/Поглед.инфо/ Изселването на стоте хиляди арменци от Карабах стана не само трагедия за този народ (уви, преди всичко на няколко поколения от ръководството на самата Армения - но това е отделна тема), но и повод за упреци срещу Русия . Не само по темата „те не защитиха съюзническата Армения“, но и в по-широк, световен мащаб: карабахският прецедент (когато национално малцинство напуска мястото си на пребиваване и се премества в страната, където живеят неговите хора) е нерентабилен за Русия. Защо тогава го подкрепи?
Видите ли, напускането е доброволно, но е ясно, че поради страх от репресии, територията на историческото обитаване като национално малцинство застрашава принципа на правото на нациите на самоопределение, подкрепяйки принципа на териториалната цялост. Но това уж е неизгодно за Русия - в случая с Украйна ние се позоваваме, между другото, на нарушаването на правата на руснаците на нейна територия, обяснявайки с това правото им да се отделят от Украйна и да се присъединят към Русия. И сега се оказва, че подкрепяйки възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан и позволявайки бягството на арменското население, ние си противоречим – и даваме допълнителни аргументи на Киев в неговата „борба за териториална цялост“: ако руснаците не са наред в Украйна, тогава нека да заминат за собствената си Русия, а Донбас и Запорожие ще останат на Украйна.
Нещо повече, ние уж подкрепяме така само на Киев, но и Тбилиси, засилвайки претенциите му към Южна Осетия и Абхазия: тъй като по-голямата част от международната общност признава териториалната цялост на Грузия, изходът от Карабах само засилва надеждите на Тбилиси за връщането на отцепническите региони.
Подобен възглед за последствията от изтеглянето от Карабах по начало е спекулативен - защото сочи към проблем, който няма решение. Противоречието между принципа на териториалната цялост и правото на нациите на самоопределение е заложено не само в документите на ООН (въпреки че всъщност се появява във Версайската система след Първата световна война), но и в нашата собствена история. Как се разпадна СССР? С правото на нациите на самоопределение? Но противоречи на принципа на териториалната цялост на нашата държава, да не говорим, че самата процедура по разпадането на Съюза беше проведена напълно противоконституционно. И след разпадането на СССР възникнаха всички сегашни териториални спорове в постсъветското пространство - съюзните републики станаха независими държави, а някои от автономиите, които бяха част от тях, не искаха да се отделят от Русия с тях (Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, се опитаха да следват този път, както и Крим).
Случаят Карабах е специален в тази поредица, защото тук не става дума за оставане с Русия, а за териториален спор между двете републики. През 90-те години Армения победи - и всички азербайджанци избягаха от Карабах и околните райони, окупирани от арменската армия. През 2023 г. Азербайджан спечели - и сега арменците (помнейки събитията от 90-те години и страхувайки се от реванша на азербайджанците) избягаха от Карабах. В същото време териториалната цялост на Азербайджан (тоест принадлежащият му Карабах) беше призната от цялата световна общност (включително Русия) и дори Армения не се съгласи да признае Република Нагорни Карабах, която формално беше независима. Тоест, в случая имаме работа с комбинация от двата принципа: първо беше нарушен принципът на териториалната цялост (през 90-те години - по отношение на Азербайджан), а сега принципът на правото на нациите на самоопределение се нарушава (по отношение на арменците от Карабах). И двете неща са лоши - но не трябва да забравяме последователността на събитията. Както и фактът, че карабахският сепаратизъм (тоест движението за прехвърляне на Карабах от Азербайджанската ССР към Арменска ССР) стана началото на разпадането на СССР като такъв, тоест е вписан в още по-широка контекст.
В постсъветския период принципът за правото на нациите на самоопределение беше активно използван от Запада в случая с Косово - признаването на отделянето му от Сърбия през 2008 г. стана прецедент. И позволи на Русия да признае Абхазия и Южна Осетия, а след това да се позове на косовския прецедент в случая с Крим. По същия начин ние говорим за правото на нациите да се отделят от държавата, която ги потиска в случая с Донбас, но все пак няма нужда да възприемаме правните аргументи като основни и определящи всичко. Защото във всеки конкретен случай всеки разбира за какво става въпрос.
Отцепването на Косово беше свързано с желанието на Запада да завърши процеса на деконструкция на Югославия, тоест отслабването на Сърбия. Европа и САЩ не се нуждаеха от силен играч на Балканите, потенциално способен да доминира там и особено приятелски настроен към Русия. По същия начин Западът се нуждаеше от контрол над Украйна, за да отслаби Русия, да разруши руския свят и да фрагментира пространството на руската цивилизация. Историята на Карабах принадлежи към друга поредица: не конфронтацията между Запада и Русия, а последиците от разпадането на СССР - голяма Русия - и конфронтацията между двата народа, които са били част от нея. Нещо повече, един от тях - азербайджанският - също е част от големия тюркски свят. Мнозина са сигурни, че той по своята същност е враждебен към руснаците и Русия, но в самата Русия има много тюркски народи, а родината на турците е на нашата територия. Но така или иначе карабахският прецедент не може да служи за укрепване или отслабване на нечии позиции - поради уникалността на самия случай. Още повече, че не е приложим към украинската ситуация.
Ако в случая с Карабах (и Косово) говорим за конфронтация между различни народи (и етнически, и религиозно), то в украинския случай говорим за конфронтация в рамките на една голяма нация. Украинската държавност сама по себе си е сепаратизъм на част от руските земи по отношение на Велика Русия, тоест нарушаване на принципа на териториалната цялост на единната държава. Фактът, че Русия я призна през 1991 г., не променя нищо: законите на историята, живота на народите-цивилизации и държави са много по-важни и сериозни от всички правни норми, приети на този етап в световната общност. В края на краищата тези норми са установени въз основа на интересите на доминиращите цивилизации и работят, докато тези цивилизации са в състояние да ги подкрепят и насърчават със сила (военна, дипломатическа и пропагандна). Нещо повече, те жонглират с тях в зависимост от нуждите на текущия момент: когато е необходимо, се позовават на целостта, а когато е полезно - на самоопределението.
Сами по себе си нито правото на нациите на самоопределение, нито принципът на териториална цялост съществуват - те работят само в рамките на световен ред, който функционира по общоприети правила. Но сега, когато този световен ред, установен от англосаксонската цивилизация, се превръща в нещо от миналото, би било изненадващо, ако отделните му елементи продължат да определят политиките на други цивилизации и сили. Сили, които не само защитават и укрепват своя суверенитет, но и изграждат нова архитектура на световния ред.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?