/Поглед.инфо/ Руският външен министър Сергей Лавров в интервю каза, че повечето страни, които подкрепят Москва във връзка със ситуацията в Украйна, са подложени на безпрецедентен натиск. Първите, както Лавров посочи, са Китай и Турция. Според него се наблюдава „просто грубост, която изригва от Вашингтон, тя е, не знам, отвъд всякакви граници.”
Освен това официалният представител на Европейската комисия Петер Стано каза, че Европейският съюз работи с Анкара, Пекин и други столици, „за да подкрепят санкциите срещу Русия и да не допринасят за заобикалянето на ограничителните мерки“. Стано каза, че ЕС се стреми да създаде „единен фронт на международно ниво“, за да „изолира руското ръководство заради украинската криза“.
Китай и Турция са страни с различни тегловни категории в световната политика. Но в сегашната ситуация те са обединени от обявените от тях посреднически усилия при разрешаването на отношенията между Москва и Киев. В същото време, както признава „колективният Запад“, Турция е по-напред в практическото изпълнение на своя мироопазващ сценарий.
С нейно посредничество в Анталия се проведе среща между Лавров и украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган по време на скорошен телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин предложи да се избере Истанбул или Анкара като платформа за възможни преговори на високо равнище между Киев и Москва.
Ердоган се позовава на добрите си отношения с ръководството и на Украйна, и на Русия, обяснявайки собствените си усилия единствено със загриженост заради „проблемите с регионалната сигурност“. Въпреки че зад тази теза стои и желание за по-активно развитие в постсъветското пространство след Втората карабахска война. Украинският президент Владимир Зеленски също се заигра, заявявайки, че вижда Турция като една от страните, които биха могли да действат като „гарант за сигурността на Украйна“.
Що се отнася до Китай, усилията му за посредничество досега бяха посочени само на ниво изявления и не намериха обществено признание в Киев. В крайна сметка Пекин открито споделя опасенията на Москва относно разширяването на НАТО, тъй като е изправен пред подобна заплаха. Според Ван Йи, ръководител на китайската дипломация „днес САЩ се опитват да изградят Индийско-тихоокеанска версия на НАТО близо до границите на КНР“.
В същото време Китай, в отговор на трансформацията на американските военни съюзи, не възнамерява да създава военни блокове с Русия. Ван Йи подчерта, че Пекин се придържа към принципите на „неприсъединяване към блокове, отказ от конфронтация и насоченост срещу трети страни“ в отношенията с Москва.
Но, както показаха виртуалните разговори между китайския президент Си Цзинпин и президента на САЩ Джо Байдън и преди това телефонните разговори на Байдън с Ердоган, американците се опитват да действат от позицията на сила по отношение на Турция и КНР.
Турските и китайските дипломати обясняват на Вашингтон текущото си неутрално отношение към украинския конфликт с готовността си за посреднически усилия, което не предполага участие в санкции срещу Русия.
Всичко това предполага, че Турция и Китай, въпреки очевидните различия в политическата оценка както на самата украинска криза, така и на причините за нея, имат нещо общо в характеристиките на обявения от тях неутралитет. Те са между чука и наковалнята: не искат да развалят отношенията с Русия и не искат да палят мостове със Запада.
Въпреки това Анкара, в триъгълника НАТО-Русия-Турция, обективно разделя натоварения с противоречия Северноатлантически алианс, което изнервя Вашингтон. А Китай, независимо от сблъсъка на Русия със Запада и Украйна, води своя собствена конфронтация със САЩ.
За американците става трудно да оказват натиск върху Пекин и Анкара и защото това може да допринесе за политическото сближаване между Си Цзинпин и Ердоган на платформата на посредниците на украинската криза.
Но на Изток нищо не се случва само по една причина. Движещата сила зад евентуално турско-китайско сближаване остават икономическите интереси на страните, включително инфраструктурни проекти по китайската инициатива “Нов път на коприната”. Може би за Анкара е важно да разчита на Китай в ситуация на санкционен натиск от САЩ поради закупуването на руски С-400, както и на европейските санкции.
Ето защо турските власти, проявявайки известна степен на хипертрофирана активност в украинска посока, често поглеждат към Пекин. Освен това, за разлика от Русия и Китай, западните партньори продължават да възприемат Турция като „второкласна страна”, ако дори не и „третокласна”.
Следователно, въпреки че Белият дом дава да се разбере на Пекин и Анкара, че те „ще бъдат държани отговорни за всички действия, които предприемат в подкрепа на руската агресия в Украйна“, вместо „обединения антируски фронт на международно ниво“, очакван от Запад, с участието на Турция и Китай, може да излезе нещо съвсем различно. Американският натиск върху турците и китайците вече не е критичен.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?