/Поглед.инфо/ Разгърнатият от президента Доналд Тръмп фронтален натиск на САЩ върху Иран засега не е довел до промяна на регионалната стратегия на Техеран. Иранското влияние в Сирия, Ливан, Ирак и Йемен расте, а сега Техеран има намерение да надиграе Тръмп и в Афганистан.
В този дух се изказа секретарят на Висшия съвет за национална сигурност (ВСНС) на Иран адмирал Али Шамхани, посетил на 26 декември Кабул за преговори със своя афганистански колега Хамдула Мохиб, съветник на президента на Афганистан по националната сигурност.
Али Шамхани първи от иранското ръководство публично потвърди, че Техеран води преговори с талибаните и координира своите преговори с Кабул. Според него, обявеното от президента Тръмп частично извеждане на американските войски от Афганистан открива „прекрасна възможност” да се постигне мир, „опирайки се на вътрешните и регионалните възможности”.
Шамхани призова САЩ да приключат пълното извеждане на войските, чието присъствие няма да доведе до край на гражданската война. Алтернатива на американското военно присъствие иранският адмирал нарича мирното преодоляване на историческите проблеми чрез преговори с тези, „които са готови да оставят оръжието и да бъдат с народа на Афганистан”. Това е общата контура на политиката на Иран по отношение на Афганистан, с цел да се разшири междуафганистанския диалог и конструктивното взаимодействие между противоборстващите групи в раздираната от гражданска война страна, преживяваща чуждестранна окупация. Американската намеса тук само пречи.
След въвеждането на войските на САЩ и НАТО в Афганистан преди 17 години, през 2001 г., трябваше да се признае, че западната военна коалиция няма да смаже въоръжената съпротива на талибаните. Сега афганистанското правителство контролира не повече от половината територия на страната – най-ниското равнище, регистрирано от 2015 г.. Талибаните продължават да поемат под свой контрол нови земи, а присъстващите в Афганистан чужди войски не могат да попречат на това.
Плановете на президента Тръмп предвиждат извеждането на около 7000 военнослужещи от Афганистан (примерно половината от оставащия там контингент на САЩ). Пентагонът има още около 25 хил. бойци от различни ЧВК. В страната остават още около 16 хил. военнослужещи от 39 страни, поддържащи САЩ. На срещата на високо равнище на НАТО през юли 2018 г. бе взето решение за разширяването на финансовите задължения на Северноатлантическия блок пред афганистанската армия до 2024 г., но това не е достатъчно за успешната борба срещу талибаните.
Положението се усложнява от това, че американските сили, имащи широки пълномощия да действат независимо от афганистанската армия, не успяха да лишат талибаните от доходи от производството и продажбата на наркотици. През ноември 2018 г. ООН съобщи, че общата площ, използвана в Афганистан за култивирането на опиумен мак, през 2018 г. е в размер на 263 хил. хектара. Това е с 20% по-малко в сравнение с 2017 г., когато посевите заемат рекордна площ, но може да се обясни просто със засушаването в северната и западната част на Афганистан.
Правителството на САЩ, както и преди, залага на въоръжената борба и както и преди, с чужди ръце. САЩ за последните 15 години предоставят на Афганистан повече от 132 милиарда долара под формата помощ за икономиката и въоръжените сили. Американската помощ засилва позициите на правителството в Кабул, но Афганистан, както и преди, е далеч от стабилността.
Докладите за обстановката в Афганистан разкриват липсата на готовност у американската дипломация за начало на мирни преговори. Афганистанските ръководители се раздират от съперничество по етнически и политически признаци. Приетото през 2014 г. във Вашингтон решение за създаването на правителство на националното единство начело с конкуриращите се президент Ашраф Гани и министър-председател Абдула Абдула само увеличи фрагментацията сред афганистанското ръководство.
Подалият оставка министър на отбраната на САЩ Джеймс Матис, критикувайки афганистанската политика на администрацията на Тръмп, подчерта, че САЩ не трябва да се изтеглят от Афганистан, докато „дипломатите не спечелят мира”. Но талибаните по време на проведена през ноември тази година под американски патронаж среща в ОАЕ отказаха да говорят с делегацията на афганистанското правителство. Те настояват на преки преговори с правителството на САЩ и едва след това биха се съгласили на диалог с Кабул.
Какви може да са козовете на иранското ръководство при такива условия? Информацията на медиите около посещението на Шамхани в Кабул не сочат възможността за скорошни промени. Въпреки това, секретарят на иранския ВСНС, който е и заместник на върховния лидер на Иран Аятолах Хаменей, бе приет от президента Гани, на срещата се обсъждаха иранските инициативи по примирието с талибаните. Иранците, които поддържат връзки с ръководството на талибаните, имат представа за издиганите от тях условия. Доколко тези условия могат да устроят правителството на Афганистан и как ще се отнесат към това в Белия дом, ще се разбере по-нататък.
След нахлуването на САЩ в Афганистан, Иран първоначално си сътрудничи с американците, за да създаде новото афганистанско правителство, свободно от талибани. Когато силите на САЩ и НАТО остават в Афганистан, отношенията на Иран с талибаните се променят. Техеран започва да ги разглежда като важна сила за противодействие на влиянието на САЩ край иранските граници. Отношенията с талибаните увеличават за Техеран възможностите за сдържане на влиянието на терористите от „Ислямска държава”. Иран е склонен да разглежда талибаните като една от малкото сили в Афганистан, способни да противостоят на „Ислямска държава”.
Незаконната наркотърговия е също така сериозен проблем на иранско-афганистанската граница. Голяма част от тези наркотици прониква през Иран в другите страни. Техеран обвинява Кабул, че не е способен да обуздава производството на опиати и да предотвратява контрабандата им. За Иран това е голям проблем: повече от 2,5 милиона иранци употребяват наркотици, преди всичко афганистански опиум.
Иран иска стабилност около себе си. Той създава структури за влияние в Афганистан, инвестира в доверени лица от политици до военачалници, от хазарите до групите на Северния алианс. Сътрудничеството с талибаните може да бъде част от тази многостранна стратегия. При това Техеран все повече достига до извода, че САЩ запазват присъствието на своите войски в Афганистан за използването им против Иран.
Превод: В.Сергеев