/Поглед.инфо/ Сочи беше домакин на тристранните преговори между руския президент Владимир Путин, азербайджанския му колега Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян. Преговорите продължиха повече от няколко часа, като страните не съобщиха подробности. Имаше само някои нюанси.
Както каза Путин, „някои неща трябваше да бъдат премахнати от текста, предварително разработен на ниво специалисти“ (съвместното изявление), въпреки това съм съгласен с общата оценка, че срещата беше полезна.“ В същото време Путин подчерта, че "срещата създаде добра атмосфера за бъдещи споразумения по някои фундаментални въпроси" и "създава условия за по-нататъшни стъпки за разрешаване на ситуацията като цяло".
По-рано беше съобщено, че Пашинян предложи в текста на изявлението да се включи тезата, че арменската страна подкрепя руския подход по въпроса за Нагорни Карабах. На двустранна среща с Путин в Сочи премиерът каза следното: „Искам още веднъж да подчертая, че относно Нагорни Карабах подходите, предложени от руския проект на основните принципи и параметри за установяване на междудържавни отношения между Републиката Азербайджан и Република Армения са приемливи за нас. Надявам се, че вие ще поддържите предложението да се позовем на този документ в текста на днешното възможно тристранно заявление по резултатите от нашата тристранна среща».
Но в приетото изявление не се споменава Нагорни Карабах. Както казва Алиев, "конфликтът в Нагорни Карабах вече е история". Съответно, като се вземе предвид тази позиция, беше изготвено съвместното заявление. Като цяло то е изготвено на основата на добре известни тези, описани в общи линии и според нас съдържа само една важна разпоредба: страните се споразумяха „да се въздържат от използване на сила или заплаха от нейното използване, обсъждат и решават всички проблемни въпроси единствено въз основа на взаимното признаване на суверенитета, териториалната цялост и ненарушимостта на границите в съответствие с Устава на ООН и Декларацията от Алма-Ата от 1991 г.
Следователно изявлението от Сочи, само в своята идейна част, може да залегне в основата на бъдещ мирен договор между двете страни. Останалите резултати мога да се сведат до следното. Достигната е договореност за продолжаване на диалога по нормализацията на отношенията между Азербайджан и Армения, ще продължи търсенето на решенията, необходими за „да се сложи най-накрая точка в така дълго продължаващия конфликт“.
В същото време на пресконференция след преговорите Путин, говорейки за разбирането на целите на активизирането на Запада в тази област, по принцип не се противопостави на това, освен ако, разбира се, не говорим за търсене на мир между конфликтуващите страни. Това предполага, че Москва приема идеята да действа като важна, но не единствена платформа за преговори между Баку и Ереван, което внася допълнителни нюанси в драматургията на целия преговорен процес.
Запазва се системата от преговорни коловози, включително европейски, грузински и руски. Основният въпрос остава открит: под чия егида ще бъде подписан мирният договор? Не е съвсем ясно каква ще бъде новата първа стъпка в разрешаването на отношенията. Делимитирането и демаркирането на границите не е проблем само на географските карти, това е косвено признание на фактора за сигурност на арменското население на Нагорни Карабах, въпреки че то ще бъде записано като пълноправна част от Азербайджан.
Освен това въпросът за транспортните коридори, очертан в мирното споразумение от 9 ноември 2020 г., практически не е свързан с мирното споразумение. Не е ясно и как ще действат в тази посока мисиите на ЕС и ОССЕ, работещи в Армения.
Ясно е нещо друго. Дори да се подпише мирен договор в Брюксел (Алиев и Пашинян пристигат там в началото на декември), никой няма да може да избегне намесата на Русия. Ето защо остава открит следният въпрос: дали срещата на върха в Сочи ще се превърне само в събитие от ритуален характер или ще послужи като тласък за придвижване към подписването на мир под егидата на ЕС?
Междувременно има силно усещане, че Русия започва да се дистанцира, оставяйки „коридор на възможностите“ за Запада. Така или иначе, в Сочи, противно на прогнозите на много руски експерти, на публично ниво Москва не изтъкна нови аргументи за двете страни и не излезе извън вече предложената рамка.
Това изглежда е свързано с факта, че Русия вижда как Западът отслабва и губи способността си да играе голяма игра в Закавказието, въпреки че се стреми да разруши статуквото, което бе създадено през 2020 г. А интересите на такива регионални играчи като Иран и Турция сега са обвързани с Русия. Като се вземат предвид тези фактори, процесът на уреждане на арменско-азербайджанските отношения няма да бъде лесен, изборът на решения ще продължи.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com