/Поглед.инфо/ Или ще продължи конфронтацията в духа на Студената война, или ще се стигне до затопляне на отношенията и съвместно създаване на обща архитектура за сигурност
Обобщавайки резултатите от дипломатическата 2024 година на 14 януари, министърът на външните работи Сергей Лавров направи изявление, че Русия е готова да обсъжда гаранции за сигурност на страната, „която сега се нарича Украйна“, но евразийският контекст ще бъде главният в постигането на споразумения.
Министърът ясно отбеляза , че „западната част на континента [Евразия] не може да бъде оградена от такива гиганти като Китай, Индия, Русия, Персийския залив, цяла Южна Азия, там има стотици милиони хора - Бангладеш, Пакистан, а континентът трябва да се развива по такъв начин, че нещата в централната му част, в Централна Азия, Кавказ, Далечния изток, в Тайванския пролив, в Южнокитайско море, да се решават от страните от региона, а не от Столтенберг , който казва, че ние [НАТО] ще работим там, защото сигурността на НАТО зависи от Индо-тихоокеанския регион."
Имайки предвид факта, че в края на януари предстои смяна на властта в Съединените щати, които в лицето на новоизбрания президент Доналд Тръмп вече говорят за необходимостта от геополитическо прекрояване на картата на света, можем да направим ясни изводи, че преговорите с американската страна за Украйна и за Евразия като цяло няма да бъдат лесни.
Въпреки това дискусиите за общоевразийската сигурност са важни и необходими. Те не само отговарят на духа на времето, но отразяват и самата историческа логика. Това е свързано не само с идеята за Голяма Евразия и единно икономическо пространство от Дъблин до Владивосток.
В книгата си Guns, Germs and Steel /Пушки, вируси и стомана/ американският учен Джаред Даймънд обяснява, че в Евразия обменът на информация, опит и технически изобретения е протичал по-бързо, отколкото на други места, и това е довело до един вид „интеграция“ много преди изобщо да се е появила тази дума.
Изглежда, че това трябваше да допринесе за сближаването между народите в съвременността и още повече сега, когато хората говорят за триумфа на прогреса и науката. Новото време обаче съвпада с епохата на Великите географски открития и паралелно с това редица народи на Евразия от западния й полуостров, наречен Европа, изпадат в ужасно невежество, което води до появата на идеи за расово превъзходство , а след това нацизма и фашизма.
Краят на Втората световна война също трябваше да сложи край на конфликтите и беше време да се помисли за мирно съвместно съществуване (тази формула беше разработена впоследствие от Китай и Индия). Но тук активно се намесиха Великобритания и САЩ, които започнаха да участват в съдбата на евразийските народи не само политически и икономически, но и на идеологическо ниво, като всъщност казваха на европейските страни какво да правят.
Сега, като сателит на Вашингтон, ЕС стана заложник на англосаксонските интереси и подкопава икономиката си в ущърб на собствените си страни и народи. От друга страна, у населението и част от политическите елити на Европейския съюз има ясно видима умора от безизходицата. И шансовете за по-адекватни партии и движения на този фон растат.
Ако в Съединените щати, поне риторично, новата администрация възнамерява да рестартира доктрината Монро (разговорите за Канада, Гренландия, Мексиканския залив и Панамския канал се вписват в пространството на Америка ), то техните европейски партньори все още са обречени за взаимодействие на евразийския континент.
И ключовият въпрос е какво ще бъде то. Или ще продължи конфронтацията в духа на Студената война, или ще започне затопляне на отношенията и съвместно създаване на обща архитектура за сигурност.
Вариантът за конфронтация е доста вероятен, дори само защото администрацията на Тръмп ще се опита да подтикне ЕС и другите му партньори да действат като обединен блок срещу Китай.
Русия не се смята от Тръмп и хората му за екзистенциална заплаха за Съединените щати, но Китай, който е наш стратегически партньор и при Байдън, и при Тръмп, ще означава проблем номер едно, включително и поради бързото нарастване на мощта на тази страна и нейното разпространено геополитическо влияние.
Освен това Си Дзинпин открито заяви пред ръководителя на Европейския съвет за значението на търговско-икономическото сътрудничество и подкрепата на Пекин за стратегическата автономия на ЕС. Тази автономия означава по-малка зависимост от САЩ в политическо и военно-стратегическо отношение.
Паралелно с ЕС обаче продължава да съществува и НАТО, което обхваща по-голяма територия от Европейския съюз, включително Турция. А САЩ продължават да играят основна роля в НАТО.
В допълнение към ЕС, Великобритания, която преди това напусна Европейския съюз, но продължава да играе активна роля в политиката на континента, представлява известна заплаха за общата евразийска сигурност. В исторически план Великобритания контролира огромни територии от Евразия от Египет до Индийския полуостров и Китай и все още притежава територия в Гибралтарския проток.
Великобритания се опитва да се възползва от настоящите противоречия и да засили позициите си в различни области. По този начин GeoStrategy Council на Обединеното кралство отбелязва , че тяхната страна е изправена пред критични уязвимости в своите логистични вериги за доставки и способности за морски транспорт.
А осигуряването на въоръжените сили е застрашено от ограничените и застаряващи възможности на корабите за морски превози, контролирани от правителството. Към това се добавя сериозно намаляващия търговски флот и прекомерното разчитане на специални чартърни превози.
Носталгията по старите времена, когато Великобритания се наричаше господарка на моретата, ясно се вижда тук. И сега тя иска да възроди този статус при новите обстоятелства.
Уебсайтът на същия съвет потвърждава централната роля на Великобритания в евроатлантическото пространство и зоната на отговорност на НАТО. Струва си да се добави, че тази организация има проект, наречен Китайска обсерватория, който наблюдава широк спектър от китайски дейности, за които се твърди, че застрашават интересите на Лондон.
Освен това съществува Тристранната инициатива (Великобритания, Полша и Украйна), една от заявените цели на която е „кампания на икономическа и политическа борба срещу Русия с цел разбиване на руската военна машина и отслабване на влиянието на Кремъл. в така наречените страни от „златната среда“, не на последно място в Африка, Южна Америка и други места.“
Така че „британската старица“ ще продължи да прави гадости и на Русия, и на Китай.
Ето защо в евразийските дела трябва да се обърне специално внимание на британските инициативи, които, явно или скрито, винаги ще бъдат насочени към подкопаване на евразийското единство.
Що се отнася до консолидирането на усилията на големите центрове, тук се вижда не само взаимодействието между Русия и Китай. Подписването на всеобхватно споразумение за партньорство във всички области между Русия и Иран укрепва евразийската ос. Русия и КНДР вече имат подобно споразумение, въпреки че корейците не играят такава роля в сигурността на целия континент и са по-фокусирани върху проблемите на Корейския полуостров и американския империализъм.
Индия е друг полюс на възникващия многополюсен свят, който също е заинтересован от укрепване на регионалната сигурност. В допълнение към нерешения проблем с Кашмир (тук има и интереси на ядрения съсед Пакистан) и спорните въпроси с Китай, Ню Делхи си сътрудничи в редица области със страните от ЕС, а санкциите срещу Русия очевидно забавят това взаимодействие.
От друга страна, Индия участва в развитието на коридора Север-Юг през територията на Иран и Русия, а също така се интересува от развитието на Арктика. В контекста на развитието на многополюсния свят, правителството на Моди действа доста рационално, тъй като също е член на БРИКС и ШОС.
Това, което остава, е арабско-мюсюлманският блок на Евразия, където регионът очевидно страда от прекомерното внимание на САЩ - това е окупацията на Ирак и Сирия, подкрепата на Израел за геноцида над палестинците, натиск върху Ливан и запазването на американски военни бази в Катар, Бахрейн, Йордания и Саудитска Арабия.
Но като се имат предвид реалните дела по отношение на Палестина и израелската окупация, очевидно е, че арабско-мюсюлманският свят сега е ясно разделен и подчинен на племенно-националистическо мислене, което значително намалява възможността за широко сътрудничество при решаването на различни проблеми с Евразийските центрове. Друга причина е позицията на очакване от страна на редица елити в региона с надеждата за по-нататъшен спад на хегемонията на САЩ, когато те няма да се страхуват да действат по-открито.
Макар че като цяло консолидацията на усилията на Русия, Китай, Иран и Индия вече говори за наличието на блок дори не евразийски, а световно мнозинство с обща позиция по принципно важни въпроси.
Превод: ЕС