/Поглед.инфо/ Москва и Анкара се доближиха до осъществяването на проекта за най-големия международен газов хъб. Истанбул е готов да се превърне в център за продажба на руско гориво, което Европа ще купува. Прочетете за амбициозните планове на двете страни.

Какъв е проектът

През октомври 2022 г., две седмици след експлозиите на подводните газопроводи "Северен поток 1" и "Северен поток 2", Владимир Путин изложи идеята за преместване на изгубените доставки в региона на Черно море. И предложи да се създаде газов хъб в Турция за износ в други страни - предимно европейски. Както и електронна платформа за търговия, която може да стане място за определяне на крайната цена на газа.

Предимство ще имат тези, които са свързани с Турция с газопроводна система - Русия, Азербайджан и Иран, отбелязва Павел Севостянов, изпълняващ длъжността държавен съветник на Русия, доцент от катедрата по политически анализ на РИУ "Плеханов".

Конвенционалният модел на хъба изглежда така: през две разклонения „Турски поток“, положени по дъното на Черно море, в страната влизат суровини от Русия (едната линия за вътрешния пазар, другата за европейския). Проектният капацитет на всеки е 15,75 милиарда кубически метра годишно.

Освен това руският газ се изнася за Турция чрез “Син поток”, чийто капацитет е 16 милиарда кубически метра годишно. Така общият потенциал за доставки е 47,5 милиарда кубически метра годишно.

Проектът е договорен с “Боташ” , компания, занимаваща се с тръбопроводи за суров нефт и природен газ, както и с енергийната борса “Епиа”.

Идеята беше приета с ентусиазъм в Анкара. През юли турският министър на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар каза, че Анкара е близо до реализирането на проекта за хъб и вече е създала необходимата инфраструктура. „До 2028 г. ще удвоим повече от два пъти обема на газовите хранилища в Силиври и Туз Голю“, уточни той.

Откъде газ?

Проектът е изгоден за всички - и за Москва, и за Анкара, и за Брюксел. По този начин хъбът на Турция в бъдеще ще ѝ позволи да увеличи обема на вноса от сегашните 50 до 70-80 милиарда кубически метра, каза Байрактар по-рано, и да печели повече от транзита към Европейския съюз.

Русия ще може да увеличи доставките по южния маршрут вместо по традиционния западен. Част от суровините ще се доставят в Европа.

„Създаването на такъв хъб ще помогне на Русия да изнася повече газ – тръбопроводен и втечнен – за Турция и Европа, но преди всичко ще позволи да се поддържат сегашните обеми на доставки на гориво по дългосрочни договори за България, Сърбия, Унгария. Босна и Херцеговина, Гърция, Северна Македония, Румъния“, каза Александър Амирагян, директор на Центъра за икономика на горивната и енергийната промишленост на Централния център за социално развитие.

Европа е загрижена за проекта и продължава да твърди, че руски газ никога няма да се купува. „Ясно е откъде идва, мисля, че Европа няма да го купи“, каза чешкият министър на промишлеността и търговията Йозеф Сикела в края на 2022 г.

Но въпреки негативната политическа среда, европейците ще получават газ в „безличен“ вид.

„Дори ако във втечнена форма местното синьо гориво пристигне в неприятелски настроените към нас европейски страни, там никой няма да задава въпроси за произхода му - днес няма евтини и надеждни методи за определяне на страната на производство на природен газ“, посочва Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.

Вече има газопреносна инфраструктура между ЕС и Турция – „Турски поток“ – и това е важен фактор. Освен това „руски газ” ще се доставя за Турция, а „турски” за Европа. Следователно тук не се предвижда противопоставяне на сегашния европейски дискурс, отбелязва Павел Маришев, член на експертния съвет към Руското газово дружество.

Той изтъква и друго обстоятелство: турският газов хъб е удобен заместител на транзитното споразумение с Украйна, което изтича в края на годината. Това ще даде възможност да се търгува индиректно с Европа, без да се зависи от настроенията на проукраинските политици.

Стабилизиране на европейския пазар

Критиците на проекта казват, че част от горивото може да не се потърси, ако Европа не осигури необходимото търсене. Там обаче вече са извлечени поуки - капризите на политиците струват на региона стотици милиарди долари, а последствията все още се усещат. Въпреки декларирания отказ от руски газ, ЕС продължава активно да увеличава потреблението му.

Освен това индустрията и отделните страни в Европейския съюз, нуждаещи се от достъпни и надеждни доставки, очевидно са за създаването на големи запаси от природен газ „наблизо“, отбелязва Маришев.

В такава ситуация едва ли има място за притеснение от ниското търсене на газовия хъб. Освен това проектът наистина може да стабилизира европейския пазар, твърдят икономистите. Европа все още е силно зависима от вноса. А поддържането на промишлената конкурентоспособност предвид високите цени на ВПГ е изключително трудна задача.

Превод: В. Сергеев