ССА, въпреки всички превратности, запази добре укрепен гарнизон, приблизително с размер на бригада. Получило подкрепления, това съединение почти изцяло постави под контрол целия източен регион, не оставяйки на турците никакъв шанс за напредък в тази част на страната.
По този начин, ако погледнете картата на турските стремежи и реалното състояние на театъра на военните действия, става очевидно, че блицкригът на Анкара в Сирия не успя.
От планираната от турците зона с дължина 340 км те успяват да заемат само ивица от 80 км между градовете Тел ал Абияд и Рас ал Айн. Ясно се вижда, че когато сирийските войски от запад и изток се съединят, а те неизбежно ще направят това в следващите часове, турският буфер ще се стесни още повече. Турската армия има изключително ограничени възможности за по-нататъшно разширяване и промяна на ситуацията в своя полза.
Чуждестранните военни анализатори отбелязват, че ако в първите дни турската армия беше обхваната от еуфория, поради това, че кюрдският фронт се разпадна толкова неочаквано лесно, сега тя е в състояние на объркване и безпокойство.
Турците не са очаквали да се борят със закалената в битката редовна армия на Сирия, особено без подкрепата на авиация, тъй като Русия ясно предупреди, че няма да позволи използването ѝ срещу САА. През последните дни, както министърът на отбраната, така и началникът на Генералния щаб на Турция редовно се обаждаха на своите руски колеги, очевидно опитвайки се да дадат разширително тълкуване на споразуменията за зоните за сигурност между страните. На тях обаче очевидно е отговорено, че всички тези опасения не са свързани с действията на сирийската правителствена армия, защитаваща националната граница.
Всъщност Анкара самоуверено се хвърли в задънена улица, което може да завърши за нея с огромен военен, политически и икономически провал. Турция направи три основни стратегически грешки.
1. На първо място, тя подцени възможността за постигане на споразумение между кюрдските лидери и сирийското ръководство, а също така погрешно изчисли непосредствените намерения и възможности на последното. Според някои източници турците са повярвали, че Дамаск ще използва тяхната операция за напредък в Идлиб и няма да има време да реагира на турските действия в Рожава. Оказва се, че Асад е готов да преговаря.
2. Турция не успя да привлече подкрепата на нито една държава. Тя ограничи възможностите си, намирайки се под градушка на международна критика, без подкрепата на най-близките си съюзници, някои от които, като САЩ, наложиха санкции срещу нея. Накрая Ердоган със собствените си ръце осигури международната легитимация на правителството на Асад в защита на кюрдите, което беше лишено от такава дълго време.
3. Искайки да ограничат загубите си (предимно по вътрешнополитически причини), турците използвали твърде малко контингент в операцията (3-4 бригади). Те се опитаха да поставят основната тежест на сраженията върху бързо създадената от бойците в Идлиб и Африн Сирийската национална армия (СНА). И ако турските части в редица точки постигнаха целите си, то СНА беше навсякъде победена от правителствената САА и отделните кюрдски отряди, които се присъединиха към нея. Анкара не е в състояние да извърши ескалация за сметка на собствените си сили; благоприятният момент за това е пропуснат.
И това са само част от проблемите, пред които е изправена Турция. Според един от политическите лидери на сирийските кюрди, съпредседател на Партията на демократичния съюз (ПДС) Салих Мюсюлман, споразумението, подписано в „Хмеймим“ между Дамаск и кюрдите, съдържа по-специално следната цел: според споразуменията на този етап страните ще се съсредоточат върху поемането на контрол над границите на Рожава, а впоследствие съвместните сили ще започнат да освобождават държания от турците кюрдски кантон Африн. Вероятно е тази атака да засегне Идлиб. Самите турци дадоха основание за това, когато замесиха бойците от Африн и Идлиб в операциите в Рожава, нарушавайки всички споразумения за зони за деескалация. Вместо "малка победоносна война" турците може да се сблъскат с обрат, за какъвто просто не са готови.
С. Мюсюлман категорично отхвърли всички обвинения, че кюрдите освобождават от лагерите бойците от „Ислямска държава“. „Не освободихме никого. Тези, които успяха да избягат, избягаха заради турския обстрел на лагера и затворите. Например, околностите на затвора в Айн Иса бяха бомбардирани. В Айн Иса също имаше американски войски. Защо мълчаха, когато турците стреляха по лагера и затвора, защо не спряха турците?“, заяви той. Правителствената CAA вече се приближи до този лагер и ще поеме попечителството над всички останали лагери. Това само ще увеличи доверието в Дамаск като борец срещу тероризма.
Може да се предположи, че неуспехът на турската операция в Сирия ще предизвика в Анкара желание да се прехвърли отговорността за това на някой друг. Не е изключено да възникне известна вълна на недоволство от действията на Русия. Въпреки това, няма причина за това. Най-добрият изход в тази ситуация, превръщайки се в обща победа на здравия разум, би било, например, използването на посредническите услуги на същата „дипломатическа академия“ в Хмеймим. Продуктивният диалог с Дамаск в настоящите условия е единственият вариант Анкара да запази реномето си.
Превод: В.Сергеев