/Поглед.инфо/ Във връзка с настоящия конфликт в САЩ между поддръжници и противници на Доналд Тръмп след президентските избори през 2020 г. все по-често се чуват въпроси защо американската икономика не реагира по никакъв начин на тези бурни политически събития и на рисковете, свързани с тези събития, сякаш не ги забелязва.
Трябва да кажа, че борсовите индекси, които често се разглеждат като най-важният показател за икономическата ситуация в САЩ и други страни по света, отдавна живеят свой собствен живот и нямат нищо общо с реалната икономика, като са показател за някакво напълно различни процеси и явления. Някога по нивото на капитализация на определена компания наистина беше възможно повече или по-малко точно да се прецени колко е ефективна и успешна. Сега тези показатели практически не са свързани помежду си.
Така поради така наречената Пандемия от коронавирус през 2020 г., според различни оценки американската икономика е загубила от 5 до 6% от своя брутен вътрешен продукт (БВП). Но това по никакъв начин не се отрази на фондовите пазари. Например, от октомври 2019 г. до октомври 2020 г. капитализацията на пазара на НАСДАК - това са акциите на високотехнологични компании - се е увеличила от 16 на 21 трилиона долара. И на другите фондови пазари картината е почти същата. Но Международният валутен фонд потвърждава, че в преобладаващото мнозинство от страните в света - с възможно изключение на Китай и няколко други по-малки национални икономики - е имало спад в БВП. А в КНР растежът е малък - 1,52%. Но дори там капитализацията бързо нараства. По предварителни данни капитализацията на китайските компании - което означава тези компании, чиито акции са регистрирани на водещите фондови борси в света - се е увеличила с 41% през 2020 г., до 16,7 трилиона долара. Сравнете тези две цифри: икономически растеж от 2% и ръст на капитализация от 41%, тоест над 20 пъти повече!
А в САЩ ръстът на капитализация през 2020 г. възлиза на 21%, до нивото от 41,6 трилиона долара - с, повтарям, над 5% намаление на БВП. Целият глобален фондов пазар се оценява на 104 трилиона в началото на 2021 година. Ясно е, че лъвският дял на този пазар, 40%, принадлежи на американски корпорации, но самите тези корпорации не преживяват най-добрите времена. Много от тези гиганти имат дива капитализация, но в същото време изобщо получават нищожни печалби или са на загуба, особено ИТ компаниите. Това никога не се е случвало. Преди по правило се смяташе, че стойността на капитализацията на която и да е компания не трябва да надвишава стойността на общата ѝ печалба за предходните десет години. Тоест, ако вашата компания получава 100 милиона печалба годишно, тя може да има максимална капитализация от 1 милиард.
Но днес всички тези формули, които студентите по икономика трябваше да знаят наизуст през миналия век, изобщо не работят. Днес нивото на капитализация на една компания е в реда на нещата, когато надвишава нейната рентабилност не с 10, а 20, 50, 100 и повече пъти. Има дори компании, които имат дива капитализация на фона на непрекъснати загуби. Как така? Просто убеждават хората да бъдат търпеливи - днес или утре ще има технологичен пробив, така че всичките им инвестиции ще се изплатят многократно...
Това се нарича "надуване на балони". Историята изобщо не е нова. Наскоро написах поредица от статии за Великата депресия, която започва с паника на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. и след това прераства във финансова и икономическа криза: първо в Америка, а след това в Европа и по света, която продължава до Втората световна война. Но това беше урок, който никой не се опита да научи. Още през 1927-1928 г. американската икономика започва да се срива. Но преди това, през целите 20-те години, които се наричат „Дивите двадесет години“, има просто неистова инвестиционна активност, всички икономически индекси растат. И само най-предпазливите анализатори предупреждават, че няма смисъл да се залага на ръст, когато икономиката спре: както показателите за печалба падат, така и показателите за заетост, тоест нарастването на безработицата, все повече и повече фалити ... Но по някаква причина комарджиите не реагират на тези предупреждения, продължавайки надуването на "балона". Всъщност това води до колапс. Освен това подобни колапси не се случват спонтанно - има специални хора, които „правят пазара“. Те винаги печелят, това е цинична игра, която няма нищо общо с реалната икономика.
Или да вземем „дот-ком кризата“ от 2000 г., когато има колапс на пазара на високотехнологични интернет компании, където преди това има бум в продължение на няколко години след появата на интернет, и всички казват, че това е основата на „новата икономика“, зад която е бъдещето на човечеството. Но след това всичко се срива и само три години по-късно доверието в интернет компаниите започва да се възстановява. Така днес сме свидетели на всъщност същата история.
Но тук е необходимо да се посочи още един изключително важен момент. Това, което се случва по време на Великата депресия, в сравнение с настоящата ситуация, са детски игри с пясъчник. Защото с какво са надути тези „балони“? Те се надуват от емисията пари, а емисията пари се извършва от централната банка. В САЩ това е системата на Федералния резерв. През Дивите двадесет години ФР има спирачки на печатната си машина. Ролята на такива спирачки е изпълнена от златния стандарт. Тоест е невъзможно да се отпечата неограничен брой долари, тъй като обемът на паричното предлагане е обвързан с размера на златния резерв. И въпреки че реалното покритие на паричната маса с физически благороден метал непрекъснато намалява, поради което беше възможно да се изпомпват долари на фондовия пазар и да се надуват „балони“ там, това все пак е ограничен ресурс.
А сега доларите могат да бъдат отпечатвани неконтролируемо, във всякакво количество и при всякаква скорост, тъй като няма ограничения - нито златни, нито каквито и да било други - върху емисиите на централните банки. Следователно, надуването на „балона“ може да продължи много, много дълго време. Кризата от 2007-2009 г., така наречената глобална финансова криза, предизвика програми за количествено облекчаване: централните банки заявиха, че трябва да спасят икономиката, като инжектират огромни суми пари на пазарите. В резултат на това валутното салдо на ФР от "преди кризата" 800 млрд. долара, което приблизително съответстваше на обема на паричното предлагане в долари, се увеличи до 2014 г. до над 4 трилиона долара. долара, или 5 пъти за 6 години.
Когато третата програма за количествено облекчаване приключи през 2014 г., ФР се опита по някакъв начин да намали количеството долари в обращение, да намали стойността на баланса си, тоест да върне джина обратно в бутилката. Не се постигна значително намаляване, но ръстът в обема на паричното предлагане на практика спря. Но заради коронавируса ФР се върна към политиката на количествено облекчаване, като по всякакъв начин избягва самия термин. Всъщност се провеждат неистови емисии в долари - салдото на Федералния резерв се увеличава с повече от 3 трилиона долара, което означава, че обемът на паричното предлагане се е увеличил със същата сума.
И възниква естествен въпрос: как може в крайна сметка да обясняват във всеки икономически университет, при това през първата година, че инфлацията е един от видовете дисбаланс между парите и предлагането на стоки. Ако обемът на първите се увеличи много по-бързо от вторите, тогава започва инфлацията и ако тенденцията продължи, тя се превръща в хиперинфлация, но нищо подобно не се случва? Всичко е много просто: доларите, направо от печатницата на ФР, преминават покрай реалния сектор на икономиката и се изливат във фондовия пазар. Нито един долар, нито един цент не влиза в реалната икономика. Това е като да се опитвате да лекувате болен човек, така че лекарствата, от които се нуждае, да не попадат в тялото му. Подобно на това може да се опише цялата тази механика, в резултат на което има рекордно надуване на "балони" на фондовия пазар.
Интересното е, че основните бенефициенти на този процес през 2020 г. са технологичните компании от Силициевата долина или, както ги наричат още, „силиконовата мафия“. Като цяло пандемията е изненадващо в полза на технологичните компании: установяването на пълен цифров контрол върху поведението и движението на гражданите, дистанционно обучение, дистанционна работа, онлайн търговия, интернет забавления и т.н. Тоест услугите и продуктите от „цифровия сектор“ на съвременната икономика се оказаха много търсени. Ако разгледаме водещите компании в Силициевата долина, ще видим огромен ръст в тяхната капитализация. Да приемем, че през август миналата година е имало момент, когато капитализацията на „Епъл“ достигна нивото от 2 трилиона. долара.
Трябва да кажа, че като цяло ситуацията в американската икономика се е променила драстично през последните десет години. През 2010 г. банките на Уолстрийт бяха на първите редове в рейтинга за капитализация. Днес картината е коренно различна. Днес ТОП-10 по отношение на капитализацията са предимно компании от Силициевата долина. Някои от тях са преминали границата от трилион долара. В допълнение към „Епъл“, това са още „Гугъл“, „Майкрософт“ и „Амазон“.
Защо точно ИТ компаниите се оказаха основните бенефициенти на „коронавирусната криза“? Защото силите, които обикновено наричаме „задкулисният свят“, изграждат световен електронен концентрационен лагер. А за изграждането на такъв електронен концентрационен лагер и в бъдеще за ефективното му функциониране са необходими преди всичко продукти и услуги на технологичните компании. Затова сега залогът е направен върху тях, върху „господарите на парите“. По същия начин залогът беше поставен от „господарите на парите“ върху банките на Уолстрийт. Не „паричната цивилизация“, за която говорих по-рано, става актуална, а „цифровата цивилизация“ - с всички произтичащи от това последствия.
Реалният сектор на американската икономика, въпреки всички изявления и усилия на Тръмп, продължава да деградира, делът му в американския БВП непрекъснато намалява. И всички рискове, свързани със скандалните президентски избори, с разделянето на страната и възможната гражданска война, неизбежно ще се проявят през 2021 година.