/Поглед.инфо/ Интервю с акад. Сергей Глазев: Не са много специалистите в страната, които могат по някакъв разумен начиндаябяснят съвършенно необясними неща

-Сергей Юриевич, миналата седмица президентът Путин неочаквано и без да се замисли излетя в Германия. На тайна среща с канцлера на Германия Меркел. Ясно е, че в световните икономика и политика всичко е отишло „с краката нагоре“. Да не би Меркел и Путин да са новата противопожарна команда?

-Ясно е като божи ден, че светът се променя стремително. И на първо място под влиянието на засилващата се агресивност на САЩ, които се стремят да удържат глобалната си хегемония чрез разпалване на световна хибридна война. Традиционно техният основен удар е насочен срещу Европа, защото войната в Европа за американците винаги, според мнението на историците им, е „добра война“. САЩ се издигнаха заради Двете световни войни в Европа, които провокират заедно с Англия. И за да не повтаряме грешките, да не позволим на англосаксонците да ни забъркат в поредната война  в Европа, ние трябва да водим диалог с европейските партньори. Особено с Германия и Австрия. Не само защото те две пъти през последното столетие водят война срещу нас, но и заради ключовата им роля в съвременния Европейски съюз. Ние не можем за трети път да настъпим същото гребло и да си позволим да ни забъркат в нова световна катастрофа.

До последно Германия не бе самостоятелна държава, намираше се под сериозен контрол от страна на Вашингтон. Германските медии се контролираха от американците, чиято войска е разположена там. Германският златен резерв и досега се съхранява в САЩ. Ако Германия успее да постигне самостоятелност в областта на външната политика, ние бихме получили много сериозен и стратегически важен партньор.

-През цялото време в главата ми се върти такъв термин като „световно задкулисие“. Изглежда, че днес то съвсем излезе от релси. Новите американски санкции подразбират забрана за влизане на долари в Руската федерация. Те какво, режат клона, на който седят след Втората световна война?

 - В панаира на лудите, който наблюдаваме във Вашингтон и в Лондон има собствена логика. Тя е подчинена на вътрешните закономерности на глобалното икономическо развитие. Те доведоха до това, че Америка губи лидерството си. Работата е там, че са известни технологични цикли с половинвековен период, свързани с „дългите вълни на Кондратиев“. И всяка смята на дългата вълна е технологична революция, която води до появата на нов технологичен ред. Този процес се съпровожда от много сериозни икономически сътресения: депресия в челните страни, сблъскващи се прекомерното натрупване на капитал в остарели производства, образуването и пукането на финансови балони, обезценяване както на паричния, така и на интелектуалния капитал, безработица и падане на жизненото равнище на мнозинството от населението. Това е много опасен период, свързан с милитаризацията на икономиките на водещите страни, надпревара във въоръжението, изостряне на глобалните противоречия и ръст на военно-политическото напрежение.

Редом с технологичните има и институционални и управленчески цикли с вековен период, свързани със смяната на световностопанския ред. Тази смята се съпровожда от световни войни, в резултата на които се случва смята на властващите елити и доминиращите страни. Иронията на историческата закономерност се заключва в това, че световната война се разпалва от властващия елит на доминиращата страна, но в резултат те винаги губят хегемонията си. Разчиствайки място за нов лидер, израстващ на основата на нова, по-прогресивна и ефективна система на управление на икономическото развитие.

Сега преминава подобен революционен период. За последен път той се случва преди сто години, в периода на разпада на Великата британска империя. Тогавашният ред на световното стопанство ние го наричахме колониален. Великобритания бе лидер в този свят,образец за другите от гледна точка на организацията на промишлеността, търговията, фондовите пазари, банковите капитали. Британската империя, доминирайки моретата, имаше два основни конкурента – Руската и Германската империи в Евразия.

Въпреки двете световни войни, в които англичаните успяват да сблъскат помежду им двата си главни конкурента, Британската империя рухва. Появява се нов строй на световното стопанство, ние го наричаме имперски. Появяват се две големи политически системи – съветската и американската, които за първи път обхващат целия свят. Това строй на големи организации: транснационалните корпорации на Запад, големите производствени обединения при нас. Това  е периода на индустриализация.

Но жизнения цикъл приключва и за този ред в световното стопанство. След разпада на Съветската империя, институционалната система на който не издържа надпреварата във въоръжението, имперският строй придобива универсалния характер на либералната глобализация в интерес на американските властващи елити. В последните години става очевиден залезът на тази система на управление на възпроизводството на световната икономика. На нейната периферия ние наблюдаваме китайското и индийското икономически чудеса, основани на принципно нова система на управление на икономическото развитие. Тук се съчетават социалистическите ценности, частното предприемачество, държавното планиране и пазарната самоорганизация. За разлика от западната система на управление, която обслужва интересите на финансовия капитал, в страните от Югоизточна Азия системата на управление подчинява финансовия капитал и частния бизнес на интересите на обществото, регулира пазара и движението на парите с цел ръст на общественото благосъстояние.

Трябва да се отбележи, че основният инструмент на финансово-икономическата експанзия на имперския ред на световното стопанство са т.нар. „фиатни“ пари. Държавата се научава да създава пари от нищото. Емисията на фиатните пари, които не се  покриват от нищо, става основа за свързване на производствените ресурси за разширяването на големите промишлени системи. Нито Съветският съюз, нито САЩ имат проблем с недостига на пари. Те ги създават, колкото е нужно за разширяването на възпроизводството на икономиката. Има, разбира се, сривове в хиперинфлацията в зората на съветската власт, в следвоенните периоди в капиталистическите страни, когато механизмът за емитиране на фиатните пари се налага и нарушава баланса между паричната система и реалния сектор на икономиката. Но там, където се организира управлението на парите и те отиват за развитието на реалния сектор на икономиката, започва бърз икономически ръст.

Обърнете внимание, че първият отговор на челните страни на структурната криза, която се изостря през 2008 г-. е рязкото увеличаване на емисиите на световните валути. Всички те, усвоили съвършено управлението на фиатните пари, по естествен начин реагират на изплъзващите се възможности за развитие на ръста на паричната експанзия. Например, количеството долари за 10 години се увеличава 4,5 пъти, броят на еврото, йените и лирите се удвоява между 2008 и 2018 г. Това е напълно естествена реакция при наложилата се система на управление на структурната криза чрез увеличаване на инвестициите за сметка на емитиране на фиатни, не подплатени с нищо пари.

Но тази система на управление се разпада днес. В Америка, въпреки че броят на доларите се е увеличил четворно, жизненият стандарт не расте от 30 години. Цели градове се превръщат в гета, едва всеки пети долар, който печатат, достига до реалния сектор, всичко останало се върти във финансовите спекулации, без да дава никакъв ефект за икономическото развитие.

Успоредно с това възниква нова система за управление в Китай, където държавата свързва плана и пазара, съчетава държавната собственост с ключовите условия за възпроизводство, като финансите, инфраструктурата и частното предприемачество. Където държавата регулира пазара по начина, по който частната предприемаческа инициатива работи в обществен интерес, увеличавайки благосъстоянието на хората. И за китайската система за управление основното е повишаването на благосъстоянието на хората. Всичко, което допринася за това, се насърчава. Виждаме чудесен пример за частни компании, които обхващат световните пазари, държавата им помага. Обратното, опитите на финансовите спекуланти да се върнат на пазара на фондовата борса в Шанхай доведе до факта, че всички те бяха тикнати в затвора.

Всеки управник в Китай - от селския старейшина до министъра, отговаря за нарастването на инвестициите в икономическата сфера под негова юрисдикция. Ние нарекохме тази световна икономическа структура, използвайки термина на Питирим Сорокин, който още през 60-те години работи върху теорията на конвергенцията – интегрален строй. В него държавата се занимава с интеграция, тоест с хармонизиране на интересите на всички социални групи. Това се случва днес не само в Китай, но и в Индия, където конституцията определя първостепенността на обществените интереси пред частните. В Корея, където държавата координира всичко. В Япония - знаменитият модел на държавата-корпорация, където частният бизнес е в много тясно съгласуване на своето стратегическо развитие с държавата.

Американският управляващ елит не може и не иска да признае, че САЩ губят хегемония в света. И тази обективна загуба на лидерство ги прави много агресивни и много опасни. Това е един момент. Вторият момент. Какво учат американските политици в университетите? Основната идея на техните курсове по политология идва от учебници от преди сто години – че  за да се контролира светът, трябва да се контролира Русия и чрез нея Средна Азия и Европа, сдържайки Китай. Неслучайно острието на американската агресия е насочено срещу нас. С тази агресия нищо не им се получава, те започват да се нервират, извършват самоубийствени пируети, наистина режат клона, на който седят. Ние не можем да използваме долара без риска от загуба на пари. Това е закономерен, за жалост, резултат и мисля, че това няма да се размине, разсее.  Колкото им е по-лоша ситуацията, толкова повече ще се увеличава агресията им, ще придобива характера на конвулсия, агония на свръхдържава, която е привикнала да ръководи целия свят. Това е много опасно явление.

-Да, това е много страшно. Какви нерви трябва да имат нашите ръководители?

- След рухването на Съветския съюз, американският управляващ елит започна да се увлича с различни теории за края на историята. Франсис Фукуяма написа книга, която им достави удоволствие, за края на историята. Че Америка завинаги се е превърнала в център на света. Световната американска империя, водена от финансовата олигархия, владее, всичко останало е периферия. И това ще продължи вечно. Има много такива утопии. Имаше утопия на Третия райх, и други утопии е имало.

Американският управляващ елит вярва в това, защото след разпадането на Съветския съюз двете ипостаси на имперския икономически ред се сляха в един. Остана световният икономически строй на либерална идеализация. Смисълът на политиката, водена от Вашингтон чрез Международния валутен фонд и Световната банка, беше да се премахнат всички държави, дори и да ги има след това на хартия, за свободното американоцентрично движение по целия свят.

Основният финансов враг на олигархията е държавата, защото му трябва да ограничи произвола на едрия капитал. Едрият капитал не е малкия, който се нуждае от държавна защита. Едрият капитал винаги е в много противоречиви отношения с държавата. Освен това американската финансова олигархия, която се занимава с въпроса за долара, е много по-силна от държавата и формира т. нар. „дълбока държава".

Трябва да се каже, че американската властваща олигархия се отнася към своята собствена американска държава по същия начин, както с всички останали държави: иска нейното безпрекословно подчинение. Кризата от 2008 показва, че вътрешните лица, които седят в епицентъра на тази криза, лично не са пострадали по какъвто и да е начин. А 20 милиона американци загубиха ипотеките си, загубиха спестяванията си. В САЩ жизненият стандарт падна значително, много пенсионери бяха принудени да започнах работа-. А хората от „Уол Стрийт“ абсолютно нагло говореха пред Конгреса – какъв е проблемът?Да, ние печелихме бонуси. Всичко загубиха, а те заработиха от тога огромни бонуси. Не по-малко от 15 трилиона долара на Федералния резерв на САЩ бяха напечатани за спасяването на свързаните с него банки. Американският Конгрес трябваше да стисне зъби, не можеше да направи нищо.

-Тоест акулите от „Уол Стрийт“  потрошиха своите, след което всички останали?

Докато го нямаше Тръмп, президентът Обама водеше положението до сключването на трансокеанските партньорства. Ако САЩ ги бяха подписали с Европейския съюз и с партньорите в Тихоокеанския регион без Китай, това не би било просто зона за свободна търговия. Огромна област, в която държавата е абсолютно премахната от гледна точка на защитата на националните интереси. Ключов елемент в тези две споразумения е правилото, че в случай на спор между чуждестранен инвеститор и държавата, инвеститорът винаги е прав. Ако тези споразумения бяха влезли в сила, няма да има национални държави от гледна точка на защита на интересите на обществото от произвола на световната олигархия. Тръмп обърна въпроса наопаки. Това означаваше разпадането на цялото начинание, краят на тенденцията за формиране на универсален свят, където има само голям капитал.

Той съзнателно ли направи това, или така му се получава?

- Той иска сила. Може би той не е осъзнавал точно какво прави от гледна точка на обръщането на цялата глобална тенденция. Но той има свой електорат – това са работещите американци, средната класа, обикновените хора, които усещат, че всичко ще се провали по отношение на интересите им. Всичко, което се смяташе за пример на американското икономическо чудо - град Детройт, Ню Орлийнс, се оказва в развалини. Целият средено промишлен пояс е едно непрестанно гето. Къде е американската мечта?

Глобалната система на господство на големия капитал потиска всичко. И след разпадането на Съветския съюз започна бързо разрушаване на всички институции на социалната държава, които защитават обикновените хора. И тогава богатите решиха най-накрая да лишат държавата от правото да има глас в спора с „чуждестранните инвеститори“.

Възможно е, без сам да осъзнава, Тръмп да е спрял тенденцията на формирането на еднополюсния свят не защото, да допуснем, заради Русия, както смятат някои. Не, неговият електорат иска изменения. Така че днес главният политически противник на Тръмп са финансовите олигарси, които се формират около Федералната резервна система на САЩ. Те контролират медиите, в голяма степен контролират силовите структури. Те не дават на Тръмп да се разгърне във вътрешнополитическата борба.

Олицетворение на ответния удар по Тръмп е т.нар. „случая Скрипал“. Именно той става предлог за новите луди американски санкции.

Превод: Поглед.инфо