/Поглед.инфо/ Преди 75 години, на 4 февруари 1945 г., започва Ялтeнската конференция, на която Сталин, Чърчил и Рузвелт полагат основите на следвоенния световен ред. Те се договарят - въпреки че имат много повече шансове да не се разберат за нищо. Защо това е възможно и как политическата ситуация в света днес отхвърля подобни споразумения?

Сега в Източна Европа и Германия са на мнение, че лидерите на антигерманската коалиция са се договорили толкова неудачно, че буквално година и половина по-късно започва Студената война. В Полша тази гледна точка непрекъснато се развива в рамките на „историческата война“. В Германия също поставят под съмнение успеха на конференцията в Ялта: на Берлин му е все пак много сложно така, челно, както сега поляците, да преразглежда историята. Твърде много са сгрешили.

Самата идея в този контекст изглежда логична. Тези три държави, и лидери, са толкова различни през 1945 г., че по подразбиране не могат да се разберат за нищо. Така резултатите от конференцията в Ялта се превръщат в „манипулиране на числата“ (има се предвид „процентното споразумение“, когато Сталин и Чърчил мълчаливо пишат процента на влияние в една или друга държава).

Всъщност отношението към Ялтенската конференция и нейният резултат не се е променяло през всичките тези 75 години и буквално едва тези дни се появяват такива коментари. Да, разбира се, в Полша винаги е имало гледна точка, че Западът (по-специално Чърчил) е предал правителството на Арчишевски, което стои в Лондон и мечтаеше за Реч Постолита „от море до море“. В САЩ има стабилна група лобисти, които редовно призовават да не се признават границите на СССР, особено в Прибалтика. Тези хора са наследени от поколенията, възприели тази гледна точка по наследство от своите баби от Естония и Латвия. Унгария изпитва вечно негодувание, че едва ли не насила я правят страна-победител, и тази бомба предстои да избухне.

Като цяло преобладаващата гледна точка в Европа днес е, че световният ред в Ялта след 1991 г. става просто опасен. И единственият изход в тази логика на пропаганда е създаването на Европейския съюз и неговото максимално разширяване. Грубо казано, каква е разликата за Европейския съюз, как е очертана границата на същата Унгария. Ако потомъкът на трансилванските унгарци иска да отиде в родината на своите предци, тогава той дори не се нуждае от виза. Това е чисто бюрократичен подход на бюрократичния колос Европейския съюз. Идеята за обединена Европа без национални граници и национална идентичност вече не е достатъчна за никого, с изключение на тези същите европейски служители.

Именно териториалните последици от Ялта предизвикват сега толкова радикални тълкувания. Решението за създаването на ООН, което макар официално да не е прието в Крим, а отложено за април в Сан Франциско, е подложено на по-малко критики. Макар че никой не спори, че ООН се оказва неспособна да предпази света от войни, страните-победители все пак предпочетоха да разрешат отношенията си по пътя на двустранните преговори. Независимо от това, основните принципи на дипломацията и определена съгласувана и разбираема система на световните отношения ООН поддържа.

Дори ако този механизъм е несъвършен, отказът от него сега означава да се сринат останките от световната дипломатическа система и окончателното преминаване на “понятията” в американското им разбиране. Пример от последните дни: фантастичният план „сделката на века“ на Доналд Тръмп за Палестина. Въпросът не е, че той е нереалистичен или нарисуван на контурна карта от зетя на американския президент Джаред Кушнер и посланика в Израел Дейвид Фридман. Работата е, че това е заявление, потвърждаващо САЩ в качеството на единствен и самодеен разпоредител на световната история, включително чрез прословутата контурна карта.

В либералната преса вече се появиха изявления, че на Русия дори не ѝ е нужно да се напъва и да се представя, че е велика сила, защото в реалния, видите ли, свят има само един полюс на силата - САЩ. Искали са и са измислили „Сделката на века“ и не съществува многополюсен свят. И това между другото го казват хората с руски паспорти.

А Ялтенско-Потсдамската колкото и да се отнасяте към нея, предполага точно многополюсност на практика. Да, няма ги другите, а останалите са отишли далеч. Например, няма Британска империя, над която слънцето да не залязва. Рузвелт буквално не пуска Чърчил от кораба по време на преговорите в Дъмбартън Оукс, докато британският премиер не се съгласи да демонтира империята, започвайки от Индия. Вечно мрачният израз на Чърчил в Ялта демонстрира пред света, че основната пострадала страна в случая е Британската империя.

Ялта като образец на преговорен процес показва, че дори толкова далечни страни и хора могат и трябва да се споразумеят в режим на Реалполитик. Това умение сега е до голяма степен загубено. В САЩ месианската идеология и агресивните икономически политики изпреварват реалността. Ялта дава пример как да се отделят преговорните приоритети, а всичко излишно да се остави за по-късно.

Тук отново ще се обиди самосъзнанието на шляхтите. “Оставили са ни за по-късно”. Полша от векове е убедена, че светът се върти около нея. А Втората световна война е била някаква лична война и всички останали са пили кафе на брега на морето. И отказът на Чърчил в Ялта да подкрепи омръзналото му имигрантско правителство се възприема като предателство. А какво му оставаше да направи? В заключителните документи на конференцията така е написано: „новата ситуация в Полша е създадена в резултат на нейното пълно освобождение от Червената армия“, а “Армия Крайова” може да се откаже от своите страшни меморандуми “за нарушението на суверенитета на Полската държава”. По-рано е трябвало да мисли. Може би към 1938 година.

От друга страна, Ялта и резултатите от нея, както се вижда след 75 години, демонстрират, че на планетата има конфликти, включително и Европа, които могат да бъдат решени само с тояга и то не за дълго.

Спорът на Сталин и Чърчил за Балканите е също прекрасен пример. Безкрайните териториални и междуетнически противоречия са характерни за цяла Европа, не само на вечно тлеещите Балканите и никакъв Европейски съюз не може да им помогне. Така и Ялтенската система успява само за известно време (макар и значително) да ги прекрати, защото използва прословутата неокастрена тояга. Да, системата на ЕС засега премахва заплахата от глобална конфронтация между големите страни (Германия, Франция и Великобритания), но не може да премахне историческите конфликти в по-малък мащаб. Както и като цяло системата на ООН в света.

Но нищо по-добро не е измислено. Човек трябва да бъде последователен: Сталин, Чърчил и Рузвелт се оказват най-способните и перспективни политици и дипломати на ХХ век. За няколко дни те успяват да изградят уникална система за организиране на света, която съществува непроменена до 1991 г. и все още съществува с известни промени. Да, има и недоволни. (Основно в Украйна и Полша).

И оттогава вече няма опити да се съберат и да говорят как да се живее по-нататък. Разбира се, ние сме оптимисти, но има много причини да се съмняваме, че призивът на Владимир Путин да събере всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН на нова конференция (която по същество и по съдържание да повтори Ялта) ще бъде чута.

И не само защото на САЩ не са изгодни подобни конференции, но и защото уменията за такива преговори са загубени. А доскоро международната дипломация се крепеше именно на такива конференции. Сега традиционната дипломация на практика е загубила този инструмент.

Не трябва да се критикуват конкретни решения, приети в Ялта, както сега демонстрират Полша, Прибалтика и Украйна. Това е особено лесно след 75 години, а още повече от висотата на „моралната правота“ и „борците срещу тоталитарните режими“. И границите не са начертани добре, и политическият режим не е правилен и всичко останало. И въобще не е хубаво Европа да се дели, пишейки се цифри на карта. Може дори да си предадат вид, че се е случила локална амнезия и никой не помни в каква обстановка се води конференцията. Че освен всичко останало се взема решението за влизането на СССР във войната с Япония, по бежанците, по следвоенното възстановяване от нулата на разрушена Европа. Но историческата стойност на Ялтенската конференция няма да се промени от всичко това.

Както и няма да се промени и ценността на такъв дипломатически механизъм като мащабната международна конференция. Не сборище във формат Г-7 (или 8 или дори 10 - в зависимост от това как броите), а именно разговор във формат „как да живеем в новите условия“. Ако Сталин, Чърчил и Рузвелт са успели да се договорят, това означава, че и сега е възможно.

Само не трябва да викаме там Грета Тунберг, Илън Мъск, Марк Цукерберг и Бенямин Нетаняху. Нека да почакат отстрани, докато възрастните се наговорят.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели