Срещата на Г-20: какво може да очаква Русия?

/Поглед.инфо/ Обявеният дневен ред на предстоящата среща на върха на Г-20 в Бали, в центъра на която са финансовите въпроси, „епидемичното“ здравеопазване и прословутия „зелен завой“, демонстрира по най-добрия възможен начин, че колективният Запад, чиито „скрити“ институции контролират Г-20 , нищо не е разбрал и нищо не е научил. Неговите лидери все още, пренебрегвайки реалността и динамиката на глобалната промяна, отчаяно се опитват да скочат в последния, ако вече не е откачен, вагон на историята.

Първо, какво е "двадесетицата"? Говорейки за "световен мир" и за "величието" на групата "провеждаща световна политика" в статута на едва ли не "световно правителство", почти забравиха откъде идва. Нека опресним паметта си. Г-20 се появи през 1999 г. и тогава действаше във формат на ръководители на централни банки и финансови министри.

След неконтролирания азиатски колапс (1998 г.) някои решиха да се предпазят от бъдещето и да направят механизъм за "ръчно" управление на кризи. Оттогава Г-20 работи в „спящ“ режим до 2008 г., когато избухва нова криза, останала в историята като „финансова“, въпреки че всъщност е политическа и освен това ръкотворна.

Има сериозни основания да се смята, че целта му е била реализирането на заплахата, информацията за която много години по-късно, през октомври 2022 г., съобщи секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев. Припомняме, че той говори за готовността на Съединените щати в лицето на безпрецедентно увеличение на държавния дълг до стойности, които вече не се „възстановяват“, да обявят дефолт. И следователно незабавно превръща хиляди тонове отпечатани долари в опаковки от бонбони, от които няма практическа полза.

Но на първо място, през 2005 г. се появи широко известното в "доста тесни" кръгове Тексаско споразумение, под което стоят подписите на тогавашните лидери на САЩ, Канада и Мексико - президента Буш-младши, премиера Мартин и президента Фокс. Пълното заглавие на споразумението е „Партньорство за сигурност и благоденствие в Северна Америка“.

Предвиждаше се до 2010 г. да се създаде нова междудържавна асоциация по модела на ЕС - Северноамериканския съюз (NAU) с нова валута „aмеро“ (проби от банкноти и монети вече бяха отпечатани и сечени и дори представени на обществеността и публикувани в медиите ). Споразуменията имаха и втора част, която не беше широко разгласена, но не беше и секретна.

До 2015 г. NAU трябваше да се слее с ЕС в Трансатлантически съюз с друга нова валута - не еврото и не амерото. Планът не беше напълно покрит, но експертите веднага разбраха, че в никакъв случай не става въпрос за нови пари, а за "добрия стар" фунт стерлинг. Точно така: имаше план за възстановяване на Британската империя, премахната през 1946 г. в съответствие с редица американски условия, с които Лондон беше принуден да се съгласи през 1940 г., изправен пред перспективата за катастрофа за своите войски във Франция, притиснати от Вермахта до Ламанша в района на Дюнкерк.

След това Франклин Рузвелт „включи“ олигархичните емисари, които имаха достъп до Хитлер, и реши този проблем при приемливи условия за бившата „господарка на моретата“ (другите две условия бяха преминаването на Саудитска Арабия под контрола на САЩ и оттеглянето на Великобритания от американските активи).

Още по-рано, през 1930 г., се появява Банката за международни разплащания (BIS, БМР) със седалище в Базел. Формално тя е създадена за събиране на репарациите от Германия за Първата световна война. Всъщност това беше част от широк глобалистки план, който включва също законодателни и финансови манипулации около Фед, британското експортно ембарго от 1929 г., флирто с Хитлер и NSDAP и т.н.

Истинската цел на БМР става ясна бързо, още през 1932 г., когато Германия, на фона на популярността на нацистите и в условията на Голямата депресия, се отказа от репарациите. Подготовката за Втората световна война навлизаше във финалния етап и Западът се нуждаеше от институция за финансова комуникация с бъдещия Трети райх, в който се превърна BIS;

Англосаксонските и германските банкери „работеха“ заедно в него, въпреки състоянието на война между страните им. Само един пример: нацистите структурират своя военно-промишлен комплекс в два големи окрупнени холдинга - IG Farbenindustrie и Vereinigte Stahlwerke, а управляващите им компании имат американска регистрация, така че BIS се занимава с пренасяне на печалби от Европа през океана. След 1945 г. фондовете са „разкрупнени” обратно, а архивите са „загубени”. В края на войната, докато работи върху споразуменията от Бретън Уудс, Рузвелт се опита да премахне BIS, но финансистите бързо обясниха на президента истинската му цел и Белият дом отстъпи.

Банка за международни разплащания

Създаването и "популяризирането" на БМР беше извършено по определена процедура. BIS (Банка за международни разплащания - BIS) е създадена с Хагското споразумение на централните банки на пет държави - Белгия, Великобритания, Германия, Италия и Франция. Съединените щати бяха представени от основната от дванадесетте банки в системата на Фед – „Федералната резервна банка на Ню Йорк“, както и банките на групите Рокфелер и Морган - Ситибанк, JP Morgan и First National Banks of New York и Чикаго. Записаха акции на BIS и японските банки.

Петимата основатели, заедно с представители от Швеция, Холандия и Швейцария (държава-домакин на BIS), съставляват нейния борд на директорите. Разширеният състав на съвета, който включва още САЩ, Япония и Канада, е "Групата на десетте". Има единадесет членове. На базата на "десетте" по решение на "Групата на седемте", в края на 90-те години се създава "Групата на двадесетте", в онзи ранен, още "финансов" формат.

От "десетката" "извадиха дребосъка" в лицето на Белгия, Холандия и Швейцария, които бяха "разширени" с единно представителство на ЕС. И те добавиха дванадесет държави от „втория ред“ - членове на бъдещия БРИКС (първото споменаване на тази асоциация е през 2001 г.), както и Австралия, Аржентина, Индонезия, Мексико, Турция, Саудитска Арабия и Южна Корея.

Така че Русия и Китай в общия брой на участниците от БРИКС в Г-20 неофициално са страни от „втора категория“. Освен това Г-20 включва МВФ и Световната банка (СБ), които са едновременно свързани с ООН. От 1931-1932 г. Централните банки на Европа започнаха да се присъединяват към BIS, а след войната и други държави.

Днес BIS е превърната в "Централна банка на централните банки", ангажирана с разработването на "препоръки" за парична политика. Накратко, всички централни банки образуват Базелския клуб, който не включва само Централната банка на Сирия, Иран и КНДР; любопитен факт, нали? Споменатият МВФ при създаването си прихвана част от функциите на BIS; Заедно с групата на СБ тази „троица“ образува това, което експертите наричат „колективната световна централна банка“, чиито клонове са Централните банки – емитенти на световните валути.

Банка за международни разплащания

Има още един деликатен момент. BIS има Комитет за финансова стабилност, въз основа на който беше създаден Съветът за финансова стабилност (СФС-FSB) по време на срещата на върха на Г-20 в Лондон (април 2009 г.). Списъците на „банките, твърде големи, за да фалират“, на които се отпуска „помощ“ за QE програми, се формират ежегодно и до ден днешен от друго подразделение на BIS – Базелския комитет за банков надзор.

Така че нека обобщим. G20 е създадена от G7 на базата на G10, разширения борд на директорите на BIS. G20 е свързана с BIS чрез Базелския клуб, участието в неговите комисии и Съвета по FS. В нея, заедно със страните, влизат МВФ и Световната банка, асоциирани към ООН. Десетката се формира от комбинация от Централната банка и търговските банки, около които оперира Базелският клуб.

Зад гърба на самия BIS стърчат ушите на друга, по-скоро затворена структура - "Група на тридесетте" (G30). Това е асоциация на водещите световни банкери, които съчетават предишното ръководство на Централната банка с настоящото влияние в търговските банки. Редът е следният: G30 формира дневния ред, след което BIS го предава на G20. Палитрата от теми, които са подготвени за предстоящата среща на върха в Бали, не прави изключение. Но преди да преминем към него, още един немаловажен щрих.

Тексаските споразумения за NAU, ЕС и Трансатлантика се провалиха не просто така, без причина (между другото, техен палиатив по-късно станаха погребаните от Доналд Тръмп партньорства - Трансатлантическо и Транстихоокеанско, което след това беше възстановено без САЩ). Русия и Китай активно допринесоха за това.

В навечерието на срещата на Г-20 Нурсултан Назарбаев пое инициативата, като излезе с план за нова световна резервна валута. Най-пикантното е, че казахстанският президент е смятан за британска креатура, откакто през март 1994 г. представи проекта за Евразийския съюз (ЕАС) в Chatham House (организация, призната за нежелана в Руската федерация). Вашингтон и Лондон изпаднаха в ступор от тази инициатива; паузата продължи точно седмица, след което президентът Обама и ръководителите на Федералния резерв и Министерството на финансите на САЩ Бернанке и Гайтнър (член на Г-30) отхвърлиха предложението на Назарбаев по изключително емоционален начин.

След това дневният ред на споменатата среща на Г-20 в Лондон претърпя необратими промени. Именно в резултат на тази промяна се появи СПС-FSB с програмите за QE като принудителен палиатив за Тексас, предназначен да наводни с пари и изплати кризата, измислена в името на фалита на Фед.

Между другото, именно при този глобален колапс Г-20 беше прехвърлен във формата на държавни и правителствени ръководители, в който функционира и днес. Извън проекта „дефолт“ той не се оправдава. Въпреки че глобалните „велики интриганти“ се опитаха да го пренасочат от неолибералния Вашингтон към социалноглобалисткия Сеулски „консенсус“ (2010 г.), това не проработи и тогава намериха „виновин“ в лицето на ексшефа на МВФ Строс-Кан, чиято кариера се срина с чутовен "сексуален" скандал.

В интерес на истината, сигурно трябва да се каже, че Назарбаев по-късно за антизападната си роля, която изигра, си го изкара на Русия, настоявайки за изключително икономическото съдържание на евразийската интеграция, която превърна ЕАС в сегашния безгръбначен ЕАЕС.

G-20, Рим, 2021 г

И тази Г-20, която е изцяло контролирана от западната „десетка” на борда на директорите на BIS, чийто дневен ред се формира от глобалните банкери от Г-30, днес ни се представя като „мярка за ценности”, противоречията в която са почти катастрофа. Пълна глупост, вече между другото мина със „седморката“, от неучастието на Русия в която небето у нас не падна на земята, а напротив, стана по-чисто.

Забележка: Руският президент Владимир Путин отказа да пътува не само до Бали, но и до Банкок, където ще се проведе срещата на върха на АТИС след Г-20. В Индонезия нашата делегация ще бъде ръководена от министъра на външните работи Сергей Лавров, а в Тайланд от първия вицепремиер Андрей Белоусов.

Официално отказът се обяснява с натоварения график на важни вътрешни събития, сред които ясно се откроява подготовката на годишното послание и прякото участие в решаването на въпроси, свързани с мобилизацията. Но има и други мотиви.

Първият и най-важен изглежда е въпросът за сигурността. Вече беше споменато, че при настоящата степен на международно напрежение и заплахи срещу Русия, включително чрез юристи на ООН и Международния съд в Хага, би било безразсъдно да се разчита на извънтериториалните правила за имунитет. Твърде много е заложено както за страната ни, така и за "заклетите" западни "бивши партньори".

Вторият мотив: самата Г-20, поради посочените по-горе причини, отдавна не представлява интерес за никого. Световният ред, който „двадцатката“ олицетворява, се пука по шевовете и се разпада на многополюсен набор от регионални асоциации и съюзи. Интерес представляват широките „полета“ на срещата на върха, използвани от лидерите, включително руския президент, за двустранни формати. Този път обаче Путин няма с кого и за какво да говори.

Президентът на Съединените щати, съдейки по резултатите от междинните избори, е "полукуца патица". „Полу-“, защото въпросът за подреждането в Сената остава отворен до 6 декември, който, ако демократите загубят, тогава Байдън ще „куца“ и с двата крака. И няма да се занимава с международния дневен ред, а с уреждане на спорове със законодателите.

Очаквайки тази перспектива, Байдън и затова се пъчи, отправя ултимативни изявления към Русия, които всъщност се дължат на намаляването на американското влияние върху „казуса“, свързан с бившата Украинска ССР. По същата причина Зеленски също не отива на срещата, въпреки факта, че ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен много искаше да го види.

В Европа, с напускането на Ангела Меркел и Марио Драги (член на Г-30), загубата на доверието към Еманюел Макрон с неговото „подслушване“ и началото на кадрова рокада на Даунинг Стрийт 10 в Лондон, събеседници също не останаха. Или както Путин афористично отбеляза навремето, „след Махатма Ганди просто няма с кого да поговориш ...“.

Владимир Путин

По-голямата част от „второразрядните“, според Запада, участници в Г-20 са наши партньори в БРИКС или в същите двустранни формати – Анкара, Рияд, Сеул, Буенос Айрес. Що се отнася до Си Дзинпин, нашият президент се срещна с него съвсем наскоро, на срещата на върха на ШОС в Самарканд; външните министри са в постоянен контакт, а петата тази година среща на Лавров с Ван И се очаква в Бали.

Затова самият китайски лидер реши да пътува едва в последния момент, когато стана известно за желанието на Байдън да „разговарят“. Трябва да се разбере, че ако руските и китайските приоритети не съвпадат напълно в някои отношения, то това е отношението към вътрешните подреждания в Съединените щати: исторически, - още от съветско време ние имаме по-добри „разработки“ с републиканците, а Пекин има по-малко противоречия, напротив, с демократите.

Ето защо поражението на Тръмп през 2020 г. в китайската столица беше възприето със сдържан оптимизъм. Сега тази разлика се компенсира от съдържанието на документите за стратегическо планиране, приети от Вашингтон въз основа на двупартиен консенсус.

И сега в тях вече не Русия, а Китай е изведен на първо място в списъка на предизвикателствата за САЩ – и като противник също. Но Байдън все още е по-малкото зло за Пекин, тъй като вече не е Тръмп, а новият потенциален лидер на републиканците Рон ДеСантис, който, макар лично да е в противоречие с партийния си предшественик, следва неговите политически насоки.

И последното. Обявеният дневен ред на предстоящата среща на върха в Бали, в центъра на която са въпросите за настъпващата финансова и икономическа криза, „епидемичното“ здравеопазване и прословутия „зелен завой“, демонстрира по най-добрия възможен начин, че колективният Запад, чийто „дълбоки“ институции контролират Г-20, нищо не е разбрал и нищо не е научил. Неговите лидери все още, пренебрегвайки реалността и динамиката на глобалната промяна, отчаяно се опитват да скочат в последния, ако вече не е откачен вагон на историята.

Да участва в тази акция, а още повече да слуша филипиките на американските неудачници и марионетки, загубили влиянието и доверието си, някак си не е по силите на руския лидер. Той си има достатъчно проблеми, и всякак по-важни.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com