/Поглед.инфо/ Прозрачният намек на г-жа Хейли в ООН показа словесната готовност на САЩ да продължат и дори да ескалират конфликта в Сирия. Засега всичко върви по ред – „таласъмите“ в Източна Гута са намалени до 40% от началния си брой и никой не възнамерява да ги оставя, както съобщи Лавров. Американската дипломация получи знаменит шамар – те не очакваха, че формулировката на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН ще позволи на Русия и на Сирия да продължат да следват линията си.

Ликвидацията на групировката в Гута ще създаде предпоставки за поражението на терористите в Сирия и по същество до провал на американските планове в тази страна. А след това могат да се заемат с изхранваните от Израел терористи край границата с Йордания. Затова и се измисля, съдейки се по всичко, някакъв план да се спасят терористите на юг. Включващ и удари по Сирийската армия и прочее действия.

Основната грешка на САЩ, бе че те глупаво сметнаха, че терористи са тези, които се смятат за такива от САЩ. Дали изобщо не се е вземало предвид, че Русия и Сирия имат съвършено различно мнение, дали в Държавния департамент са вярвали в магията на своята измама, дали изобщо не искат да знаят какво смятат другите (гордост, граничеща с шизофрения)?  В резултат операцията в Източна Гута стана напълно неочаквана за САЩ. При това контраподготовката на Русия по повод химическите атаки пречеше на плановете на САЩ. Дори предприетата по думите на Небензя от терористите химическа атака от 5 март с отравянето на 30 цивилни не можа да даде необходимото за министерството на отбраната на САЩ „потвърждение“. По-скоро работата се намира другаде. Работата е там, че струпването на силите на САЩ не е приключило. Едва на 5 март в морето на кораба USS Wasp (LHD-1) (универсален десантен кораб) бяха пребазирани 6  F-35B Lightning II. Това е първата боеспособна група на самолети от този тип на САЩ. Самият УДК от 3 март следва курс от Сасебо в Япония, през Индийския океан, което няма да му попречи да влезе в Червено море и през пространството на Израел или на „неутрална Йордания“ да произведе „бенефис“ на американската мощ в Дамаск.

Но събитията галопит. Ако УДК не бърза, тогава това ще му отнемат до 16 дни, за да стигне до Ейлат, и той ще бъде на мястото си към 18 март. Ако развие по-висока скорост той ще стигне към изборите за президент в Руси към 16 и 17 март. Показателно ще бъде местоположението му днес – при това при преход без намаляване на скоростта (Т.е. не е безопасно и в стила на американските разрушители да влязат с такава скорост в район, където гъмжи от кораби!), т.е. ще бъдат югозападно от Индия. Ако е дал пълен напред, вече трябва да е близо до Сомалия. На борда може да има близо 2000 десантници (По-скоро 1000)

Между другото (как всичко съвпада!) десантна група от около 2500-3000 души премина през Средиземно море и Персийския залив и един от корабите - USS Oak Hill, така се загуби в търсене на път към Персийския залив, че даже влезе на 7 март в черно море. Останалите кораби на 6 март бяха до Израел. Функцията на тези кораби по-скоро е десант. Къде? В Йордания или в Израел. Защо? Също така за удара са необходими самолетоносачи – има два от тях със съпровод (не по малко от 6 разрушителя с 200 крилати ракети) – „Ейбрахъм Линкълн“ и „Теодор Рузвелт“, които оперират в Персийския залив. Съдейки се по американския опит за анализ на събитията, към тях може да се присъедини самолетоносачна ударна „Дуайт Айзенхауър“ с четири разрушителя и два крайцера (Не по-малко от 200 крилати ракети, при това тя може да влезе или в Персийския залив или в Червено море. Има и теории за още четири подводници клас „Охайо“, заредени с ракети „Томахоук“. Не е известно къде са те.

Сценарият по мое скромно мнение е:

  1. Създаване на нова Ат Танфа на границата с Йордания и на окупираните Голански сили с разтоварените морски пехотинци на янките. За да прикрият окупираните от Израел Голански възвишения и да се създаде нов граничен „сандвич“ от „истинска“ „свободна“ Сирия.

  2. Освен това, прелюдия трябва да бъде комбиниран удар срещу Дамаск от силите на флота и военновъздушните сили. Т.е. добър мощен удар със стотици ракети по съществуващите системи за противовъздушна отбрана на Сирия (област Дамаск) в условия на гъста електронна война те няма да могат да осъществят. Сирийците не разполагат с достатъчно ракети, за да отразяват цялата вълна и по време на презареждането те ще бъдат разбити. Например от израелските приятели са янките. Наред с други неща, целта ще бъде деморализацията на ССА.

  3. Шок и трепет за целия свят. Русия е на дъното, а F-35 се върха (дайте два!). Янките налагат условията на играта и показват на всички, че хегемонът не е толкова слаб. Сирия е фактически разделена

Силите ни за противостоене на подобна атака там са малко. Особено в района на Дамаск. Дори извънредното разполагане на С-400 няма да направи нищо там. Би се постигнало нещо със създаването на комплексна ПВО от различни зенитно-ракетни комплекси с поддръжката на два А-50У. Самолетите на „Хмеймим“ (Су-30 и СУ-35), който може да действат като прехващачи са не повече от 20, макар че ракетите "въздух-въздух", може да достигнат зоната около Дамаск., но реално в момента на удара на янките едва ли ще дежурят всички. Инцидентът на 11 март в „Хмеймим“ перфектно се вписва в темата за определянето на работните параметри на „Панцира“ , за да бъдат неутрализирани чрез електронни война и ракетни удари.

И повод при янките за това, което може да се случи, има – и борбата срещу „Ислямска държава“ (ъгълчето на сирийската територия между окупираните Голански височини и Йордания и „Ал Кайда“. И химическо нападение на „нечовечния режим“ ще „осигури силите на „белите каски“ (по-правилно „кървавите“ каски). Общо казано „всичко за сирийците и демокрацията.

От друга страна ние ги предупредихме и им показахме комплекса „Кинжал“, който уж приличал на „Искандер-М“. Но около него, а и не само около него, има сума въпроси.

1. Нямаме Миг-31 в „Хмеймим“, ако решим да приложим „Кинжала“ по корабите. Те трябва да бъдат вдигнати от Астрахан в продължение на няколко часа (поне 3). Над Ирак те могат да бъдат атакувани от F-22A. Въпреки това, те могат да извършат обстрели от иранското въздушно пространство по американските кораби в Персийския залив. Ако Иран допусне това.

2. Кой/какво ще предостави целеуказването на нашите ракети в Персийския залив и Червено море? В първия случай Иран може, а в Червено море? Ако решим да атакуваме разположените там основни сили на янките. В цялото Средиземноморие те вече разполагат с 4 разрушителя и може би някакъв вид ескорт за десантна група край бреговете на Израел.

3. Атаката по-скоро ще премине през въздушното пространство на Ирак, Саудитска Арабия, Йордания. Без да се влизат във въздушното пространство на Сирия. Там ли ще ги сваляме вражеските изтребители.

4. Нали не заплашваме само, че ще сваляме в отговор (например с предизборни цели)? Ще атакуваме ли кораби? Или пък няма да рискуваме да стигнем до ядрена война?

Разбира се, аз вярвам, че нито СM-3, или СM-6 ще могат да спасят от „Кинжала“ заради неговата скорост и ниска си забележимост. Корабите ще имат едва 30 секунди, за да обстрелват ракетите „Кинжал“, които ще и маневрират отгоре на всичко.

Готови ли се да достигнем до край? Аз вярвам, че янките ще могат да започнат термоядрена война. Те са безотговорни в гордостта си. У мнозина у тях може да се окаже редкият шанс от първо лице да гледат падащи звезди, които все още не са покълнали в гъби. Не се страхувам от смъртта, но се страхувам да оцелея в променения след това свят.

Как смятате? Дали нещата ще се ограничат единствено до дуел над Дамаск или ще прераснат в Трета световна война?

Превод: Поглед.инфо