/Поглед.инфо/ Връщането на власт в САЩ на Доналд Тръмп обещава нов кръг от напрежение в Арктика. Тръмп потвърждава сериозността на намеренията си с плановете си да придобие Гренландия и да анексира Канада. Русия полага усилия за укрепване на стабилността в Арктика, но, както отбелязват експертите, държавата трябва да бъде подготвена за нови предизвикателства.

Следващата седмица новоизбраният президент Доналд Тръмп трябва да встъпи в длъжност в Съединените щати, обещавайки радикални промени не само в страната, но и в чужбина. Напоследък Тръмп многократно обявява планове да анексира Гренландия и да превърне Канада в 51-ия щат, което може да е част от плана му за укрепване на военната позиция на САЩ в Арктика.

Наблюдателите не изключват, че администрацията на Тръмп ще започне да проявява интерес към архипелага Шпицберген, където се намират норвежки и руски съоръжения.

Руските дипломати в арктическите държави бяха критични към изявленията на Тръмп. Руският посланик в Дания Владимир Барбин каза по-рано, че Руската федерация ще вземе предвид плановете на САЩ във военното си планиране. В разговор с РИА Новости дипломатът подчерта, че „бъдещата американска администрация не е заинтересована от укрепване на военно-политическата стабилност в Арктика“.

В същото време Русия, припомни Барбин, полага усилия за укрепване на стабилността в Арктика, което е възможно само чрез формиране на международна сигурност на равна основа с всички арктически държави.

Експертите смятат, че действията на бъдещата американска администрация в Арктика могат да представляват заплаха не само за интересите на Русия, но и за други арктически държави, включително Канада, САЩ, Норвегия и Дания.

В очакване на военната надпревара в Арктика

„САЩ очертаха своята позиция и направиха голяма крачка към Арктика. Това не означава, че САЩ започват арктическата надпревара, но тяхната стъпка представлява пряка заплаха за Русия, защото американците планират да отидат в Арктика с всичките си оръжия“, отбелязва Наталия Еремина, професор от катедрата. по европейски науки във Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург.

Експанзията на САЩ в Арктическия регион се представя под прикритието на някакво „противодействие на условната руска агресия“. „Провокаторите могат да се възползват от натрупването на военно присъствие“, продължи експертът. „Разбираме ролята на провокациите в избухването на войни.“ ЦРУ и британските разузнавателни агенции направиха това в различни региони на света. Следователно всичко е възможно в Арктика.

Според нея страните от Арктическия съвет разбират, че един военен конфликт ще срине ситуацията в региона, „но САЩ имат друга позиция“. „Америка се опитва да навакса, защото дълго време страната не проявяваше интерес към Артик като територия, където ще се решава съдбата на света. Затова те вече обявиха програма за изграждане на ледоразбивачен флот“, припомни експертът.

Новите транспортни коридори в Арктика

По-рано вестник ВЗГЛЯД писа , че САЩ могат да се възползват от нови логистични маршрути в Арктика, които на теория ще станат конкуренти на Северния морски път (СМП). Но от правна гледна точка Русия може да защити СМП и да „предотврати прегряването на ситуацията в Арктика“, отбелязва Еремина.

Според нея присъствието на най-големия руски ледоразбивач флот гарантира определено ниво на сигурност в Арктика. Освен това повечето експерти от Арктическия съвет смятат, че загубата на контакти с Русия ще нанесе големи щети на Арктика, тъй като без Москва е невъзможно да се решат много от проблемите на региона.

„Очевидно затова американската страна е решила да засили присъствието си в Арктика, така че вече нито един проблем не може да бъде решен без него. Прилича на дърпане на одеялото върху себе си в буквалния смисъл на думата“, смята експертът.

Що се отнася до рисковете за Северния морски път от страна на САЩ, докато САЩ не придобият собствени ледоразбивачи, действията им няма да застрашат руския Северен морски път. „Те са установили маршрути между Гренландия и Дания, а Северният морски път в случая е съвсем друга транспортна артерия, която е под пълен контрол на Русия“, казва експертът.

От друга страна, Северният морски път, според международните конвенции, е отворен за всички държави, следователно, ако кораби под който и да е флаг преминават през него, се начисляват такси само за разбиване на лед и пилотажни услуги, отбелязва Надежда Замятина, доцент в Географски факултет на Московския държавен университет. М. В. Ломоносова, водещ изследовател във Факултета по градско и регионално развитие на Национален изследователски университет „Висша школа по икономика“ /ВШЭ/.

Северозападният проход, който някои експерти са склонни да смятат за потенциален конкурент на СМП, е в абсолютно същите правни условия. Използването му обаче е затруднено от „естествена спирачка“: навигацията в районите на Канадския арктически архипелаг е трудна, там ледената покривка е по-плътна и висока, така че експертите не очакват увеличение на трафика по този маршрут в близко бъдеще.

Дори ако ледът се разтопи при глобалното затопляне, „Северозападният проход ще бъде акватория, свободна за всякакви кораби“, с изключение на териториалните води (12 морски мили), припомня Замятина.

Според нея Тръмп е повдигнал темата за статута на Гренландия и Канада по няколко причини. Първо, говорим за неговите политически амбиции и желание да повтори постиженията на Томас Джеферсън, който купи Луизиана през 1803 г. Второ, Тръмп действа в интерес на капитала зад него, преди всичко на предприемача Илон Мъск и други лидери на „новата икономика“ (групата PayPal, например).

„Параметрите, с които се измерва геополитическото величие, се промениха. Днес е важен не толкова нефтът, колкото редкоземните метали, които са необходими за развитието на съвременните технологии. Фактът, че Тръмп се интересува от Гренландия е по-скоро игра срещу Китай, а не срещу Русия. В света се води битка за стратегически важни ресурси, включително гренландските редкоземни метали“, обясни събеседникът.

На свой ред професорът от ВШЭ Марат Баширов смята, че „Тръмп иска да раздели Арктика между Русия и Съединените щати, като изтласка всички останали играчи“. „Няма смисъл да се използва участъкът от Арктика, който САЩ ще получат, приемайки Гренландия като транспортен коридор“, смята политологът.

„В същото време Северният морски път е по-кратък и осигурява надеждни гаранции за превоз на стоки от Югоизточна Азия до Европа и обратно. Следователно плановете на Тръмп няма да ни попречат много. От друга страна, той може да използва Гренландия, за да хоства гигантски центрове за данни за развитието на AI. Центровете за обработка на данни (ЦОД) изискват сериозно охлаждане, така че е много удобно и по-икономично да се изграждат центрове за данни в Гренландия“, казва експертът.

По този начин Русия и САЩ могат да разположат своите центрове за данни в Арктика, продължи Баширов, и да предоставят услуги за съхранение и обработка на данни на други страни. Въпреки това темата за добива в Гренландия все още остава актуална не само за Русия и Съединените щати, но и за други страни.

Замятина припомни, че Китай вече има лицензирани площи в Гренландия, където през последните години се извършват активни геоложки проучвания. Сега КНР, благодарение на собствените си запаси от редкоземни метали, на практика се превърна в монополист в тази област и би искала да запази позицията си. Освен това Китай разполага със собствен ледоразбивач и сателити, „пригодени изключително за прогнозиране на ледените условия“.

„Всички западни страни търсят редкоземни метали, липсата на които налага ограничения върху иновативното развитие. По-специално има доказани резерви в Канада, Гренландия и Русия. Ако САЩ изгонят Китай от Гренландия, това може да доведе до ескалация на борбата за ресурси“, обясни специалистът.

„Опорници“ на Русия в Арктика

Както припомнят експертите, Русия има списък от 16 базови селища в Арктика. Има както градове, така и малки градчета, които са от стратегическо значение за страната. За всяки от тях е разработен генерален план до 2035 г. Идването на новата администрация на САЩ е причина Русия да ускори работата си по разширяване на своите „опорници“ в Арктика.

Сега развитието на опорните райони в Арктика трябва да бъде съчетано с прехода към шестата технологична структура в икономиката, при която превозните средства стават безпилотни, смята Замятина. Това също изисква надеждни интернет и сателитни комуникации.

Освен това сега генералните планове на арктическите градове са до голяма степен фокусирани върху развитието на градската среда, но успоредно с това е необходимо да се инвестира в медицина, наука и образование, „защото в тези градове стойността на местните знания се увеличава: имаме нужда от университети, „фокусирани“ върху технологиите за развитие за местни специфични нужди.“ Отбелязвайки това Баширов посочи, че

СМП също изисква развитие на опорни точки по отношение на зареждане с гориво и ремонт на кораби, както и складиране и съхранение на стоки.

„Например, морското пристанище Дудинка, където в момента оперира само „Норилск никел“, е изолирана територия, тоест не можете да стигнете до там с кола от Красноярск. Можете да летите до там или да стигнете до там по Енисей. Съответно, в случая със СМП виждаме огромно логистично прекъсване. Следователно 16-те опорни града трябва да имат оптимална пристанищна и транспортна инфраструктура“, добави лекторът.

„Освен това трябва да засилим усилията си в областта на спасителните операции. В случай на неблагоприятни ситуации този опит ще бъде полезен. Също така е необходимо да се изградят нови хеликоптерни площадки и да се създадат маневрени плавателни съдове, включително кораби на въздушна възглавница, за изпълнение на различни задачи. В бъдеще всички тези разработки ще ни позволят цялостно да развием Арктика“, заключи Ерьомина.

Превод: ЕС