/Поглед.инфо/ Каквото и да направи президентът на САЩ Доналд Тръмп, винаги ще се намират критици на всяко негово решение и в самата Америка, и извън границите ѝ. Така последната му заповед за извеждането на американските сили (2200 военни) от Сирия бе обявено за предателство от много представители не само на американския естаблишмънт, но и на съюзниците на САЩ. Видите ли, Тръмп зарязва на смърт сирийските кюрди и изоставя в „стратегическа самота” Израел. Критикува се и заявлението на администрацията на САЩ (първото от типа), че няма планове да премахва от власт Башар Асад.
Но да обвинява Тръмп в непредсказуемост може единствено този, който не следи политиката му. Президентът на САЩ още на 3 април 2018 г. заяви, че мисията на американските военни в Сирия е приключила и в скоро време ще бъде изведена. Но тогава на заседание на Съвета за национална сигурност на САЩ министърът на отбраната Джеймс Матис и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дънфорд убедиха президента да забави извеждането на войските. Тръмп се съгласи на отсрочка, „ако операцията продължи още няколко месеца, но не години”.
Изминаха няколко месеца, но ситуацията не се промени. Американските военни използваха тези месеци за по-нататъшна ескалация на военната намеса без каквато и да е ясна цел. Американският президент бе вкарван в капан по този начин. Съюзниците, които сега говорят за предателството на Тръмп, сами нямаха намерение да участват в тази война. А съперниците на САЩ в региона, към които започна да се приближава и Турция, имат явни преимущества на сирийския театър на бойните действия. Newsweek пише, че усъвършенстването на бойния потенциал на Русия и на правителствените войски в Сирия е поставило намиращия се там американски контингент в тежко състояние. Американците така и така не са били канени от никого в Сирия. На Тръмп му бе сложно да засилва и занапред позициите на САЩ в страната, без да има подкрепата нито на ООН, нито на Конгреса.
Тръмп реши проблема по своя си начин – той разсече гордиевия възел, обявявайки, че победата над тероризма е постигната. На останалите им остава да гадаят какво ще се случва по-нататък в Сирия.
Най-драматично последствие от това решение може да има за сирийските кюрди (около два милиона души, създали в североизточна Сирия с подкрепата на американците квазидържавата Рожава. Сега съществуването на Рожава е под заплаха.
Анкара вече съобщи, че няма да се откаже от плана си за „настъпление” срещу „терористите” в източна Сирия, а само го отлага (чети: докато американците не си тръгнат). Официално се мотивира с това, че Турция има намерение, заедно със САЩ, да разбие докрай останките на „Ислямска държава”, за което уж непосредствено са се договорили Тръмп и Ердоган. Стопанинът на Белия дом потвърди това в „Туитър”. Потвърди го и на 21 декември и външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Сирийската правителствена армия би могла да се справи с раздробените отряди на „Ислямска държава” и без турците, ако не ѝ пречат, но на Анкара не ѝ се занимава особено с „Ислямска държава”. Тя иска да изтрие Рожава от картата на света.
Според Чавушоглу, вакуумът след извеждането на американските войски „може да се запълни от терористичните организации”, затова и Турция е готова да поеме под свой контрол въпросните (напомняме – сирийски) територии.
Оказал се пред дилема дали да предпочете Рожава или Турция като съюзник, главата на Белия дом не се поколеба и избра втората. Ако американските войски имат между 60 и 100 дни да се изтеглят от Сирия, то съветниците на Държавния департамент, занимаващи се с държавно изграждане в североизточна Сирия, се изтеглиха директно за денонощия. Основният съветник – специалният представител за Сирия Брет Макгърк, който кюрдите приемаха за едва ли не основател на тяхната държава, не крие негодуването си. Макгърк, представящ се самия себе си като новия Лорънс Арабски, обвини Белия дом, че той „изоставя съюзниците на САЩ” в региона. Впрочем, някои турски експерти смятат, че този американски политик носи немалка отговорност за хаоса в региона. Именно Макгърк бе основният автор на новата Конституция на Ирак, потопила тази страна в гражданска война. И той също така скланя сирийските кюрди на страната на САЩ с обещанието за собствена държава, на която така и не ѝ е съдено да се осъществи.
Командването на кюрдските Сирийски демократически сили вече направи заявление, в което осъжда решението на САЩ и говори за решимостта да продължи борбата. Кюрдските лидери се вълнуват не само от изтеглянето на американците, а от американската сделка зад гърба на кюрдите с турците. В заявлението се посочват намерението на Турция да извърши агресия срещу Рожава с „мръсни планове и игри”. Обявявайки извеждането на своите войски едновременно с информацията за продажбата на Турция на системи за ПРО „Пейтриът”, САЩ, както смятат кюрдите, са дали зелена светлина на плановете за „турска окупация” на тяхната територия. Но те не искат, незнайно защо, защита от ООН, макар и територията на Рожава да е законна територия на Сирия и трябва да говорят за каквото и да е с Дамаск.
The New York Times отбелязва, че ако кюрдите продължат борбата сами, то те няма да удържат контрола над завзетите територии.
Какво я очаква Рожава? Може да я спаси единствено признаването на суверенитета на Дамаск над тази територия. Ако сирийските правителствени войски влязат в Рожава, турците няма да рискуват да влошат рязко отношенията си с Русия и няма да започнат настъпление. А и североизточната част на Сирия не им е нужна, на тях им трябват просто гаранции, че ще се прекратят процесите по създаването на квазидържавата и че от там няма да има заплаха за стабилността на Турция. Дамаск и Москва са готови да осигурят това. Руските представители винаги са изразявали готовност да работят с Дамаск в плана за осигуряването на националните права на сирийските кюрди на взаимно приемлива основа. Ако кюрдите се бяха решили по-рано, преговорите със сирийското правителство щяха да преминат при по-благоприятна атмосфера за тях. Но по-добре късно, отколкото никога. Ако компромисът между лидерите на Рожава и Дамаск не бъде постигнат, сирийските кюрди може би ще ги очаква катастрофа.
Превод: В.Сергеев