/Поглед.инфо/ „Шок! Сензация! Путин победи“, така реагира светът на почти едноличното решение на Тръмп да изведе официалните сухопътни сили от сирийска територия. Решението наистина не е съвсем очаквано, но изобщо не е такова, каквото го представят медиите.

  1. Извеждането на сухопътния контингент не означава разпадане на коалицията – Щатите все още могат заедно с Англия и Франция да метнат бомбите. Освен това навярно ще уловят „удобния случай“, ако възникне нужда.

  2. Извеждането на контингента не значи отсъствие на съветници, треньори на база, търговски организации. Просто по-малко войници – по-малко загуби. След това Тръмп ще каже, че „е върнал синовете на майките“, рейтингът му ще хвръкне, а електоратът ще се радва. Фактически две години преди изборите Тръмп вече започна кампанията, точки от неговата агитация задължително ще станат „победата над „Ислямска държава“, „извеждането на войските от Сирия“, „извеждане/намаляване на контингента от Афганистан“.

А „Ислямска държава“? На първо място трябва да се разбира, че като такава тя се състои от множество малки групировки, които са свързани в общо звено. Разбира се, няма никаква победа над „Ислямска държава“ нито в Сирия, нито в която и да е друга страна. Има прочистване на определени зони от организацията, с което се занимаваха или Русия, или САЩ. Това се и разбира под „победа“ – локална. Разбира се, Тръмп не е побеждавал никого в мащабния смисъл на думата. Те, относително успешно насочвайки кюрдите, прочистиха земята от терористите (не трябва да отричаме това). Така и според мен те „победиха“.

А кюрдите? На тях сега им е най-лошо. Вероятно именно споразумението с турците стана последната точка по въпроса за „извеждането на войските“. Така „съвпадна“, че в един момент бяха сключени няколко оръжейни сделки, а и като цяло отношенията между Анкара и Вашингтон взеха че рязко се стоплиха. Кюрдите останаха без подкрепа, сами срещу турците. Които се чувстват много удобно на сирийска земя.

Кюрдите така имат само един вариант – да искат подкрепа от Асад и/или Русия. Фактически жестът на Тръмп е най-удивителен именно защото неговото решение занули опитите на кюрдите да оставят за себе си Сирия северно от Ефрат. Все още е рано за гръмки думи, защото всичко може да се обърне по най-неочакван начин, но засега това изглежда на приличен новогодишен подарък от Тръмп за Асад. „Избавих ти земята от „Ислямска държава“, сега е твоя. Заедно с кюрдите“.

А Иран? Един от аргументите за присъствието на САЩ в Сирия, макар и не толкова често изричан, е сдържането на Иран. Самите американци наричат Иран най-голяма заплаха, а така се подкрепя и Израел. Пречи ли това на Иран или на „Хизбулла“. Не. Присъствието на войските на територията никак не влияе нито на ливанската организация, нито на Техеран. Къде по-съществено влияние оказва съответният натиск през Турция, която се намира в непосредствена връзка с Русия и Иран по време на преговорите за Сирия. С турците сега всичко е наред, затова и САЩ избраха тактиката на най-малките загуби, спомняйки си, че освен войници имат и дипломати.

А как това ще повлияе на Русия? Зависи от агресията на турците и миролюбието на кюрдите. И разбира се, от способността на въоръжените части за мобилизация. Ако турците и кюрдите се разберат с Асад, а въоръжените части не се разберат помежду си, ще се получи идеално развитие, мир и дружба. Във всички останали случаи в зависимост от степента на конфликта нещата може да се обърнат на всяка страна – и дори към придвижване на екстремистите северно и западно от Деир ез Зор.

Накрая, как ще се отрази това на Асад? Засега нещата се нареждат добре за него. Формалното отсъствие на САЩ в страната ще удари цялата „опозиция“ с различна степен на умереност. Най-важното е този момент да не се изпусне. По-успешен случай за укрепването на своите, да ги наречем, морални позиции, може и да няма. Сега Асад може да отбележи напредък и за опозицията, и за кюрдите и за идеята за силна демократическа Сирия. Подводните камъни от „изтеглянето на САЩ“ задължително ще се покажат, но до този момент все още има време и трябва да се възползваме от него.

Превод: В.Сергеев