/Поглед.инфо/ Приключват ли петнадесетте месеца ад в Близкия изток? Израел и Хамас ефективно постигнаха споразумение за прекратяване на огъня в ивицата Газа и има голяма вероятност то да бъде спазено. Хамас ще освободи заложниците на няколко етапа, а Израел ще освободи част от палестинските затворници и ще изтегли войските си от Газа.

Последната точка е най-трудна, тъй като израелски политици и служители на различни нива многократно са говорили за намеренията си да запазят контрола над поне част от сектора: неговите северни региони, ивицата, която пресича сектора от изток на запад и го разделя на второ, територията по границите на сектора с Израел... Сега Нетаняху е принуден да се съгласи на постепенно пълно изтегляне на войските, но ако това не се случи, споразуменията ще бъдат нарушени и военните действия ще бъдат подновени.

Как обаче е възможно да се стигне дори до такова споразумение? Въпреки факта, че Тръмп обеща на Хамас „ад“, ако заложниците не бъдат освободени до деня на встъпването му в длъжност, в действителност Израел трябваше да отстъпи. Отиващата и идващата американска администрация съвместно оказваха натиск върху Нетаняху, който обаче по принцип нямаше добри възможности.

Въпреки че на някои изглежда, че Израел е спечелил 15-месечния конфликт не само в Газа, но и в региона като цяло: командването на Хамас е избито, както и лидерите на ливанската Хизбула, властта на Асад се срина в Сирия , а позициите на Иран в региона са отслабени - в действителност това е дори по-лошо от Пирова победа.

Защото Израел не победи Газа. Както пише един писател в израелския вестник Haaretz: „Дори да окупираме целия Близък изток и дори всички да ни се предадат, ние няма да победим Газа.“ В края на краищата истинската цел на Нетаняху не беше отмъщение за атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., нито унищожаването на нейната структура или освобождаването на заложниците.

Основната задача беше ликвидирането на Газа като такава. Жителите трябваше да бъдат толкова сплашени, че да се съгласят да напуснат и да отидат където и да е по света. В краен случай те могат да бъдат групирани в части от сектора, отрязвайки северната територия от него.

Волята за съпротива трябваше да бъде напълно пречупена и тогава Израел щеше да допусне представители на арабските страни в останалата част от Газа, които да поемат върху себе си възстановяването на Газа, която като цяло щеше да остане под израелския поглед и контрол.

Но, убивайки почти 50 хиляди души (въпреки че последните данни на западни експерти сочат, че реално жертвите са над 70 хиляди), включително цялата върхушка и гръбнак на активистите на Хамас, организираха истински геноцид (с бомбардировки на болници, глад и блокада), унищожавайки повечето домове, инфраструктура и икономика на Газа, Израел не успя да сломи палестинската съпротива.

Дори американският държавен секретар Блинкен наскоро беше принуден да признае, че Хамас е вербувал толкова бойци, колкото е загубил, което означава, че партизанската война срещу превъзхождащите сили на окупаторите ще продължи.

Ето защо Нетаняху беше принуден да отстъпи. Въпреки че ще обяви победа и постигане на целите, Израел сам разбира, че не е получил това, което иска. Както пише израелската преса: „Ние сме първите, които плащат цената за избора на Тръмп. Ние сме изнасилени да приемем сделката и ние очаквахме, че ще контролираме Северна Газа и няма да позволим хуманитарна помощ.

Споразумението е наречено „срамно и подло“, а лидерът на ултрашовинистите министър Бен Гвир най-общо го нарече „сделка за предаване“. Сега радикалите могат да напуснат правителството - и тогава Нетаняху ще отиде на предсрочни избори. Опитвайки се да се продаде на израелците като "победител", но Пировата му победа в Газа ще струва скъпо на Израел.

Защото през последните 15 месеца изразът „еврейски геноцид“ придоби второ значение по света: сега това е не само геноцидът срещу еврейското население по време на Втората световна война, но и геноцидът, извършен от еврейската държава срещу палестинците от Газа пред очите на цялото възмутено човечество.

За него няма оправдания и обяснения, а присъдата „виновен в геноцид“ ще бъде произнесена не само срещу Нетаняху, но и срещу самата държава, изградена върху земята и кръвта на местните жители. И затова това е много по-лошо от Пирова победа – това е стратегическо морално и политическо поражение за Израел.

Превод: ЕС