/Поглед.инфо/ От избирането на Каис Саид за президент на Тунис през 2019 г. политиката му отдавна е предпазлива и премерена. Отначало новият президент, който нямаше собствена партия и беше принуден да дели властта с прозападен ислямистки парламент, не можеше да си позволи резки движения, но събра сили за програма за бъдещото възстановяване на страната . Едва след това, в нощта на 25 срещу 26 юли 2021 г., той разпръсна парламента, забрани доминиращата от 2011 г. ислямистка партия Ан-Нахда, зад която стои сянката на Демократическата партия на САЩ и ръководството на Европейския съюз, които ( особено Франция и Италия) открито я подкрепиха.

След това стъпка по стъпка Каис Саид изграждаше суверенната политика на Тунис, насочена към предпазливо, но стабилно освобождаване от западното влияние и заемане на достойно място в многополюсния свят.

Политическото поле на страната беше систематично прочистено от прозападни партии и движения. Всъщност се установи диктатурата на Саид – диктатурата на развитието и просперитета. Неговата обратна страна беше недоволството на опозицията, изразяващо се в бойкота на всякакви избори и ниската избирателна активност на тях.

В началото на 2022 г. Тунис се присъедини към икономическия блок, създаден от Алжир, като регионален лидер. Година по-късно можем уверено да кажем, че в Северна Африка се формира стабилна мрежа от връзки и съюзи на страните, които са близки партньори на Русия.

За страните от Магреб и Западен Сахел може да се говори за проруска мрежа, която включва Алжир, Тунис, Сахарската арабска демократична република, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Централноафриканската република; известни наклонности към този блок се забелязват и в редица по-южни страни от Западна Африка.

На този блок се противопоставят последните френски аванпостове в региона – режимите на Мароко, Нигер и Чад. В Североизточна Африка продължение на алжироцентричния блок са до известна степен Египет, Судан (с оглед на избухването на гражданската война, да уточним: режимът на Бурхан) и Еритрея. Свързващото звено между тях е Либия на Хафтар.

Последните седмици донесоха неочаквани новини от Тунис. На първо място, Каис Саид направи ключова стъпка, важна за всяка независима държава - той отказа заема от МВФ и прекъсна преговорите с него.

Условията за отпускане на заем от 1,9 милиарда долара МВФ нарече следните изисквания: намаляване на субсидиите за гражданите за храна и енергия; преструктуриране на държавните фирми в посока тяхното раздробяване; намаляване на заплатите.

С други думи, през последните 40-50 години програмата на МВФ за унищожаване на икономиките на цели държави и потапянето им в бедност и безредици не се е променила нито на йота. Решителният отказ на Саид от програмите на МВФ е много рядко явление в световната политика (с изключение може би на курса на Махатхир Мохамад в Малайзия).

До края на март преговорите за заем бяха в застой. Демонстрирайки пряка връзка между привидно напълно различни мондиалистки структури - МВФ и НАТО, скандалният Йенс Столтенберг на 27 март "предсказа", че ако Тунис не вземе този заем точно сега, след 6-9 месеца ще фалира, а след това през опустошената територия на страната, ще бъде наводнена с мигранти Европа.

Речта на Столтенберг, който по-рано предрече подобен колапс в Русия, едва ли си заслужава внимание. Но споменаването на мигрантите в тях не се появи случайно.

МВФ настоя Тунис също да премахне ограниченията за влизане на мигранти от страните от Черна Африка. Каис Саид действа принципно, забранявайки им влизане в страната и подчертавайки суверенитета на своето решение. Десетки хиляди нелегални имигранти бяха експулсирани от страната.

След такова изостряне на отношенията на Тунис с глобалистките структури не е изненадващо, че тази страна отказа да участва в личния цирк на Джо Байдън, наречен „Среща на върха за демокрация“, който се проведе онлайн на 28-30 март.

И това въпреки факта, че в американската сюрреалистична "класация на демокрациите" Тунис досега беше на първо място сред всички арабски страни.

След това Саид имаше само един път - да търси съюзници извън Запада. И движението по този път започна да се развива изключително бързо.

В началото на април президентската партия "Движение на 25 юли" призова Каис Саид да бъде преизбран за втори мандат през 2024 г. Председателят на партията Махмуд бин Мабрук поиска от президента да сключи съюз с Русия и Китай срещу Франция.

На 6 април министърът на търговията и износа на Тунис прие руския посланик, като обсъди ръста на взаимната търговия. На 7 април Каис Саид изнесе реч в чест на годишнината от смъртта на първия президент и основател на независимостта на Тунис, арабския национален социалист Бургиба, в която категорично отхвърли диктата на МВФ. Същия ден външният министър на Тунис Набил Амар проведе телефонен разговор с руския си колега Сергей Лавров.

Тези събития предизвикаха еднообразна истерия на Запад. Италианският външен министър, неофашистът Антонио Таяни, се опасяваше, че Тунис ще бъде „инфилтриран от руснаци“ и че въпросът може да завърши с руски бази в Средиземно море. (В Сирия обаче вече има руски бази, но в Рим се опасяват от появата на наши кораби в непосредствена близост до бреговете на Апенините.)

По-рано Таяни призова Европейския съюз и МВФ да загърбят принципите и спешно да отпуснат заем на Тунис без допълнителни условия, за да блокират помощта от страна на Китай и Русия.

Държавният департамент на САЩ не изостана от Италия и също обяви намерението си да отпусне 60 милиона за „ускоряване на реформите в Тунис и създаване на ефективни технологии, съответстващи на изменението на климата“ (типичен претекст за проникване на американски неправителствени организации и организиране на цветни революции, последната от които през 2011 г. доведе Тунис до хаос).

Освен това САЩ смятаха да пратят кораби с пшеница (собствена или украинска?) в Тунис, докато Русия не го направи първа.

На 9 април Махмуд бин Мабрук обяви намерението на Тунис да се присъедини към БРИКС, което е в съответствие с изразеното по подобен начин намерение на съседните Алжир и Египет. На 11 април китайското външно министерство приветства съобщението.

На 12 април най-накрая МВФ прекъсна всички преговори за заем с Тунис. Тунизийският министър на финансите отказа да дойде, за да обсъди въпроса. И накрая, на 14 април се проведоха преговори за стартиране на морския транспорт между Тунис и Русия на ниво ръководители на транспортни компании и структури.

Говорим за транспортиране на селскостопански продукти, включително зехтин (Тунис представлява 15% от износа си - първо място на световния пазар), и морски дарове (с хладилници). Успешно се водят преговори за директни полети за руски туристи до Тунис.

Очевидно динамиката на руско-тунизийските отношения ще продължи да се развива със същите бързи темпове. След като Алжир започна да се позиционира като основен военен партньор на Русия в региона и след раздялата на Тунис със западните глобалисти, страната просто няма друг път. Русия, Китай и блокът БРИКС като цяло (бързо превръщащ се в БАРСИК) очакват с нетърпение тези стъпки от страна на стратегически важната 22-милионна държава, която бързо се връща към заветите на Хабиб Бургиба.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?